Бизнесът показа оптимизъм, кадрите са проблем №1

БСК

Слабо подобрение на оценката за бизнес климата показват резултатите от годишната анкета на Българската стопанска камара. Проблемът с работната сила се очертава като водещ.

Проучването отчита и умерен оптимизъм за 2017 г., който обаче в голяма степен се помрачава от неудовлетвореност към работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест.

БСКПодобрява се състоянието на фирмите. Докато през 2015 г. процентът на деклариралите подобрение на фирменото състояние е едва 12%, то през 2016 г. позитивна оценка дава всеки трети анкетиран. Все още, обаче, остава висок делът (35 %) на фирмите с влошаващи се показатели.

Само една десета от фирмите отчитат подобрение и през двете години.

bia3Анкетата показва намаляване на продажбите и работните места, но ръст на заплатите в условията на труден пазар на труда и недостиг на квалифицирани кадри.

Наскоро ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към БСК Томчо Томов  също коментира, че е налице и физическа липса на кандидати за определени позиции. Някои градове като Пловдив, Варна и Стара Загора вече имат огромен проблем с намирането на хора, тоест проблемът е и с количеството, а не само с качеството, каза той по време на финансов форум.
Ако през 2015 г. основният акцент са били инвестициите в нови мощности и продукти, сега 26% от фирмите предвиждат ръст на инвестициите в човешки капитал (обучения и подобни).

По отношение на работната ръка се запазват тенденциите на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал.
Най-често срещаните дефицити у работната сила са реалистичната самооценка и очаквания за реализация, езиковите компетенции, желанието за учене през целия живот, дисциплината и мениджърските умения. Въпреки че често се посочва като проблем липсата на т. нар. меки умения, уменията за работа в екип и адаптивността са оценени най-високо.

БСК традиционно търси мнението на бизнеса по актуалните за годината събития и предложения за нормативни промени.
Най-силно одобрение (средно 71,5%) срещат предложенията за премахване на минималните осигурителни доходи и за прекратяване на практиката за сливане на почивните дни по време на национални и официални празници. С висока подкрепа (66%) се ползва и идеята минималната работна заплата да се определя на база ясна методика, основана на обективни критерии.
На противоположния полюс, със силно негативни оценки (средно 86%) са идеите за въвеждане на изключителни правомощия на адвокатите чрез проекта за промени в Закона за адвокатурата.
Бизнесът обаче се колебае по отношение ускореното приемане на България в Еврозоната.
анкета

И през 2016 г. остават изключително високи нивата на корупция (46%), престъпност (42%), сива икономика (45%) и регулаторна тежест (55%). Спрямо 2015 г. обаче няма съществена промяна.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2016 г. (26%) спрямо 2015 г. (20%), но по-голямата част от анкетираните посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Силно притеснителни са данните за достъпа до правосъдие, като едва 9% от анкетираните посочват известно подобрение в това отношение, а според 12% от участниците в допитването дори има влошаване

Друг интересен разрез е отношението към институциите. И през 2016 г. най-високо е оценена работата на данъчната администрация и на местната власт (средно около 40%).
Запазва се изключително ниската степен на доверие към съдебната власт, Президента на РБ и Министерския съвет, но шампион по неодобрение през тази година е Народното събрание (75% от анкетираните). По този начин за първи път парламентът изпреварва съдебната власт в негативната класация. Одобрението за дейността на Народното събрание намалява от 10 на 8%;
Увеличават се позитивните оценки за правителството от 13% през 2015 г. на 22% през 2016 г. Доверието към Президента на РБ остава непроменено спрямо 2015 г. – 17%;
Сериозно спада процентът на одобрение на дейността на българските евродепутати – от 20% през 2015 г. на 5% през 2016 г. Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ). Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (28%), а най-негативна оценка получава КЕВР (2% одобрение).

Нов силен ръст на заплатите в България

Промишленост

България е сред трите страни в ЕС с най-голям ръст на общите разходи на работодателите за труд през третото тримесечие. Платените от работодателите заплати, обезщетения и осигуровки са се увеличили с 8.4% в сравнение с третото тримесечие на 2015 г.
С по-голямо увеличение на разходите за труд са само Румъния (+14.7%), и Чехия (9%).
Но докато за България, това е поредна година на бърз ръст на разходите за труд, при Чехия например има и базов ефект, тъй като през третото тримесечие на 2015 г. заплатите там почти не са се променили. Докато у нас разходите на труд през през всяко от тримесечията от последната година нарастват с повече от 7% на годишна база.
Повишението е сравнително равномерно по сектори – увеличават се както заплатите в промишлеността, така и в услугите. Това показва, че то е движено от административни мерки като увеличението на минималния осигурителен доход, а не от повишена производителност. Друг фактор са по-високите търсени заплати, включително поради изчерпването на трудовия резерв и недостига на квалифицирани кадри.
В целия ЕС почасовите разходи за труд през третото тримесечие нараства с 1.9% на годишна база. Тяхното увеличение в индустрията е с 2.2%, в строителството с 2.6% , а в услугите те се увеличават с 1.6%. В така наречената не-бизнес икономика (публични услуги и подобни) заплатите в ЕС са нараснали с 1.9% през третото тримесечие.