Проблемът зад „национализацията“ на пенсии

пенсионери

Истерията около новия Кодекс за социално осигуряване е на път отново да препречи пътя на сериозната дискусия и не е сигурно дали няма да бъде заметен истинския проблем, скрит зад конфликтното предложение на финансовия министър Владислав Горанов. А той е несвършена работа, както на законодателя, оставил твърде много неясноти, така и на регулатора – Комисията за финансов надзор.

Мнозина нарекоха предложения общ пул национализация. Повечето журналисти и експерти основаха твърденията си единствено върху мотивите на дългия зако нопроект, публикуван срещу Великден. Текстът се появи изненадващо и предизвика съмнения за конспирация. Но той търси решение (вярно, дървено) на съществуващ проблем и думата национализация не помага да се разбере точно за какво става дума.
Следващите бележки може да са от полза:

1. Защо не е национализация
Предложението на МФ е средствата от индивидуалната партида или част от тях да се прехвърлят в общ пул в рамките на съответното дружество, откъдето да се изплащат пожизнени пенсии. Така се премахва рискът парите по индивидуалната партида да се изчерпят, ако дадено лице преживее по-дълго от очакваната средна продължителност на живота. По този начин отклоненията от средната продължителност на живота се компенсират взаимно, тоест с парите на починалите по-рано се плаща на преживелите по-дълго. Това е малко наивно обяснение, но за него по-късно.
Важното тук е, че прехвърлянето на средствата се прави във фазата на изплащане, а не във фазата на натрупване. Тоест, ако сте правили вноски върху висока заплата, ще се пенсионирате с по-висока пенсия в сравнение с този, който се е осигурявал върху минималния осигурителен доход. Вашата пенсия се изчислява върху по-висока сума.
Това не бе обяснено добре и дори някои депутати попитаха кой ще управлява общия пул (очевидно мислейки, че парите отиват в нещо като втори НОИ).

2. Кои са аргументите против общия пул
Това, разбира се, не означава, че предлаганото от МФ решение е прекрасно.
На първо място, то ощетява наследниците на починалите по-рано без да им предлага алтернатива или компенсация.
Второ, проблемът за хората с по-високи суми по индивидуални партиди е, че те губят дохода върху средствата си през следващите 10 или 15 години (колкото преживеят). Докато ако се пенсионират от доброволен фонд с право на пожизнена пенсия, дружествата обещават да преизчисляват пенсията според дохода. Това би имало значение при висока инфлация след пенсионирането. Актуализацията на пенсиите от УПФ е сред неизяснените моменти в кодекса.

3. Откъде да се плащат пенсии на дълголетниците

В хода на дискусиите някой каза, че няма как хем да се изплащат пожизнени пенсии, хем те да се наследяват. Това не е съвсем вярно. Има решение и то се предлага от някои доброволни фондове, както вече писахме.
За целта дружествата, които плащат пожизнени пенсии, формират технически резерви. В тях постъпват суми, равни на разликата между сегашната стойност на поетите ангажименти за плащане на пенсии (анюитети) и средствата по индивидуалната партида.
УПФ също са длъжни да го правят по сегашния кодекс (чл. 192). Но са си спестили този разход, поне според думите на финансовия министър Владислав Горанов. Според Наредба 19 на Комисията за финансов надзор това е станало законно, тъй като там е записано, че дружествата започват да изчисляват тези резерви, след като е отпусната първата пожизнена пенсия. КФН стоически не коментира случая.
Тези резерви са за сметка на пенсионноосигурителните дружества, поне според наредбата, тоест не би следвало да водят до намаление на нетните активи на фондовете, които са отделни юридически лица. В предлагания сега вариант резервите/пула се формират от средствата на фонда.

Има значение не само принципът, а и размерът. Прехвърлянето на целите партиди в резерви (освен за тези лица, чиито натрупани средства позволяват повече от социалната пенсия) изглежда прекомерна „цена“ за гарантирането на пожизнена пенсия. Добре ще бъде някой експерт от фондовете да обясни всичко това.

4. Сигурността не е безплатна
Неизбежно при толкова сложни теми, които засягат голям кръг лица, се търси някакво опростяване. В случая опитът да се обяснят на широката публика дефектите на проекта на МФ остави превратна престава. Беше казано, че ако имате примерно 10 000 лева по партидата, дружеството изчислява каква пенсия ви се полага според очакваната продължителност на живота, а каквото остане (примерно след като сте получили 20 пенсии по 500 лева), ако починете преждевременно, отива при наследниците. Няма да коментирам тук особеностите на финансовата математика, а нещо сравнително просто. Ако искате гаранция, че ще има кой да ви плаща пенсия, ако доживеете 100 години, трябва да приемете, че пенсията, която ще получат наследниците, ако починете на 66, няма да е всичко, което остава по индивидуалната партида. Част от тези средства трябва да отидат в резерв. Тоест наследниците ще получат по-малко.

