Как 48 млн. лева напуснаха КТБ в неизвестна посока

КТБ

В интервю за ktbfiles.com от 9 септември собственикът на КТБ Цветан Василев споменава едно малко известно дружество – „Кей Ти Ес”, говорейки за интересите на Александър Сталийски. „Освен това предполагам, че по сметки на него или на [Виолета] Сечкова, или на фирми като „Кей Ти Ес“ и прочие, могат да се намерят доста пари”, казва той.

В интервюто Цветан Василев твърди също, че след 2009 г. бизнесът е „ поставен в изключителна зависимост от държавата. Това, разбира се, увеличи апетита на тия, които представляваха и представляват държавата.” Той говори за скрити зависимости на премиера Бойко Борисов, включително във връзка с разпределението на собствеността на „Булгартабак”. „Те са два клана – единият е Пеевски, който е навсякъде, другият е този на премиера”, казва мажоритарният собственик на фалиралата банка и по повод на сделката за „Виваком”.

Какво е „Кей Ти Ес” и защо е важен пример за избирателното третиране на активите, свързани с банката, след фалита й?

Докладите на институциите, разследващи прехвърлянето на средства от КТБ, включително AlixPartners, пренебрегват две дружества – крайни получатели на крупни трансфери. Те са свързани с една от ключовите фирми в короната на КТБ – „Хедж Инвестмънт България“ (ХИБ), сега обект на опити за превземане. Това дружество е един от длъжниците на КТБ и контролира военните „Дунарит” и „Авионамс”. Описаната схема засяга по-голямата част от задълженията му или почти 80 млн. лева, по-голямата част от които са се изпарили в неизвестна посока.

В докладите на Временната парламентарна комисия за КТБ от 2014 г., AlixPartners от 2015 г. и решението на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за отнемане на имущество на Цветан Василев, се посочват два трансфера на значителна стойност към почти неизвестни български дружества. Тези компании обаче само са споменати и спрямо тях не е известно да са предприети действия.

Става дума за преводи от общо 67 млн. лева към сметки на „Кей Ти Ес Инвест“ и „МДМ Линкс”, като в крайна сметка двете компании формират от операциите си печалба от 48 млн. лева (чисто).

„Кей Ти Ес Инвест“ ЕООД е била акционер в „Телеком“ АД (по-късно – „Авионамс“) с 33%, по времето, когато то увеличава капитала си (от 2011 до 2013 г.).

„МДМ Линкс“ ЕООД е притежавала 50% от „Кемира“ – мажоритарният собственик на „Дунарит“ от 2011 г. до 2013 г. За разлика от предното дружество то има още една операция – през 2014 г. придобива на търг от ЧСИ туристическа сграда в Лесопарк Росенец и почти веднага я продава на „Бонита 39“.

kts-mdm
Схема от доклада на Alix, която показва превода на пари

На пръв поглед двете дружества получават тези суми като заплащане за акциите им, които продават на ХИБ през 2013 г.. Но ако следваме логиката на обвиненията на КОНПИ, произходът на средствата повдига въпроси.

„Кей Ти Ес“ придобива 33% от „Авионамс“ на няколко стъпки (виж карето). Платената сума за този дял е 18 млн. лева (включително за сметка на средства, получени от ХИБ), а получената сума от последващата продажба на ХИБ – 43 млн. лева.

При „Кемира“ схемата е директна. „МДМ Линкс” придобива 50% от „Кемира” за едва 7000 лв. през 2011 г. и ги продава на ХИБ за 24.7 млн. лева през юли 2013 г. Според решението на КОНПИ средствата за плащането на втората сума са осигурени от допълнителен кредит за ХИБ и „Оптима Интертрейд” – друг кредитополучател.

AlixPartners посочва, че е „възможно да е платено двойно” за тези дялове. КОНПИ не коментира двете дружества и не проследява докрай какво е станало с тези 67 млн. лева, а остава съсредоточена върху „Дунарит” и „Авионамс”. (Прави впечатление, че в решението на КОНПИ едното от дружествата директно е обявено за чуждестранна компания от Белиз, въпреки че по времето на транферите то е българско ЕООД. )

По времето, когато са акционери в „Авионамс“ и „Кемира“, двете ЕООД са собственост съответно на Калоян Стойнев и Мирослав Миленов. Стойнев почти няма друг бизнес, но Миленов е бил собственик на „Кей Пи Си Ем” – дял, който е наследил от Пламен Кисьов (собственик на друг длъжник на банката „КИК Дизайн“) и отстъпил на Мария Стоянова, която е свързана с „Водмар” и други проекти.

