Използването на пощенски кутии, създадени единствено с цел усвояване и разпределяне на заеми, може да се окаже основният проблем пред оценката на активите и пасивите на КТБ и съответно на оздравителните мерки (осребряване на имуществото при фалит).

Досега анализите на шеметно растящия кредитен портфейл на банката бяха фокусирани изключително върху концентрацията на кредити за лица, които де факто са свързани с мажоритарния собственик Цветан Василев, макар и формално да са независими компании. Тези дружества обикновено са собственост на служители на фирмите на Василев – „Бромак“, ТЦ ИМЕ, „Фина-С“, регистрирани са на един и същи адреси и имат един и същ одитор. Това, което остава неясно, са крайните получатели на въпросните кредити. Възможно е те да останат скрити и след 20 октомври, когато одиторите трябва да приключат проверката на активите на КТБ.

Общото впечатление бе за финансова пирамида от типа на създадената от Бърнард Мадоф, такава бе и оценката на Стив Ханке. Но има факти, които подсказват, че в края на веригата, поне в някои случаи, може би стои реален бизнес и активи, които по някаква причина не са финансирани пряко. Това може да се прави по регулаторни причини (за да се избегнат ограниченията за големите и вътрешни кредити), ако заемите са давани с идеята да не се връщат или поради сложните отношения между банката, мажоритарния й собственик и неговите партньори.

Къде са парите?

Кредити за близо 30 млн. лева (с дължимите лихви) са били раздадени от фирми пощенски кутии на КТБ за три водещи фирми на медийния пазар, съобщи преди две седмици Протестна мрежа. Тези кредити са необслужвани и за тях още преди затварянето на банката е започнала процедура за събирането им чрез нотариални покани. След раздялата с Делян Пеевски собственикът на КТБ е предприел усилени действия за събиране на задълженията. За тези заеми вече има и заведени искове за несъстоятелност в началото на август.

Медийните компании с необслужвани кредити са са “Про нюз България” АД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), “Обединени свободни медии” АД (издател на “Преса и “Тема”) и “ГМ Прес” АД (съсобственик в “Стандарт прес”, “Шоу” и “Блиц” и издател на вестниците “Марица” и “Струма”). Кредитите са основно от периода 2011-2012 година. Фирмите-заемодатели са в списъка на най-големите длъжници на КТБ към края на 2013 г. Техният основен бизнес е да бъдат посредник.

Това повдигна интересни въпроси: Първият е дали на края на веригата и в други случаи на големи заеми чрез пощенски кутии стоят известни компании. Имали ли са намерение те да връщат заемите, единият от които е бил отпуснат за 10 дни. Друг любопитен въпрос е защо Цветан Василев е правел тази услуга на някои клиенти – да създава специални дружества, чрез които да прикрива истинският кредитополучател.

Случаят с пощенските кутии може да се окаже централен проблем при оценката на активите и при евентуална несъстоятелност на банката. Не е ясно как ще бъдат оценявани тези кредити. Да го илюстрираме с Обединени свободни медии. Въпреки голямата си загуба, дружеството все пак има активи за 1.3 млн. лева (2012 г.). „БГ Корпорейшън“ твърди, че му е отпуснала заеми за 2.5 млн. лв., тоест има шанс да събере част от тях. Но ако целият портфейл на „БГ Корпорейшън“ е от такива заеми, то кредитът от КТБ за това дружеството вероятно трябва да се отпише изцяло. „ГМ Прес“ пък има активи за 17 млн. лв., а кредитът от „Булит 2007“ е за 6.4 млн. евро. Всичко това, разбира се, са хипотези.

Законодателството не позволява на кредитора (или на бъдещия синдик) да достигне до края на кредитната верига и да насочи изпълнението срещу действителния получател. Ако пощенската кутия е под контрола на мажоритарния собственик на КТБ, той може да я накара да си поиска парите от крайния получател (както и става с медийните договори, при които бе поискана несъстоятелност и запори от името БГ Корпорейшън и Сайга). За разлика от него, синдикът (ако лицензът на КТБ бъде отнет) ще има по-малко възможности да събере парите. Той може да иска запори, или, ако пощенската кутия няма други активи, да поиска нейната несъстоятелност и да се надява, че след това от нейно име ще бъде придвижено бързо събиране на вземането или искане за несъстоятелност на крайния длъжник. Една от възможностите е чл. 609 от Търговския закон, който позволява да се иска несъстоятелност „за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник“. Ако кредитната верига е по-дълга, това може да отнеме много години.
Пощенските кутии сякаш са били крайната застраховка на Цветан Василев срещу намеси в банката. Но някои от тях са започнали да преминават в лагера на противниците му.