5. Ролята на КФН

Макар да се появи изненадващо, проектът на МФ не идва от нищото. Предложението за общия пул фигурира още в представения миналата зима вариант за промени в Кодекса. През август се появи пълен законопроект на сайта на комисията, който доста прилича на текстовете, които сега представя МФ. В текста ясно се чете: „Пенсионноосигурителното дружество изплаща допълнителна пожизнена пенсия за старост срещу прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида или част от тях в техническите резерви“. По-нататък се предлага промяна на чл. 170, според която правото на наследяване на фазата на изплащане на пенсия се отнася само до лицата по чл. 131, ал. 2 (с твърде малко пари по партидите, които могат да ги изтеглят) и тези, при които сумите от партидите позволяват да се формира пенсия над социалната, както и на получаващите срочна пенсия от ППФ. В мотивите на КФН пишеше: „Формирането на обща сметка (пул), в която се прехвърлят средствата на осигурените лица при пенсиониране, по принцип изключва наследяването на тези средства, както това е предвидено в действащата в момента уредба в КСО. Предвид това проектът се стреми да постигне две основни цели – от една страна да регламентира пожизнените пенсии в съответствие с установени положения в актюерската наука и от друга – да създаде възможност за запазване на правото на собственост върху част от натрупаните средства и по този начин да осигури наследяването им (при условие че частта от средствата, предназначени за пенсия, позволява отпускането й в размер най-малко равен на размера на социалната пенсия за старост).“ Общо взето, това се предлага от МФ и в момента.
Ето защо хората, които професионално се занимават с проблема, нямат право да бъдат изненадани.
Този вариант на КФН от 2015 г. включваше и мултифондовете, което не се прие, но много други нововъведения, свързани с управлението на фондовете, присъстват в сегашния проект.
Можете да сравните текстовете сами:
КФН
МФ

6. Защо МФ се намеси

Eдва ли Владислав Горанов застава на амбразурата, за да направи услуга на шефа на КФН Стоян Мавродиев или на собствениците на пенсионни дружества.
Работата е там, че по сегашния кодекс първите лица с право на пенсия от УПФ (жени на 62 години и малко) – могат да се появят още тазидо година. Това е така, тъй като КСО дава право на пенсиониране пет години преди навършване възрастта, ако има достатъчно средства по партидата. Останалите трябва да чакат до 2021 г.
Когато моментът настъпи, много хора ще открият, че имат твърде малко по индивидуалните си партиди.
Освен това на вратата чука и изплащането на втори пенсии от професионалните фондове, което е голямата болка на пенсионните дружества.
Това дава поводи за обществено недоволство и то много лесно ще се насочи срещу правителството, а не срещу фондовете или КФН.

7. Дефицит в системата
От самото начало в дискусията присъства един неизяснен момент, за който все по-открито говори финансовият министър Владислав Горанов – дефицит във втория стълб. Откъде идва този дефицит той не обясни, но мнозина свързаха промените с предстоящите стрес тестове. Тази седмица в интервю за в. „Труд“ Горанов бе по-подробен: „Надявам се подозренията ни, че има нещо нередно, да не се оправдаят. Ако се оправдаят обаче, така шумните пенсионно-осигурителни дружества ще дължат отговори на обществото, защото тяхната отговорност се измерва в милиарди. Тогава съм сигурен, че сега шумно изразяващите се радетели на сегашната система едва ли ще са толкова шумни.“
Не е много ясно как прехвърлянето на средства в общия пул ще помогне да се изчисти дефицита, резултат от лоши инвестиционни решения, за които пише в мотивите на законопроекта. Възможно е по този начин да се спестява необходимостта фондовете да заделят средства, за да посрещнат риска от преживяване, което би се отразило на доходността, която и без друго намалява – отчасти по обективни причини.

Не е тайна, че активите на много фондове са инвестирани в свързани дружества и чрез несложни многостранни схеми се поддържат завишени оценки. Но ако много нови пенсионери тръгнат да теглят пари, фондът трябва да продаде акции или ДЦК. За да ребалансира портфейла, може да се наложи да продава и от въпросните неликвидни акции и облигации, които изведнъж ще се окажат по-евтини. Това означава, че стойността на средствата по личната партида ще започне да намалява, а фондът ще отчита отрицателна доходност. Подобно развитие би нарушило доверието във фондовете. Въпреки това този риск не е голям доколкото фондовете могат да посрещнат тегленията с постъпленията от нови вноски (не им се налага да продават).