Двете ЕООД имат сходни финансови отчети – през 2013 г., когато излизат от инвестицията, те са формирали значителни финансови приходи и печалба. За „Кей Ти Ес” положителните приходи от операции с финансовите активи са 43.2 млн. лева, но дружеството отчита и значителни отрицателни разлики – 18.8 млн. лева (платената сума за придобиване на акциите или т. нар аванси – виж карето). Така през 2013 г., когато продава дела си от „Телеком“, то формира печалба 24.4 млн. лева и съответната парична наличност.

При „ МДМ Линкс“, където сделката бе по-проста, финансовите приходи (предимно положителни разлики) през 2013 г. достигат 26 млн. лева, толкова е и печалбата.

На едно място в доклада на Alix се посочва, че получената сума от продажбата на дяловите им участия е стояла на депозит в КТБ, но през 2014 г. е била прехвърлена в ПИБ. Последният превод е нареден на 17 юни 2014 г. – три дни преди затваряне на банката (видно от схемите на AlixPartners).

През следващата 2014 г., обезценявайки финансовите си активи, двете ЕООД излизат на значителна загуба. Отчетите за паричните потоци също показват, че през 2013 г. в тях са влезли значителни суми. Както стана ясно, през 2014 г. тези пари са напуснали дружествата (по-точно 22.9 млн. лева са изходящите потоци  от „Кей Ти Ес Инвест“, а „МДМ Линкс” се е разделило с 25 млн. лева).

На 8 май 2015 г.  „МДМ Линкс“ ЕООД и „Кей Ти Ес Инвест“ ЕООД   са придобити от „Gresatick“, регистрирано в Белиз и представлявано от Владимир Божилов.

Това е станало преди изготвянето на докладите на AlixPartners и КОНПИ. Следите водят чак до Дубай (виж карето).

Колкото до Божилов, той е управител и на „Булитс“, което през 2013 г. купи на търг от МО бивше поделение в с. Герман, близо до по-малък парцел, закупен от „Прайм Тайм Студиос“ (студиото на ТВ7). Тази сделка обаче не е отразена в имотния регистър  – за разлика от сделката на „Прайм Тайм Студиос” (то пък е прехвърлило на „Блекаут” на Виолета Сечкова имота, придобит от МО).

Божилов също така е бил директор на „Студио Сценарна работилница“, което на свой ред е партньор на No frame Media – друга връзка с Александър Сталийски и Виолета Сечкова.

Накратко: прилагайки своеобразен инженеринг, КТБ е успяла да „създаде“ нетен паричен поток от 48 млн. лева. Тези пари са били извадени от банката непосредствено преди фалита й. Институциите обаче не се интересуват от тях.

Придобиването на „Авионамс“

[textblock style=“1″]

Преди да се стигне до сегашното предприятие, което ДКК наскоро купи на търг, имаше сливане на две компании – „Телеком“ и авиоремонтните заводи „Терем“. Но схемата е оплетена не само заради това.

„Телеком“ АД е било дъщерно дружество на „Инкомс Телеком Холдинг“. Последното бе приватизирано от CSI Handels und Beteiligungs през 2002 г. и първоначално се свързваше с Бисер Димитров, а по-късно с българина с австрийски паспорт Петър Танков, който е партньор на КТБ и в други проекти (от НУРТС до завод „Електроника“; много от инвестициите на Петър Танков бяха препродадени).

До 2009 г. АГП е почти едноличен акционер на „Телеком“, като в края на 2008 г. то залага акциите си в КТБ, показва книгата на акционерите. Малки дялове имат Булбанк, ЗММ, пощите и др. След това ХИБ придобива 8900 акции на цена 480 600 лева, а АГП запазва 8901 (48.06%). През 2010 г. се издават още 221 076 акции, като АГП и ХИБ внасят по 2 984 526 лв.

