Цветан Василев

Ще съдя докрай виновните за грозната война срещу КТБ и всички присъдени обезщетения ще вложа във фонд със специални цели, заяви мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев в ново открито писмо. А директорите на банката обясниха в друго писмо случаят с т. нар. пощенски кутии.

Василев разкрива подробности за събитията отпреди 20 юни, когато след масирано теглене на депозити Корпоративна ТБ бе затворена.

„Разполагам с неопровержими доказателства за манипулиране и изнудване на клиенти с цел изтегляне на техните средства, създаване на изкуствена паника, координирано изтегляне на средства на държавни фирми и други подобни. При това с широката подкрепа на услужливите медии, странно обединили се срещу посочения с пръст общ враг. Без никакво съмнение целта беше фалиране на банката на всяка цена и придобиване на някои от апетитните активи на безценица от организаторите на погрома. Става дума за активи, които решително бях отказал да „предоставя“ месец преди това, за да запазя жизнеспособността на банката и сигурността на вложителите“, заявява Василев.

При това организирано насилие, банката устоя цяла седмица, подчертава Василев.  „За сравнение ще спомена, че дори в по-лека ситуация друга банка (ПИБ – бел. ред.) бе на ръба на краха само за ден. Само че в посочения случай „центърът“ за управление на държавата веднага включи защитните механизми и положението бе овладяно. На КТБ обаче подобно решение бе отказано. “

„В публичното пространство бе пусната нескопосаната история за изнесени чували, надлежно съчинена на една улица с име на латиноамериканска столица“ (ул. Монтевидео, където е следствието), коментира още Василев историята с изнесените 206 млн. лева, заради което всъщност прокуратурата го обвинява както и висши служители на банката.

В същото време в банката по различни сметки на фирми, пряко и непряко приписвани ми, останаха над 220 млн. евро, заявява още Василев.

Иван Искров в прав текст му заявил, че нямало „да тръгне срещу прокуратурата“, разкрива още банкерът.

Информацията за отказана ликвидна подкрепа не е новост. Тезата на БНБ обаче е, че банката не е могла да получи финансиране, тъй като е продала портфейла си от ДЦК, а това е единственото допустимо обезпечение пред БНБ. Преди да започнат тегленията КТБ разполагаше с ликвидни средства от над 1 млрд. лева, вкл. ДЦК.

По-късно БНБ разпространи отговор на управителя Иван Искров, в който се отхвърлят обвиненията и се заявява: „Никоя от двете банки  (КТБ и „Виктория“) не е депозирала искане за предоставяне на ликвидна помощ от БНБ. Такава и не би била възможна, тъй като банките не са разполагали с изискваните от чл. 33 от Закона за БНБ обезпечения (ДЦК – бел. ред.). Бих искал и да уточня, че от 1 юли 1997 г, когато бе въведен валутният борд, до момента, БНБ не е влизала в ролята на кредитор от последна инстанция по отношение на нито една банка в страната.“ Искането за ликвидна подкрепа не е било внесено официално, но е отправено от УС на банката преди искането за специален надзор.

В друго писмо отстранените директори на банката подробно коментират нейните финансови показатели. Те поясняват, че високите лихви по депозити се дължат на това, че е привличан дългосрочен ресурс (включително имат предвид безсрочните влогове). Също така твърдят, че банката е следвала консервативна политика, като е кредитирала ключови отрасли като енергетиката и военно-промишления комплекс, а не краткотрайни явления като строителството на хотели и жилищни сгради. Най-интересната част засяга кредитите за т. нар. пощенски кутии – новосъздадени фирми без активи, които се оказват посредник в усвояването на кредити: „Немалка част от инвестициите са за развитие на проекти, обектите на кредитиране са специално създадени за целта проектни компании (special purpose vehicle), чиято единствена собственост е развиваният проект. Използването на SPV е масово прилагана световна практика, която не поражда никакво учудване или проблеми сред бизнес анализаторите. При финансирането на подобни компании не може да се очаква същите да разполагат със съществени материални активи, които да заложат като обезпечение. Поради тази причина значителна част от обезпеченията на банката по тези инвестиции са формирани от вземания, произтичащи от изпълнението на проектите.

Подобен тип обезпечения не са фиктивни, нито се закононарушение. Едната от използваните правни форми – залог на вземания по банкови сметки, което се явява форма на защита на банката да удовлетворява своите вземания от постъпленията на кредитополучателя, е част от добрите практики при подобен тип кредитиране. Поради масово ниската финансова култура това е широко тиражирано като „липса на обезпечение“, тъй като „по сметката няма налична сума в размера на задължението“. Подобен аргумент е несериозен и противоречащ на всяка икономическа логика, тъй като при наличие на финансови средства нито едно дружество не би имало интерес от ползване на заемен ресурс.“

Друг нов интересен факт е решението на БНБ, с което се удължава срока на специалния надзор с два месеца. От него става ясно, че срокът за представяне на предложение от ЕПИК (въпреки че първоначално БНБ твърдеше, че виенската компания представлява фонда на Оман и „непосочени акционери“, стана ясно, че тя представлява още Цветан Василев и ВТБ) е до 15 октомври. Това е пет дни преди датата, на която трябва да бъде изготвен одитът на банката. В писмото на ЕПИК се иска достъп до непублична информация (това бе интерпретирано като таен план в медиите). Вероятно акционерите на банката искат да видят предварителните заключения от одита преди да представят предложението си. Не е ясно дали акционерите или БНБ са поискали офертата да предхожда заключенията на одита и дали тя ще повлияе на тези заключения. Тоест предложението да рекапитализиране на банката ще изпревари заключенията на одиторите, както и заключенията на квесторите, които на базата на оценката на порфейла на банката, трябва да оценят капиталовата й адекватност до 30 октомври. Но според закона за банките, ако т. нар. капиталова дупка е по-голяма от собствения капитал на банката, то БНБ трябва да обезсили акциите на Цветан Василев и Оманския фонд. Възможно е акционерите да искат да изпреварят именно това решение.