Вървим ли към рецесия?

Шанхай

Повечето световни борсови индекси вече преминаха на меча територия, петролът слезе на нива, невиждани от 2003 г., а големите банки и международните финансови институции понижават прогнозите си за световния растеж. Вървим ли към нова рецесия или, по-лошо – към повторение на кризата от 2008 г., както подсказа финансистът Джордж Сорос в началото на януари. Вероятно – не, във всеки случай разликите с 2008 г. са повече от приликите.

За да разберем какво наистина се случва, не е достатъчно само да се позовем на данните за забавящия се растеж в света, които в някои случаи (Китай) са и твърде недостоверни. Важно е до каква степен са засегнати глобалните финансови потоци и доверието на икономическите агенти и доколко кризата поразява ключови елементи от веригата на доставки. Именно заради доверието страхът от криза може да се превърне в самосбъдващо се пророчество. Световната икономика не е механичен сбор от национални икономики, растящи с по-висок или по-бавен темп.

Световният ръст се забавя

Световната икономика е на ръба на рецесия с по-малко стимули от централните банки и забавяне на растежа поради забавянето на Китай, предупреди Ситигруп в четвъртък. Банката намали прогноза си за ръста в света през тази година от 2.8% до 2.7%, като намали очакванията си за САЩ и Великобритания, както и за Русия и Бразилия.

Уилям Буитър от Сити коментира, че това не е е пълномащабна рецесия, а забавяне на растежа, което се изразява в натиск върху цените на суровините и отслабване на търсенето за експортни стоки на страни, които са във веригата доставки за Китай, а индиректно и за останалия свят. Според него тази рецесия може да се избегне с правилни политики, но Пекин не прави това. Световният растеж по текущи валутни курсове през последното тримесечие на 2015 г. се е забавил до 2.3% на годишна база, което с корекция за вероятно изкривяване в отчета за БВП на Китай, означава 2% на годишна база.

Рискът от глобална рецесия (за каквато Сити приема ръст под 2% с корекция за Китай), нараства.

МВФ също ревизира очакванията си за световния ръст до 3.4% през тази година и 3.6% през 2017. На 19 януари Морис Обстфелд, главният икономист на МВФ, коментира, че пазарите показват свръхреакция на откъслечни данни. И наистина последната прогноза на МВФ предвижда ръст във всички големи икономики.

Разбира се, МВФ не се слави с точни прогнози. The Economist наскоро анализира всички прогнози на МВФ от 1999 г. насам. През този период има 220 примера, в които дадена икономика отбелязва ръст през една година, последван от спад през следващата. В своите прогнози през април, МВФ никога не е предвидил предстоящото свиване през следващата година. Той през октомври на съответната година, МВФ е предвидил, че е започнала рецесия само в половината случаи.

Колкото и да се трудно да се предвиди рецесия, има някои изпреварващи признаци – рязко понижение на ръста на заетостта, намаляване на поръчките и т.н. Рязкото понижение на Baltic Dry Index, измерител на на карго ставките, приеман за изпреварващ индикатор, добавя към тревогите.

Фондовите борси, които се понижиха със 8.1% от началото на януари (Dow Jones Global Total Stock Market Index), също са такъв предвестник.

Слабостта тръгна от Китай, където борсата се срина с над 40% от юни насам при спад в САЩ с 12%.

Китай

Китайската икономика съвсем официално се забавя, но дори отчетеният ръст от 6.9% (ако е точен) е в рамките на дългосрочната цел на властите в Пекин. Те предвиждаха забавянето на растежа до 6.5%, докато икономиката се ориентира повече към потреблението и услугите, вместо към инвестициите в инфраструктура и износа на промишлени стоки. Защо тогава е паниката?

Има поне два отговора. Първият е свързан с доверието, вторият – с голямата задлъжнялост и страхът, че преобръщане на капиталовите потоци ще срути пирамидата. Както неведнъж е писано, пазарите 1) не вярват на официалните данни от Китай и 2) не вярват на способността на Пекин да направлява прехода от командна към пазарна икономика и да реагира правилно.