Протокол от януари 2011 г. показва, че АГП притежава 80 024 акции, а ХИБ – 80 023 акции. През юли 2011 г. ХИБ превежда 2.9 млн. евро на „АГП Дивелопмънтс“. За това съобщава решението на КОНПИ, според което по този начин ХИБ заплаща за придобиване на акциите на АГП (79 626 броя). Но протокол от общо събрание на „Телеком” АД на 30.10.2011 г. показва и нещо друго – АГП вече е прехвърлил акциите си на „Кей Ти Ес Инвест“, а ХИБ вече притежава 159 251 акции. На това събрание ХИБ вече е представлявано с пълномощно от Стилиана Орлинова Белова – Цветанова („Рубин Индъстри“, „Кооп Груп“, „Коопмедия“).  Как и кога точно се е появил новият акционер в „Телеком” не е ясно.

От отчетите на „Кей Ти Ес” се вижда, че участието е финансирано от аванси от търговски контрагенти за 18.8 млн. лева, като част от активите са придобити през 2010 г. (това не съответства на протокола, цитиран по-горе), а през 2011 г. са придобити/платени – акции за 16.6 млн. лева.

На споменатото общо събрание на 31.10.2011 г. е взето решение за ново увеличение на капитала на „Телеком“ АД от 6 469 065 лева на 56 469 069 лв. Частта на „Кей Ти Ес“ от това увеличение е именно 16.66 млн. лева. Финансирането става … със заеми от КТБ и свързани дружества.

На 08.12.2011 г. е отпуснат кредит от 22 млн. евро на „Хедж Инвестмънт България” АД, с цел увеличаване на капитала на „Телеком“ АД .Част от сумата – 33.2 млн. лева е преведена на „Телеком“ АД (за 1 230 866 бр. акции), а останалата част – 9.79 млн. лева е преведена на „Синектик“, откъдето е прехвърлена на „Кей Ти Ес Инвест“ ЕООД (по данни на КОНПИ).

Според AlixPartners останалата част (до 16.6 млн. лева) е осигурена със заем от 9 млн. лева, преведени на „Кей Ти Ес” за „Афлик България” (акционер в „Алфа Кепитъл”, „Партнер лизинг” и др.). От тях 2 млн. лева се връщат в „БГ Корпорейшън” – друг длъжник.

Тоест поне отчасти „Кей Ти Ес“ заплаща новите акции чрез финансиране от ХИБ.

На 6.08.2012 г. ХИБ усвоява кредит в размер на 6.7 млн. евро, който е погасен година по-късно със средства с краен произход „Кей Ти Си Инвест“. Това може да е връщане на парите за участие в увеличението на капитала.

За да се стигне до създаването на „Авионамс“, „Терем – Георги Бенковски“ се влива в „Телеком“ АД през май 2013 г. Преди това авиоремонтният завод е бил приватизиран на две стъпки и „Телеком” е 100% негов собственик.

Участията на „Кей Ти Ес Инвест” и „МДМ Линкс” приключват през 2013 г. На 5.8.2013 г. КТБ с анекс отпуска още 19 млн. евро на ХИБ и на същата дата е получен превод от почти 15 млн. евро от „Оптима Интертрейд” – също с произход КТБ. С получената сума (общо 34 млн. евро). ХИБ откупува дяловете на „Кей Ти Ес“ от „Авионамс“ (именно затова AlixPartners твърди, че е платено два пъти) и дела на „МДМ Линкс“ от „Кемира“.

Операциите са озадачили AlixPartners. Според доклада й: „През декември 2011 г. 9.7 млн. лв. са били преведени на KTS Инвест от Хедж Инвестмънт България (от усвояването им на Кредит 1), която част финансирала капиталова инжекция нa стойност 16.6 млн. лв. към Авионамс по времето, когато KTS Инвест са били акционер с дял 33%. Две години по-късно (август 2013 г.) Хедж Инвестмънт България закупили 33 процентовия акционерен капитал от KTS за 43 млн. лв. (паричните средства били получени с Анекс към споразумението на Кредит 1), oт които 18 млн. лв. били върнати на Хедж Инвестмънт България (посредством свързани компании). Възможно е това да е „изплатило” капиталовата инжекция oт декември 2011 г., но не сме видели документи, които да го доказват. Също така е възможно капиталовата инжекция, частично финансирана от Хедж Инвестмънт България, да е повлияла на оценката (повишавайки я) на 33-процентовия дял през август 2013 г.“

Но къде е останалата сума (48 млн. лева) не е ясно.

[/textblock]

„Гресатик“

[textblock style=“1″]

Видно от документ в Търговския регистър, „Гресатик” е офшорка от Белиз, която се притежава от две компании – Domliar (Домляр) и Zainral (Заинрал). И двете са добре застъпени в Panama Papers, до които само един български представител има достъп. Това не са случайни компании. Zainral например е свързано с директорите на „Дрослиан Лимитид“ – собственика на „Дрослиан“, което бе акционер в „Юрий Гагарин БТ“.

