Как финансите убиват бизнеса

пари, еврофондове

Една от най-големите иронии на бизнеса днес е, че богатите и мощни компании в света са по-привлечени от всякога от капиталовите пазари във време, когато те не се нуждат от капитал, пише Рана Форухар във FT*

Вземете Apple, която има около 200 млрд. долара в банки и зае милиарди долари през последните години, за да изкупи обратно акциите си и да повиши цената им.

Защо компанията взе заеми? Защото е по-изгодно отколкото да репатрира печалбите си и да плати данъци в САЩ. Финансовият инженеринг помогна да се повиши цената на акциите за известно време. Но това не спря активиста-инвеститор Карл Айкан, който маниакално се застъпва за обратно изкупуване със заемни средства, да се отърве от акциите, когато приходите се влошиха в края на април.

Apple не е единствената, която се въздържа от истински инженеринг за сметка на финансовия. Американските компании от най-високо ниво никога не са се радвали на повече финансови средства. Те имат 2 трилиона долара кеш в балансите си – като цяло достатъчно пари, за да се превърнат в десетата най-голяма икономика в света. Но те също така заеха рекордни средства за обратно изкупуване на собствените си акции, за надуване на балона на корпоративния дълг, който вече е започнал да се спуква (свидетелство е скорошното понижение на Exxon).

Балонът на обратното изкупуване е само част от по-широка тенденция – корпоративна Америка вече не се занимава с бизнес, а с финанси. Американските компании днес правят повече пари отпреди просто като преместват пари. Те получават около пет пъти повече приходи от чисто финансови операции като търгуване, хеджиране, данъчна оптимизация и продажба на финансови услуги, отколкото в периода след войната. Не е за чудене, че обратното изкупуване на акции и инвестициите на корпорациите в НИРД през последните години се движат в противоположни посоки. За главните изпълнителни директори е по-лесно да опитат да угодят на инвеститорите чрез краткосрочно повдигане на цените на акциите, отколкото да инвестират в неща, които ще донесат дългосрочен ръст.

Показателно е, че частните фирми инвестират два пъти повече в нови технологии, обучение на работниците, фабрични модернизации и НИРД, отколкото публичните дружества с подобни размери – те просто не трябва да се справят с натиска на пазара.

Наистина, финансиализацията на бизнеса расте заедно с възхода на капиталовите пазари и на самия финансов сектор, който почти се удвои като процент от брутния вътрешен продукт през последните 40 години (дори и финансовата криза не понижи дела на финансовия сектор; той се свива незначително и най-големите институции, които оцеляха, станаха още по-големи). Растат и печалбите – финансовата индустрия създава само 4 на сто от американските работни места, но дава около 25 на сто от корпоративните печалби.

Не е изненада, че нефинансовият бизнес иска дял от това. Авиокомпаниите, например, често правят повече пари от хеджиране на цените на петрола отколкото от продажба на самолетни билети – макар че това подкопава основния им бизнес като увеличава волатилността на суровините и лошите залози може да им донесат големи загуби. „Дженерал Илектрик“, иноваторът на Америка, едва наскоро престана да бъде „твърде голяма, за да фалира“ банка.

Фармацевтичната индустрия, вероятно най-финансиализираната от всички, съкрати 150 хиляди работни места от 2008 г., повечето в НИРД, като компаниите се фокусираха вместо това върху аутсорсинг, данъчна оптимизация, инверсии и творческо счетоводство по начини, които ги правят да изглеждат подозрително като компании за управление на портфейли – група от разнородни фирми, работещи поотделно, която се опитва да направи бързо колкото може повече пари, с малко мисъл за дългосрочното въздействие на своите решения.

Дори и Силиконовата долина не е имунизирана. Apple и други технологични гиганти сега се уповават на нови емисии корпоративни облигации, както правят инвестиционни банки, което не е изненадващо като се има предвид колко много пари имат те. Ако Big Tech решат да зарежат тези облигации, това може да се превърне в голямо пазарно събитие, един въпрос, който вече поражда загриженост сред експерти в Министерството на финансите на САЩ.

Нищо от това не е добро за реалната икономика; множество академични изследвания показват, че не само финансите се превърнаха в пречка за растежа, но също така, че финансовият инженеринг унищожава дългосрочна стойност в рамките на предприятията. Бумът на обратно изкупуване от типа, който видяхме през последните няколко години, се случва обикновено, когато финансово произведеният растеж избива навън. Когато корпоративните печалби са под натиск, компаниите, които не са инвестирали в иновации и реален растеж, ще потънат. Резултатът ще бъде по-икономическата стагнация и повече политически популизъм.

Рана Форухар, бивш икономически наблюдател на „Нюзуик“ и „Тайм“ е автор на ‘Makers and Taers: The Rise of Finance and the Fall of American Business’. Заглавието е на economix.bg