Частичният необлагаем минимум и структурата на доходите

Пари

Нископлатените работници в транспорта, културата и спорта са най-големите каръци за 2014 г. Техният минимален осигурителен праг през 2014 г. е точно 341 лева – с един лев над необлагаемия минимум. Това означава, че ако се осигуряват на минималния праг, те ще получават нетен доход с 28 лева по-нисък, отколкото тези, които получават 340 лева и на които ще се връща платения данък, съгласно новите идеи на правителството. Разликата от едно левче спрямо минималната работна води до този нелеп резултат.

Общо 66 осигурителни прага, договорени за 2014 г., са в диапазона 341-378 лева, което означава, че съответните категории работници ще получават по-малко, отколкото тези, които се водят на минимална работна заплата.В много предприятия (например, в текстилните и консервни фабрики, в мелниците и пр.) има прагове, равни на МРЗ и малко по-висок минимален осигурителен доход за някои служители, които по този начин ще получат по-малко от колегите си. За да запазят относителната структура на заплатите, работодателите ще трябва да увеличат възнагражденията на хората, които получават от 341-378 лв., поемайки за своя сметка и увеличените осигуровки. Допълнителният разход достига 6 лв. на работник, ако се предполага корекция само до 378 лева.

Натиск върху работодателите

Не знаем дали хората от кабинета и подкрепящите идеята депутати са обсъждали примери като горния. Възможно е ефектът върху структурата на заплатите да е нарочен и да цели да окаже натиск върху работодателите да увеличат ниските доходи. Може да се търси своеобразна сделка между правителството и бизнеса: Ние даваме 150 млн. лева за тези, които се осигуряват на минимална работна заплата, вие поемате увеличението на останалите. Първоначалната реакция на бизнеса, очаквано, беше негативна. С по-голям интерес ще следим последващата му реакция.

Въпреки това е смущаващо, че не се представят разчети и то не само за това колко хора ще бъдат засегнати от тези изкривявания. Възможно е изобщо да не е правен анализ за ефекта от мярката, тъй като ще бъде засегнат чак по-следващия бюджет. Но отрежението върху бюджета не е единственият аргумент

Има няколко неща, които трябва да бъдат изяснени, преди да се пристъпи към частичен необлагаем минимум.

За плоския данък и неравенството в доходите

Първоначалната реакция срещу въвеждането на отложен необлагаем минимум бе критика на едро и с клиширани аргументи. Той дойде предимно от икономисти, които са ужасени от отпадането на плоския данък.

Идеологическата дискусия за и против плоския данък е оглушителна и безкрайна като религиозен спор. Затова имаме нужда от рамка и от област на минимално съгласие – а именно, че е нужна известна форма на подпомагане или облекчения спрямо тези, чиито доходи не покриват жизнения (251 лв.) или социалния минимум.

От прагматична гледна точка нещата се свеждат до избора дали това да става чрез системата на социално подпомагане или чрез данъчни облекчения. В първия случай имаме не само подоходен, но и имуществен критерий, отчитат се и демографски фактори, както и способността на лицето само да се грижи за себе си. Проблемът е, че тази система е по-бюрократична и субективна. Данъчната система е  по-евтина и ефективна, но засяга само доходите на работещите, като рядко се грижи за други (социални) фактори.

Според много икономисти и работодатели, данъчната политика трябва да е неутрална, а социалната политика да се провежда изключително чрез системата на социално подпомагане. Това е правилно по принцип, но има два проблема. Социалната политика е насочена изключително към ниските доходи и хората в неравностойно положение. Хората с доходи, които са малко над прага остават сами на себе си. Вторият проблем е свързан с мотивацията, а това е въпрос на данъчна политика. Социалната политика произвежда клиенти, чиито интерес е да не повишават доходите си, за да не загубят гарантирания минимум.

Макар да изглежда далечен, стои и  проблемът за социалната мобилност, който е основният проблем на неравенството (Парадокс е, че в България няма нито едно сериозно изследване по тази тема, която е една от най-важните в съвременната икономическа политика.) Социалната мобилност изисква равен достъп до образование и намаляване на регионалните различия, тя изисква също стабилна средна класа.

Това е и основният проблем на плоския данък във вида, в който е въведен у нас. Той не е неутрален, а по същество е регресивен. Заради тавана на осигурителния доход, хората, които получават брутна заплата над 20 000 лева, плащат около два пъти по-малко удръжки от хората със средни доходи. По същество имаме плосък данък само за доходи от 341 до 2400 лева.

данъкЧрез отложения необлагаем минимум се добавя още едно изкривяване – този път за най-ниските доходи (графика).

Това изкривяване се получава, защото прилагането на необлагаем минимум за всички би струвало много повече на бюджета (виж по-нататък). Така с изцяло фискални аргументи хората, получаващи средни доходи, се поставят в по-неблагоприятно положение.

Хората, които получават средни доходи са в относително губеща позиция и защото са изключени от системата за социално подпомагане. Например, детските добавки се полагат при доход до 350 лева на член от семейство. Нито е справедливо, нито е логично да се въведе частична данъчна преференция без да има възможност за съобразяване с мерките на социалната политика.