„Домлиар“ и „Заинрал“ са свързани с доста компании, развиващи дейност в ОАЕ, според публичната част на тази база данни. „Гресатик” не е единственото съвместно начинание на двете офшорки, те си партнират в International Lighing Group Ltd, Hexprat , регистрирани на Британските Вирджински острови и др. Техни чести партньори са други дружества, използвани от Consulco – един от активните посредници в Панамските досиета, който е и регистратор на Cibole и Alkianel – други кредитополучатели. Сред тях са Moscrip и Rilkma Limited Например, „Домлиар“ заедно с Rilkma е учредило Gloridiel, N Capital, Ventriz, Diklot, Tonaple  (Сейшелски острови, но свързани с емирствата), Zarobiel Limited (Бахамски острови, но свързано с емирствата) Nariget (Британски Вирджински) и др. „Заинрал“ от своя страна е акционер на Wikitire, където бенефициенти са Ники Стилианоу и Георгия Ламбрианидес (директорите на „Гресатик”).[/textblock]

 

Катарзисът приключи. КОЙ? нагло демонстрира резултата

съдебна власт

Преди половин година много българи приеха на доверие, че обявяването на предсрочни избори означава края на така наречения от тях модел КОЙ?. В името на това да се изолира ДПС, смятано за изразител на въпросния модел, РБ се съгласи на компромисно участие във втория кабинет на Борисов. Мъчителното формиране на този кабинет бе посрещнато с възхвали от обичайните коментатори, а някои медии провъзгласиха катарзиса на Борисов, бързо забравили за един друг катарзис, обявен от лидера на ДПС Лютви Местан. В началото наистина имаше надежда.

Поредица събития от последните дни, които на пръв поглед нямат връзка помежду си, обаче показват, че властта остава в плен на задкулисни интереси, или най-малкото – двойни стандарти.

Те по един или друг начин са свързани с КТБ – банката, контролирана от Цветан Василев, за която се оказа, че е финансирала голям брой свързани с него компании, но в крайна сметка рухна не заради това, а след като загуби политическата си подкрепа и след като бившият му партньор Делян Пеевски се обърна срещу него.

На 13 януари, Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу отнемането на лиценза на КТБ (отнемането на лиценза на банка автоматично води до фалит), изненадвайки всички с твърдението, че акционерите нямат пряк интерес да се жалват. Че жалбите са недопустими подсказа дни по-рано финансовият министър Владислав Горанов, който се възмути от колебливостта на съда.

Но хронологично първа бе атаката срещу „Виваком“ (БТК). За нея съобщи самият Василев в интервю за „Банкер“ в началото на годината, а по-късно и Златозар Сурлеков – председател на УС на БТК, пред „Капитал“. “Виваком“ винаги е била от първостепенен интерес не само за освирепелия финансов благодетел на ДПС без доказани доходи, но и за много други политически хиени. Aпетитите спрямо пакета „Виваком“-НУРТС са друга основна причина за атаката срещу КТБ АД“, заяви Василев. В битката за БТК се е намесила ВТБ Капитал, която се представлява в България от Милен Велчев. От началото на декември 2014 г. ВТБ предприема действия да смени управлението на БТК, и по-конкретно да назначи Михаела Калайджиева на мястото на Сурлеков. Имало е заседание на Надзорния съвет, но решенията му не са вписани.  В края на декември пък вестниците „Труд“, „Политика“, както и сайтът ПИК публикуваха твърдения, че Василев иска да грабне БТК (всъщност той притежава 43% от телекома).

БТК и „Петрол“ са другите перли от доскорошната империя на Василев, които са обект на атака след фалита на КТБ.

Затова, когато на 6 януари гръмна мрежата на Виваком, се появиха съмнения, че сривът е бил предупреждение (economix.bg не може да потвърди това). Този ден бе троен критичен за Василев. Близкият до него (поне доскоро) Гриша Ганчев, който сега контролира „Петрол“, се оказа с обвинение по захарната афера, започната още по времето на кабинета „Борисов 1“. А като достоен завършек на деня пред сградата на КТБ бе организирано зрелищно изнасяне на картини, подарявани на Цветан Василев, – операция, която демонстрира не само готовността на прокуратурата да прави услуги без оглед на законодателни подробности, но и едно доста варварско отношение (има си стандарти за местене на произведения на изкуствата – специални опаковки и транспорт, специална температура, ръкавици и т.н.).

