Срокът на годност на дипломите – от 4 до 9 години

Бизнесмен

Дипломите на икономистите се амортизират сравнително бавно – за девет години. Работодателите правят компромиси с изискваната квалификация при назначаването на кадри, става ясно от проучване на Българската стопанска камара.

БСКСпоред данните 40% от участниците в допитването имат квалификация, която не отговаря на изискваната от работното място. Всеки четвърти зает има по-висока от изискваната квалификация, а 12% са с по-ниска от изискваната. Масово по-квалифицирани от изискваното са инженерите в производството. „ИТ браншът е по-склонен да прави компромис с образователната квалификация на заетите, но там се търси талант и креативност.“, коментира ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов, който представи изследването.
Изследването на БСК е проведено сред 405 фирми по проект „„Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони” (MyCompetence). “Преобладават анкетираните с професионален опит от 11 до 22 години.
Почти всеки трети от участниците в допитването заявява, че придобитите в резултат на образованието знания и умения не са му полезни в работата. Напълно удовлетворени от придобитите знания и умения са само 15% от участниците в проучването. Най-неудовлетворени са инженерите в производството, както и младите специалисти с трудов стаж до 5 години. Над 60 на сто от анкетираните лица смятат, че качеството на получената теоретична и практическа подготовка в университетите не отговаря на потребностите им в процеса на тяхната професионална реализация.

Всеки втори от анкетираните лица посочва, че при постъпване на работа е имал потребност от въвеждащо обучение и запознаване с бизнеспроцесите във фирмата.
Почти всички (99%) от анкетираните лица посочват, че им се е наложило да усвояват допълнителни знания и умения на работното място. За тази цел всеки трети е ползвал самостоятелно специализирана литература и информация от интернет, както и помощ от колеги, а всеки четвърти се е включвал във фирмени и други обучения. Сравнително нисък (10%) е броят на анкетираните, които са се включвали във форми на следдипломна квалификация и продължаващо обучение, организирано от университетите. Това е показателно за извода, че висшите училища стоят встрани от процеса на продължаващо обучение.

квалификацияНад 80% от анкетираните твърдят, че практиката им изисква непрекъснато обновяване на знанията и уменията, веднага след придобиване на съответната квалификация и образование. Жизненият цикъл на компетенциите е най-кратък при IT специалистите – 4 г., при инженерите в производството е 7 г., при икономистите – 9 г.

Поради липсата на адекватно кариерно (професионално) ориентиране и система за прогнозиране на потребностите от квалификация, държавата изразходва неефективно огромни средства за образование. По данни от одита на Сметната палата само 25% от завършилите университети започват работа на позиция, изискваща висше образование. Процентът на тези, които заемат позиция, изискваща специалността, която са завършили във ВУЗ, е още по-малък.

Свързана тема

Недостиг на подготвени кадри спира икономиката

Световни медии: Деиндустриализация и де-квалификация

Медии

Проф. Дани Родрик е написал хубава статия за преждевременната деиндустриализация. Според него не е ясно защо в  развиващите се страни като Бразилия и Индия процесът е започнал на толкова ранен етап от развитието им.

Според ОИСР Испания и Италия са страните с най-неквалифицирани работници, докато в САЩ и Великобритания има голямо разминаване между квалификацията на младите и по-възрастните (в полза на последните). Измежду 24 страни най-образовани са служителите в Япония и Финландия, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Но светът сега има по-непосредствени грижи и това са проблемите на най-голямата икономика. Едно от най-провокиращите четива по темата е тази статия във „Вашингтон пост“. САЩ са обявявали дефолт в миналото, а скритото съобщение на проинфлационната политика на Фед е, че това ще се случи отново, макар че юридически няма да бъде наречено дефолт.

„Уолстрийт джърнъл“. разказва за стратега за затварянето на бюджетни учреждения в САЩ – 31-годишният лобист Майкъл Нийдъм. Макар публичното лице на рискованата игра с бюджета и здравната реформа да е сенаторът Тед Круз, прочул се с 21-часовата си реч преди гласуването за спиране на финансирането на здравната реформа, (техника, известна като filibuster – бел. ред.), стратегията е дело на група млади консерватори. Нийдъм смята блокирането на правителството за странична щета и твърди, че то ще нанесе по-малки щети на икономиката, отколкото здравната реформа.

От януари 2015 г. Obamacare ще изисква фирми с повече от 50 заети на пълен работен ден да предложат достъпни здравни застраховки или да платят 2000-3000 долара на зает. Затова много фирми съкращават работници или ги преназначават на половин работен ден – в една закусвалня 100 души на половин ден вършат същата работа като 50 на пълен, пише The Economist.

Темата на списанието е за перспективите пред глобалната икономика.

Bloomberg коментира политическия балон в САЩ. Доверието на пазарите в САЩ e дългогодишно и те не се стряскат от тавана на дълга, защото авантюризма и шоуто са част от американската политика. Но докога?

Друга интересна статия в Bloomberg e посветена на новите милиардери от фамилно-контролирани компании, които се родиха благодарение на бума при луксозните стоки и увеличеното търсене на строително оборудване и лабораторни услуги. Последното представлява интерес – става дума за френската, но преместена в Люксембург  компания Eurofins, която тества храни и лекарства (65% ръст за пет години).

И още нещо интересно от Bloomberg – този път на прицела на Данске банк е Швеция, където цените на недвижимите имоти нараснаха с 14% за 12 месеца поради ниските лихви и недостиг на нови жилища.

Time разказва за Silk Road – разбитата мрежа за нелегална продажба на наркотици, оръжие и др., която се хоства в Deep Web. Това е мрежа, първоначално създадена и все още финансирана от правителството, чиято цел е била да скрие комуникациите. Сайтовете не се индексират от търсачки и не можете да ги видите без специалния Tor софтуер. А урл адресите в скрития уеб изглеждат примерно така – http:// www.silkroadvb5piz3r.onion (не се отваря в нормален браузър).

„Шпигел“ пише за конфликт между създателите на руския Фейсбук – мрежата „ВКонтакте“. Това са Павел Дуров и инвестиционния фонд United Capital Partners (UCP). В началото на тази година двама от учредителите продават дела си на фонда UCP, който сега държи 40%. Този фонд се контролира от Иля Щербакович, когото Дуров смята за марионетка на Кремъл.

„Уолстрийт джърнъл“ разказва защо потреблението на паста в Италия е намаляло с 23% за десетилетие. Все повече италианци смятат, че от спагетите се дебелее.