Фискални аспекти

Въвеждането на пълен необлагаем минимум ще лиши бюджета от над 500 млн. лева (според заместник министъра на финансите Людмила Петкова), според други оценки – 650 млн. лева. Числото изглежда огромно, но не и на фона на социалните разходи

Оценката на МФ например е съпоставима с размера на помощите за деца, които, разбира се, се получават и от хора без доходи.

Няма информация как са правени тези оценки и определено липсва информация за оценката на фискалните ефекти от въвеждането на необлагаем минимум. Необходимо е МФ да представи разчетите, както за предлаганото частично решение, така и за въвеждане на необлагаем минимум за всички при ставка на данъка от 10%, 11% и 12%.

Технически аспекти

Предлагането техническо решение като че ли не е най-доброто: За да не бъде засегнат бюджетът за 2014 г., се предлага връщане на данък след подаване на декларация през 2015 година. Това е свързано с допълнителни разходи за данъкоплатците, а и за данъчната администрация (макар че тя ще бъде компенсирана за платените такси чрез безлихвения кредит). Но на фона на проблема с доходите до 378 лева, това неудобство не изглежда толкова съществено.

Необлагаемият минимум не е убийство на свещена крава. Има поле за дискусии по темата, но е нужен цялостен подход и изчистване на детайлите. Въвеждането му в предложения вариант ще има странични ефекти.

МФ обяви нов пакет от данъчни промени

МФ

Министерството на финансите обяви пакет от промени в данъчните закони, в допълнение към вече известните проекти, които засягат промяната в единната сметка, въвеждането на режим на касово отчитане, обратното начисляване на ДДС и увеличаването на акцизите.

Промените засягат пет закона и това вероятно е последната порция изменения в данъците, предхождаща приемането на бюджета. Тъй като само промените за обратното начисляване и единната сметка са минали през правителството, те ще търпят промени. Все още няма обявени промени, свързани с осигурителните закони.

С промените в ДОПК се реглемантират мобилните групи за фискален контрол, които бяха изпробвани по време на лятната акция за евтини домати. Органите по фискален контрол ще имат право да спират превозни средства, да проверяват стоката и съпровождащите я документи, да поставят средства за технически контрол, да присъстват при разтоварването на стоката, да изискват обезпечение и да спират превозни средства, за които няма обезпечение. Това ще се отнася до стоки с висок фискален риск съгласно списък, утвърден от министъра на финансите. Една идея за съдържанието на този списък можете да намерите в тази справка на НАП, която economix.bg изиска наскоро.

С преходните разпоредби на кодекса (не е ясно защо там, а не в проекта за промени на съответния закон) се изменя Законът за облагане на доходите на физическите лица по отношение на възнагражденията на чужденци, които участват в бордовете на търговски дружества. Тъй като се облагат с окончателен данък се изключват от обхвата на доходите, приравнени на трудови отношения.

С промени в Закона за облагане на доходите на физическите лица се отменя сегашната преференция за семейства с деца, които имат ипотечни кредити. Тази разпоредба е дискриминационна, заради нея има процедура за нарушения от Европейската комисия и освен това са се възползвали само 5 473 лица. Още няма текст за новото семейно подоходно облагане, за чието въвеждане се правят разчети.

Физическите лица, регистрирани като земеделски производители, могат да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28, тоест приравняват се на ЕТ. За това се подава декларация до края на предходната година, а специално за догодина – до 31 януари. Облагането е за пет последователни години и те трябва да водят счетоводство, ако са избрали този ред. Досега фермерите, регистрирани по ДДС, задължително се приравняваха на ЕТ, тоест приспадаха документално признати разходи, а не нормативно признатите 60 на сто. За останалите и сега е по избор.

Отпада отделната регистрация на тютюнопроизводителите.

Измененията в Закона за местните данъци и такси предвиждат намаление на данъка за автомобили, съответстващи на екологичните категории Евро 3, 4, 5 и 6. Предлага се данъчното облекчение да бъде в две разновидности – намаления от годишния данък върху превозните средства в размер на 30 на сто или 50 на сто в зависимост от категориите превозни средства и екологични категории. То обаче няма да се отнася до мощните автомобили.

С промени в Закона за корпоративното подоходно облагане се предлага данъчните облекчения за фирми в общини с висока безработица, да се прилагат за райони, в които безработицата надхвърля с 25% средната за страната, а не 35%, както е сега. Фирмите освен това ще трябва да поддържат персонал от поне 30 души. От тях най-малко 70% трябва да са заети пряко в производствената дейност, а поне 30 на сто да са с постоянен адрес в общината.

Разходите за задължителни обезщетения, признати като доход на местни граждани, ще се признават за фирмен разход в годината на счетоводното им отчитане.

Предвидено е освобождаване на лихвите по облигационни заем, регистриран на фондовата борса.

Променя се редът за признаване на непризнати за данъчни цели приходи и разходи в случаите на преоценки и отписване на вземания, като в някои случаи се намалява давността.

Промените в закона за счетоводството признават за счетоводни документи тези, които са съставени при спазване на изискванията на закона за електронния документ и електронния подпис.

Допълнение: По-късно днес вицепремиерът Даниела Бобева заяви, че семейното подоходно облагане ще бъде въведено по-късно, към края на мандата.