Докато се занимаваше с разнос на картини, прокуратурата успя да реши и друг казус, свързан с доскорошните бизнес партньори – тя отказа да образува наказателно производство срещу депутата от ДПС Делян Пеевски по сигнала на Протестна мрежа. Именно този сигнал (част от него) миналото лято бе употребен умело от държавното обвинение срещу Цветан Василев. Сега прокуратурата постановява, че няма разминаване между стандарта на живот и декларираните от Делян Пеевски доходи. През 2010-2012 г. доходите му са били само от заплата. Високият му стандарт на живот се дължи на майка му и няма данни за търговия с влияние. Толкоз.

В същото време с две наказателни постановления Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на „Икономедиа“, фирмата – издател на „Капитал“, рекордната санкция от 150 хил. лв. Повод са публикации, свързани с банковата криза, както и жалби от компаниите „Водстрой 98“ АД и „Промишлено строителство холдинг“ АД, за които редакцията твърди, че са контролирани от депутата от ДПС Делян Пеевски. КФН обаче смята, че това твърдение е невярно, като се позовава на декларацията на депутата пред Сметната палата.

От текста на „Икономедиа“ и от появилото се по-късно съобщение на КФН не става ясно каква точно е твърдяната пазарна манипулация („нарушенията са със значителна тежест предвид факта, че засягат структуроопределящи дружества за целия пазар на финансови инструменти“ и засягат „неограничен кръг инвеститори“, обясни комисията.). Но прави впечатление, че са избрани не публикациите срещу КТБ. Основната глоба е за статия, с която „Капитал“ (стреснат от очертаващите се мащаби на кризата след затварянето на КТБ, когато имаше опасност и за ПИБ) всъщност се опитва да успокои духовете.

Глобите са по Закона за злоупотреби с финансови инструменти, който преследва разпространяването на информация чрез медиите, която „може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти“.

„Водстрой 98“ и „ПС Холдинг“ за разлика от КТБ не са публични дружества или издатели на финансови инструменти.

Решението на КФН бе съобщено няколко часа, след като ВАС обяви жалбите на акционерите на КТБ срещу отнемането на лиценза й за недопустими поради липса на правен интерес. И ако акционер в банка няма права да се жалва срещу спирането на дейността й, защото не е „адресат“, то което и да е дружество в България има право да се жали на КФН, защото е потенциален адресат на потенциални манипулации във връзка с хипотетичен финансов инструмент.

Тоест вече всеки е поканен да се жалва от медиите на КФН, дори в случаи, в които нормално е да заведе дело за клевета. Така хем ще си спести пари, хем ще получи бързо производство.

И друг парадокс се набива на очи – глобата за „Икономедиа“ надхвърли размера на санкцията за КПМГ заради пропуски в одита на КТБ, чиито заверени баланси (поне според БНБ) се оказаха доста разкрасени. Тази глоба бе 100 000 лева, като само един глас не достигна за отнемане на лиценза на одиторската фирма.

Ако изброените по-горе събития са свързани, то те са резултат от отчаяното, неистово желание на носителя на модела КОЙ? и да покаже кой командва в държавата. Посланието е ясно и място за илюзии няма. Мижавата реакция в медиите ясно показва, че това послание е било разбрано.

Данъкоплатците, много от които все още са убедени, че сблъсъкът покрай КТБ е обикновена мафиотска битка, тепърва ще усещат последствията. Той вече им струва допълнителен държавен дълг и понижение на кредитния рейтинг на държавата.

Мащабите обаче са по-големи. Жертва на алчността на един политико-икономически кръг стана доверието в държавните институции. Стремежът за овладяване на активите около КТБ поквари много ключови регулатори и представители на правораздавателните органи. Уважавани експерти на възлови позиции в БНБ, КФН и съдебната система трябваше да преглътнат професионалната си чест и да наблюдават незавидната роля на институциите си, превърнати в бухалки. Това не е рана, която ще се излекува лесно.

„КОЙ?“  е и синоним на лице, което вече е опасно да бъде споменавано. Досега не е използван в сайта, тъй като не харесвам клишета от този тип. Но economix.bg не е в състояние да посрещне глоба за пазарна манипулация, което налага употребата му.