Интересни казуси с необлагането на минималната заплата

Връщането на данъка върху доходи до минималната заплата ще се отнася само до доходите от трудови правоотношения  (чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за облагане на доходите на физически лица). Това става ясно от текста на одобреното от бюджетната комисия допълнение към Закона за бюджета. Приемането на закона на второ четене бе прекъснато, след като стана ясно, че новата такса върху приходите от ВЕИ не е планирана като приход за бюджета. Така не е гласувано и облекчението.

Текстът за необлагаемия минимум се прокарва чрез преходните и заключителни разпоредби на закона, без да е минал на две четения, камо ли през Тристранния съвет. Той ще се прилага за доходи до 4080 лева годишно, колкото е сборът от 12 минимални заплати.

Според предложението привилегията няма да важи в следните случаи:

– ако лицето е работило на минимална работна заплата, съкратено е и е получило доход от обезщетение – налице е друг доход, макар и необлагаем;

– същата хипотеза, ако лицето е получавало обезщетения за майчинство и други подобни необлагаеми доходи;

– ако лицето работи на половин работен ден и е е получило какъвто и да е друг доход (например, парична награда), макар сумата  да е под 12 месечни МРЗ;

– ако лицето работи на граждански договор, получава наеми и т.н., дори ако сумата от всичките му доходи е под 4080 лева годишно.

Съгласно пар. 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на закона на трудови правоотношения се приравняват договорите за управление и контрол, както и полагането на личен труд от съдружници в търговски дружества. Годишната данъчна основа за тези доходи се определя, като облагаемият доход се намали със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице (респ. вноските на самоосигуряващите се).

От текста не става ясно дали таванът от 4080 лева се отнася до облагаемия доход по чл. 24. Поради различни доплащания към заплатата, отпуски, обезщетения и прочие, той се различава например от брутната заплата.

Интересни въпроси възникват поради това, че доходите се облагат според това коя година са платени. Това означава, че поне на теория, и работници, които се осигуряват върху суми, по-високи от минималната заплата, могат да се възползват от облекчението, ако работодателят им не им плаща навреме.

Не е изчистен и въпросът с декемврийските заплати, които се плащат обикновено през януари и се облагат в следващата календарна година (поне на теория могат да възникнат казуси). От текста излиза още, че ако даден работник да получава 370 лв., той може да се възползва от облекчението, ако работодателят му плати заплатата за декември 2013 г. предварително, преди тази Коледа, а изплати заплатата за декември 2014 г. през януари 2015 г.

[quote style=“2″ author=“Проект“]Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2 придобити през течение на годината.
(3) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.“[/quote]

Прочетете още
Предимства и дефекти на частичния необлагаем минимум