Забавянето на растежа само по себе си не би било проблем, ако не оголваше проблема с излишния капацитет (не само в индустрията) и голямата задлъжнялост. Това е класическият случай, когато бързият ръст увлича инвеститорите да поемат риск и дълговете с увереността, че след няколко години, тези дългове ще са малка част от текущите постъпления. От друга страна спадащият ръст и перспективи за печалби, както и зле комуникираната девалвация на юана в комбинация с очакванията за повишаване на лихвите в САЩ доведоха до отлив на капитали. Според The Economist около 1 трилион долара са напуснали Китай за последните шест месеца. Bloomberg Intelligence оценява сумата на $843 млрд. през 11 месеца до ноември.

Разликата между официалната стойност на юана и цената му в Хонконг показва, че инвеститорите очакват правителството да позволи на валутата да падне дори повече в бъдеще. И, въпреки рекордния търговски излишък от 595 млрд. долара през 2015 г. затягането на паричната политика в САЩ дава основания за обезценка.

Проблемът е, че очакваната девалвация се превръща в самосбъдваща се загуба на доверие, коментира The Economist. Това е риск дори за страна с валутни резерви от повече от 3 трилиона долара. Рязко поевтиняващата валута е и заплаха за китайските компании, които поеха задължения за 10 трилиона долара през последните осем години, от които една десета са в долари

Правителството реагира, като се опита да повлияе на пазара. Централната банка натисна младия офшорен пазар в Хонконг, като купуваше така ревностно юани, че лихвеният процент за една нощ на12 януари се качи до 67%. По същия начин, на фондовия пазар, „националният отбор“ от държавни фондове започна изкупуване на акции.

САЩ

Добрата новина е, че икономиката на САЩ продължава да създава нови работни места (+292 хиляди през декември). Това е най-продължителният ръст на месечни увеличения на заетостта от 1939 г. Наистина седмичните молби за безработица се повишиха, но все още са под средната.

Затрудненията в световната икономика в същото време доведоха до ръст на долара. Последното предизвика спад на цените на вноса, което е лоша новина за американските компании. Индексът Morgan Stanley Business Conditions  падна до най-ниско ниво след февруари 2009.

Докато печалбите на компаниите от Standard & Poor’s 500 през последното тримесечие на 2015 г. изглежда ще покажат понижение, Федералният резерв се подготвя за нови повишения на лихвите. Прогнозата на централната банка е те да достигнат 1.25-1.5% до края на 2016 г.

Евтиният петрол обаче е добра новина за домакинствата. Те също така намалиха задълженията си като дял от разполагаемия доход. Потребителското доверие е близо до най-високите нива по време на този бизнес цикъл.

Индексът на Conference Board’s на водещите икономически индикатори също не потвърждава намаляване на растежа. Компанията Macroeconomic Advisers очаква икономиката да отскочи от слабото четвърто тримесечие.

Европа

Все така тромава, европейската икономика показва някои признаци на подобрение. Германия, която започна да се ориентира към вътрешното потребление, отбеляза рекордно ниска безработица за последните 24 години.

Като цяло БВП на еврозоната нарасна с 1.6% през третото тримесечие на 2015 г., в сравнение с 0.8% през същия период на миналата година. Продажбите на дребно регистрираха увеличение с 1.6% през ноември, спрямо 1.1% през ноември 2014. Особено силен ръст показаха продажбите на коли. Но безработицата остава все така висока и далеч от предкризизните нива, когато тя бе под 8 на сто. Показателят се понижи до 10.5% през ноември, което все пак е забележимо по-ниско от нивото му година по-рано (11.5%).

Данните не показват и ранни признаци на безпокойства. Индексът на водещите индикатори на ОИСР е 100.6 през ноември и без промяна спрямо октомври. Но PMI индексът за януари на Markit се забави до 53.5 при 54.3 за декември и доста под прогнозите. (Стойности над 50 показват, че все още е налице експанзия).

Високото ниво на задлъжнялост в някои страни, необходимостта от бюджетни съкращения на фона на растящите разходи и политически рискове, свързани с бежанската криза, са главните изпитания за еврозоната.

Следва>>> Не само ръстът има значение