На какво основание се облагат сделките с биткойни?

биткоин

През март в разгара на данъчната кампания НАП поиска да се декларират и операциите с биткоини.

В писмо на ЦУ на НАП агенцията изяснява основанията аз това, като призначава, че няма дефиниция за „виртуална валута” за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

В резюме на Европейският банков орган (ЕБО) – EBA/WRG/2013/01 от 12 декември 2013 г. изрично е посочено, че понастоящем се извършва „оценка на всички спорни въпроси, свързани с виртуалните валути, с цел да се установи дали те могат и следва да бъдат регламентирани и надзиравани“. Според ЕБО виртуалната валута е вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани „офлайн“ или в „реалния живот“.

Виртуалната валута „биткойн“ може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за биткойн, наричана „цифров портфейл“. Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат биткойни онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута „биткойн“ може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

При реализиран доход от физическо лице при продажба на виртуална валута „биткойн“ той се третира като доход от прехвърляне на права или имущество – по чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Доходите, реализирани от продажба/замяна на виртуална валута, в т.ч. и от продажба на „биткойн“ са облагаеми, доколкото не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ, нито са освободени от облагане по силата на друг закон. Предвид описаните по-горе характеристики на виртуалната валута „биткойн“, според НАП те следва да се третират като доходи от продажба на финансов актив.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Облагаемият доход и данъчната основа за доходите от прехвърляне на права или имущество се определят в съответствие с разпоредбите на Раздел V от глава пета на ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ).

Доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация (вж. чл. 14, ал. 1 и чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).

За доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. и от продажба на финансови активи не е регламентирано към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. Информацията, необходима за формирането на облагаемия доход се декларира от физическото лице, придобило дохода в Таблица 5 от Приложение № 5 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г.