ЕЦБ видя средносрочни рискове в България

Евро

Въпреки дефлацията България е изправена в средносрочен план пред риск от висока инфлация, посочва Докладът за конвергенцията на ЕЦБ.

Макроикономически рискове пред България

Поддържането на устойчиво ниски темпове на инфлация в България може да се окаже трудно в средносрочен хоризонт предвид ограничените възможности за активна парична политика поради валутния борд.  Процесът на догонване вероятно ще даде отражение върху инфлацията в средносрочен хоризонт, тъй като БВП на човек от населението и равнището на цените в България са значително по-ниски от тези в еврозоната. Щом търсенето се възстанови и доходите започнат да догонват европейските, поради фиксирания курс ще се стигне до вътрешна инфлация. Според ЕЦБ може да се окаже трудно да се предотврати ново натрупване на макроикономически дисбаланси, включително високи темпове на инфлация. ЕЦБ намеква също, че прекратяването на натиска върху цените на електроенергията също може да доведе до обрат. Централната банка също така отбелязва нетипичното поведение на инфлацията, която преди до падне под нулата, е достигала 12 на сто.

Необходимо е да се поддържа достатъчна гъвкавост на номиналните и реалните заплати, за да се гарантира, че икономиката остава конкурентоспособна всредносрочен план, особено с оглед режима на фиксиран валутен курс в България.

ЕК препоръчва да се насърчи конкуренцията и либерализацията на регулираните пазари, а неефективността в енергийния сектор да бъде преодоляна чрез по-силен надзор върху Българския енергиен холдинг и неговите дъщерни предприятия. Следва да се укрепят независимостта и ефективността на регулаторните органи.

В доклада се посочват рисковете за финансовата стабилност, свързани с високия дял на кредитите в чуждестранна валута, които са деноминирани предимнов евро. Необходимо е България изцяло да приложи препоръката на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно предоставянето на кредити в чуждестранна валута , която в доклад от ноември 2013 г., се счита за спазена само частично. България е единствената страна, която изпълнява само частично препоръката (по-специално изисквания за информиране на кредитополучателите, отпускане на валутни кредити само на платежоспособни клиенти и пр.), тъй като е заявила, че заради валутния борд еврото не трябва да се третира като чуждестранна валута, става ясно от доклада на сайта на ЕССР.

БНБ трябва да остане бдителна и да изисква адекватни провизии от банките, настоява ЕЦБ.

Централната банка посочва добрите фискални показатели, но критикува слабото развитие на капиталовия пазар, като специално отбелязва, че корпоративните облигации са едва 4.6% от БВП.

Що се отнася до критериите за членство в еврозоната, България не покрива юридическите критерии, както и критерия за валутния курс (което в случая е формалност).

Обща оценка

В доклада се разглеждат България, Литва, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия (за първи път), Чешката република и Швеция. Тези страни, както и Дания и Великобритания, които са имат изрично решение, не членуват в еврозоната. Докладът преценява степента на икономическа конвергенция за двегодишен период и оценява съответствието със законово установените изисквания, които националните централни банки трябва да изпълнят, за да станат неделима част от Евросистемата (правна конвергенция). Литва е подложена на по-задълбочена оценка, тъй като властите изразиха намерение за приемане на еврото от 1 януари 2015 г.

Ценова стабилност

През 12-месечния референтен период от май 2013 г. до април 2014 г. инфлацията в ЕС е сдържана, предимно в резултат на слабия принос на цените на енергоносителите и храните, както и поради все така вялата икономическа активност в повечето държави. Референтната стойност по критерия за ценова стабилност е 1,7%, като тя се изчислява, като към непретеглената средна аритметична на ХИПЦ инфлацията за тези 12 месеца в Латвия (0,1%), Португалия (0,3%) и Ирландия (0,3%) се добавят 1,5 процентни пункта. Темпът на ХИПЦ инфлация в Гърция, България и Кипър не са включени при изчисляването на референтната стойност, тъй като тези три държави членки бяха определени като статистически нетипични по отношение на динамиката на цените.

Само Румъния не изпълнява критерия, но значително под тавана са останалите седем държави, разглеждани в доклада.

Държавна бюджетна позиция

Що се отнася до фискалните критерии, към момента на доклада от разглежданите държави за Чешката република, Хърватия и Полша е прието решение на Съвета на ЕС за наличие на прекомерен дефицит. През 2013 г. всички разглеждани държави членки с изключение на Хърватия и Полша са отчели съотношение фискален дефицит/БВП под референтната стойност от 3%. С изключение на Хърватия и Унгария всички разглеждани държави са отбелязали през 2013 г. съотношение дълг на сектор Държавно управление/БВП под референтната стойност от 60%.

Обменен курс

От разглежданите в доклада държави в момента единствено Литва участва във валутния механизъм (ERM II). Литовският литас е бил в ERM II повече от две години преди прегледа на конвергенцията и през разглеждания период не е осъществявана девалвация на централния му курс.

Дългосрочни лихвени проценти

През 12-месечния референтен период от май 2013 г. до април 2014 г. референтната стойност за дългосрочните лихвени проценти е 6,2%. Тя се изчислява, като се прибавят 2 процентни пункта към непретеглената средна аритметична величина на дългосрочните лихвени проценти в трите държави членки с най-добри показатели по отношение на ценовата стабилност, а именно Латвия (3,3%), Ирландия (3,5%) и Португалия (5,8%).

Всички изпълняват критерия.

Правна конвергенция

Литва е единствената държава, чието законодателство е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото, определени в Договорите и в Устава на Европейската система на централните банки и на ЕЦБ. В никоя от другите седем разглеждани държави правната рамка не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемането на еврото. В тези седем държави все още на налице несъответствия по отношение на независимостта на централните банки. Това се отнася по-специално до институционалната и финансовата им независимост, както и до персоналната независимост. Освен това във всички разгледани държави освен Литва и Хърватия са налице несъответствия по отношение на забраната за парично финансиране и по отношение на правната интеграция на съответните централни банки в Евросистемата.