Но непремерени изказвания и внезапното стоварване на толкова радикална промяна на осигурителния модел също работи срещу доверието. Повечето хора, засегнати от тези изменения, нямат времето и ресурса да разузнават законодателните промени. Те чуват загрижените коментари на експертите и остават с впечатлението за надвиснала опасност. И не без основание – устойчивостта на модела е важна съставка на доверието в него.

Вероятният изход

Решението, което устройва почти всички, не е трудно да се предвиди. Вероятно МФ ритуално ще отстъпи и ще даде т. нар. право на избор. Горанов бе голям привърженик на свободния избор преди година, когато прокара нещо, доста по-близко до национализация, и все трябва да е понаучил от колегата си Йвайло Калфин как се прави реформа от типа „И вълкът сит, и агнето цяло“. Това означава правителството да се вслуша в съветите на икономистите и да допише закона като даде право на пенсиониращите се от универсалните фондове да избират – или да изтеглят натрупаните средства или да ги прехвърлят в общия „кюп“, откъдето да получават пожизнена пенсия.

Това наистина ще успокои напрежението, но може да не е достатъчно. Вероятно тези бъдещи пенсионери, които са по-самоуверени или, в другата крайност – ако са притиснати от належащи разходи, ще изберат да изтеглят парите си. Малцина вероятно ще успеят да ги инвестират по-добре, отколкото би направил пенсионният фонд, други ще ги вложат на влог в банка. Но много хора ще ги похарчат и има опасност това да направят най-бедните и хората от маргиналните групи. Едната причина е, че ние (не изключвам себе си) нямаме пенсионна култура, а тя се култивира с години. Отворете който и да e голям щатски вестник и ще видите задължителната рубрика за пенсионни спестявания, но у нас това е липсваща тема. Другата причина е, че всъщност новите пенсионери няма да имат кой знае каква алтернатива – банков влог или, ако се ориентират в материята – ДЦК (тъй като парите едва ли ще стигнат за покупка на имот).

А за да има истински избор, е необходимо по-високо ниво на доверие във финансовите регулатори.

Ако единствената алтернатива е да се изтеглят парите и не се предложи гъвкавост, има риск след пет-десет години да гледаме по TV историите на хора, които са похарчили парите от УПФ и са останали само с пенсията от НОИ (намалена), а междувременно са се разболели тежко или са загубили друг повод за надежда. При нивото на здравни грижи у нас и доста ниските пенсии, които първият стълб осигурява, това няма да е изключение.

Друг вариант е изборът да е между пожизнена и срочна пенсия. За да е възможен такъв избор, трябва държавата да фиксира (и то за продължителен период) начинът на изчисляване и индексиране на пенсиите от втория стълб. Тя трябва също така да определи по-ясно и намалението на пенсията от основния стълб (НОИ) за лицата, родени след 1960 г., които са запазили партидите в УПФ.

В официално становище на Асоциацията на пенсионните дружества също се говори за различни продукти. Представителите на сектора се обявиха за това бъдещите пенсионери да могат да избират дали „ да им се изплатят наведнъж част или всички натрупани до момента средства по индивидуалните им партиди, дали искат да получават пожизнена пенсия или срочна пенсия с гарантиран или с променлив размер, включително платима от индивидуалната партида до нейното изчерпва“.

Светът наистина познава различни практики на определяне на пенсията освен простата схема на пожизнено изплащане. Фондовете биха могли да предложат комбинация от решения – например, прехвърляне на пенсията или част от нея на преживелия съпруг, срочна пенсия, която се наследява (ако починете преди изтичане на срока) или договор с гарантирано изплащане на определен брой пенсии с наследяване. Пенсията, изчислена при всеки от тези продукти, е различна. Важно е човек да е наясно, че избира между гарантирана и по-висока пенсия.

В заключение:
Правото на избор, ако не е подкрепено с други мерки, включително за развитие на финансовите пазари и надзора над тях, може да се окаже поредното отлагане на проблема. Огромната отговорност тук е на мълчащата Комисия за финансов надзор и на социалното министерство, което трябва да е активната страна в определянето на правилата за пенсиониране.

Това изглежда като строго професионален и дори технически въпрос и вероятно е по-скучно от дискусията по големите теми като правото на избор и кой се грижи по-добре за парите ми – държавата или частникът. Такава теми могат да родят безкрайни спорове според идеологическата предразположеност и житейската позиция на спорещите. И наистина, правото на избор е дълбоко политически въпрос. Но практиката показва, че когато не са решени техническите въпроси и администрацията не си е свършила работата, политическите дебати се превръщат в театър.