>> В ход е пренареждане на бизнеса около КТБ

Мащабът на проблема с фирмите-посредници в усвояването на кредити изглежда значителен и може би засяга половината заеми.

Анализ на първите 20 компании

Общият размер на заемите за първите 20 компании от списъка на големите кредитополучатели, който публикува „Капитал“ и други медии (economix.bg също разполага с този списък) е почти 1.5 млрд. лева. От тези дружества едно е предмет на съдебен спор*, едно е по-скоро независима структура, в която фирма на Василев има миноритарен дял, три са свързани с „Петрол“ и „Литекс“ (КТБ е кредитор на ловешкото дружество, което пое управлението на бизнеса на „Петрол“)

Разпределяме техните заеми в шест групи:
Работещи предприятия или компании-купувачи на такива предприятия
Работещи предприятия, за които няма актуална информация или се водят дела.
Предприятия във влошено финансово състояние
Финансови компании – лизингови и инвестиционни дружества, чиито основен бизнес е бил да осигуряват финансиране на други фирми.
Предприятия с бизнес, но част от структура със сложни финансово-икономически отношения (предимно от строителството).
Новорегистрирани фирми.

Както се вижда, значителна част (29%) са отпуснати на фирми, регистрирани през юли и декември 2013 г., за които не се знае почти нищо. С едно изключение – „Алфа Кепитъл“, което бе използвано за придобиване на „Петрол“ АД. Друга част са за фирми, които се оплетени в сложни взаимоотношения, повечето от тях в сферата на имотите.
Няма много информация и за клиентите на финансовите компании. Най-забележителната промяна е при една от тях – „Технотел Инвест“ (бившата Бромак Инвест), която през декември 2013 г. е емитирала петгодишен облигационен заем за значителната сума от 75 млн. евро. Книжата са записани за дни, а довереник на облигационерите е КТБ.

Подробният преглед на тези компании разкри и други интересни тенденции и процеси на прехвърляне на собственост в някои от дружествата. Например Елит Петрол (собственост на „Петрол” АД), е сменило управата си с хора на Гриша Ганчев. Има опити за овладяване на някои от дружествата, които притежават самия „Петрол“ АД.

При много от големите длъжници на КТБ вземанията от други фирми (по предоставени заеми или други вземания) заемат съществена част от активите им. В други случаи значителни активи са осигурявали незначителни приходи.

Интересно е, че през последните седмици много от тези кредитополучатели са останали без директори. Членовете на бордовете в пет от 20-те дружествата използват възможността да поискат да бъдат служебно заличени, ако до шест месеца не бъдат предприети мерки за освобождаването им (по чл. 233, ал. 5 от ТЗ). Ако дружествата фалират и останат неудовлетворени кредитори, хората, които са били членове на бордовете им до 2 години преди решението, нямат право да заемат управленска длъжност. Някои заявления за напускане обаче са още от декември, в това число на директора на „Хелт енд Уелнес“ (дружество извън 20-те кредитополучатели, но важно за структурата) Венета Осиковска.

Като цяло прегледът на големите кредити показва, че значителна част са насочени към клъстери от фирми, попадащи в сферата на интереси на Цветан Василев, например – телекомуникации, производство на стъкло, гипс, недвижими имоти, речен транспорт и др. Други клъстери от кредити са за партньори на Василев в енергетиката, телекомуникациите, имотите, търговията с горива, търговията с техника, както и доскорошния им съвместен бизнес с Делян Пеевски. Крайните получатели на значителна част от заемите, отпуснати от КТБ, обаче е неизвестен.

* Вписването на прехвърлянето на собствеността от Карне М1 на Милчо Тодоров е оспорено от „Интер Финанс Инвест”. Това дружество е собственост на Бисер Лазов, смятан за дясна ръка на Цветан Василев, сега основен свидетел на прокуратурата. Някои от дъщерните дружества на тази фирма преди това са придобити от „Табак Маркет“. Засега прехвърлянето на собствеността е спряно. Интересно е, че жалбата срещу спирането е подадена от същия адвокат, който оспорва и спирането на прехвърляне на собствеността на една от пощенските кутии, използвани за придобиване на „Петрол“ АД. Съдебният адрес на „Карне М“ според жалбата е в сградата на „Литекс Тауър“.