Търгът за Хемус – все по-несериозен

Магистрала

Новият търг за магистрала „Хемус“ ще бъде обявен до две седмици с нова по-висока прогнозна цена – 750 млн. лв. без ДДС за 60 км. Финансирането ще бъде с държавни пари от „свръхпечалбата“, реализирана от успешната борба на правителството с контрабандата, заяви министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова пред Нова телевизия. „Благодарение на борбата на правителството с контрабандата имаме свръхпечалба и ще можем да завършим проекта с финансиране от бюджета“, каза тя.

При други обстоятелства това изказване би било нахално. Днес то е несериозно.

Заявлението на Павлова идва ден след като премиерът Бойко Борисов спря по телефона процедурата за строителството на лот 1 и лот 2 на АМ „Хемус“. Това стана без да се обявяват мотиви, а по-късно от държавната компания възложител „Стратегически инфраструктурни проекти“ обявиха, че причината за спирането е неосигурено финансиране. След това в един феноменален диалог с журналисти (или монолог) от Прага премиерът обясни, че: първо, спирането е защото са ги свързали с Валентин Златев и Делян Пеевски, което не било вярно и той трябва да изчисти съмненията и, второ, обяснението с липсата на финансиране е за пред хората. Днес няма пари, но утре ще има, обяви премиерът, вероятно без да се е съветвал с юристи.

Валентин Златев, когото в. „Капитал“ свързва с фирмата „Джи Пи Груп“ (тя строи бензиностанции на „Лукойл“), трябва да се признае, зададе логични въпроси: „Как се прави поръчка при отсъствие на пари и къде са тези 800 млн. лева, които трябва да се икономисат? Как се изчислява една магистрала („Струма“ – б.а.) и има 800 млн. разлика?“

Проблемът е, че близките отношения на някои от строителите със Златев и Пеевски са само най-горния пласт на една изначално сгрешена конструкция.

Малко предистория за неосигуреното финансиране на „Хемус“: Още по времето когато Николина Ангелкова бе и транспортен министър, правителството правеше усилия да включи „Хемус“ в новата оперативна програма. След като ЕК не отстъпи на исканията да се намали делът за жп проекти заради „Хемус“, нашите измислиха да се намали процентът на европейското финансиране, за да се включат и довършването на „Струма“, и „Хемус“. Алтернативата беше вместо да се платят 20% нормално финансиране от бюджета за „Струма“, а „Хемус“ да се финансира изцяло от бюджета (или да се търсят други варианти). След като ЕК отказа да се намали процентът, бе решено, че магистрала „Хемус“ ще се строи, ако останат пари от „Струма„, пък после ще видим. Парите по оперативната програма са общо 673 милиона евро, а строителството на „Струма“ трудно ще остави свободни пари дори само за един лот по „Хемус“. Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова каза, че проектът за „Хемус“ ще влезе в парламента, тъй като надхвърля мандата на Народното събрание. В това поне има логика. Но сметките не излизат и това беше ясно още когато бяха приети скъпите оферти за „Хемус“. Те надхвърлиха предвижданите средства и над проекта надвисна една голяма неяснота. Но затова по-късно.

Тогава се чудех защо е толкова важно за правителството да вкара и двете магистрали в ОП „Транспорт“, макар и с по-малък процент, след като общата сума от ЕС не се променя. Единственото логично обяснение е, че еврофондовете имат особен ореол за ГЕРБ. Те са част от пропагандата машина („Изпреварваме Румъния по усвояване“, „На Орешарски му ги спират, на ГЕРБ ги пускат“ и т.н.). По-важното е, че публиката гледа на тях като на пари от хеликоптера, нещо, което трябва да се усвои, иначе се губи. Затова и обществото не е много критично към това дали средствата по европейски програми се харчат ефективно. То често забравя, че по тези проекти има и немалко финансиране от бюджета (поне 20%) и не се вглежда дали сметката е надписана.

Преди десетина години опитът за концесия на магистрала „Тракия“ срещу високата тогава цена на строителство от 3 млн. евро на километър даде началото на многогодишен скандал. Сигурно си спомняте – на първа страница на „Труд“ тогавашният министър Валентин Церовски бе изобразяван, възседнал магистрала. Днес няма да видите от първа страница на „Труд“ някой да задава въпроси за това колко струват магистралите (и не само само защото журналистите, които биха задали тези въпроси, бяха уволнени или напуснаха). Но това не отменя основанието за въпросите. Защото магистрала „Хемус“ по всички стандарти се очертава като най-скъпата магистрала. Не само офертите надвишиха индикативната стойност, но и цената на километър е много по-висока от други проекти. Според последните разчети двата лота от „Хемус“ излизат по 15 млн. лева на км при 4 млн. лева за „Тракия“.

magistrali

Обърнете внимание също, че въпросните 900 млн. лева (с ДДС), които заявява Павлова (само с 8 млн. лева под сумата, поискана от двете обединения) се отнасят само за първите два лота от магистралата. А те са общо осем.

Но историята с този търг за „Хемус“ е сгрешена на още повече нива. Павлова говори, че финансирането е за сметка на пари, отвоювани от контрабандата, но това е много несериозно. Първо, такава формулировка очевидно цели отново да приспи бдителността на хората. Това, което Павлова всъщност ни казва, е, че „Хемус“ ще се строи с финансиране от бюджета. Което означава, че бюджетът за следващите две, най-много три години трябва да се натовари с още 900 млн. лева (най-малко по 300 млн. лева годишно). Ние, като данъкоплатци, може и да сме съгласни, че е хубаво да си построим магистрала, но  би било добре да ни попитат. А ако ни попитат, вероятно ще се сетим, че имаме претенции към трасето, към цената, към прозрачността на търга, към това как това трасе се разполага в една по-широка концепция за транспортните потоци, откъде ще се връщат парите и т.н.

Второ, няма такова нещо като свръхпечалба от контрабанда. Най-малкото не е ясно как се оценява „печалбата“, но това е дреболия. Вероятно министърът е искала да посочи като източник на парите за строителството допълнителните приходи, разкрити в резултат на т. нар. борба с контрабандата. Наистина, през 2015 г. има сериозно увеличение на приходите от акцизи и по-малък ръст на приходите от ДДС. Събраните акцизи са с 486 млн. лева повече от 2014 г., а ДДС – с 475 млн. лева, общо 961 млн. лева. Но това не е само „свръхпечалба“ от контрабанда (ръстът на приходите бе заложен в бюджета, съответно разпределен по пера на разходите), а и няма гаранции, че 2015 г. ще се повтори.

Наистина предварителните данни за януари сочат точно толкова голямо преизпълнение на приходите, колкото е нужно – около 900 млн. лева. Но и през 2015 г. бюджетът отчиташе големи излишъци, за да финишира почти на ръба на позволения дефицит от 3%. Така че прогнозата за „свръхпечалба“ е преувеличена.

И тъй като бюджетът за 2016 г. поначало е планиран с дефицит, заявката лот 1 и лот 2 да се строят с държавни пари, означава този дефицит да се увеличи още. Това трябва да е ясно на всички, които се надпреварваха да поздравяват премиера за принципната позиция по отстраняването на фирмите на Пеевски и Златев от търга. Проблемът с „Хемус“ не свършва с несериозни изказвания като „Днес няма пари, утре има“.