Трите пътя пред Ципрас

Алексис Ципрас и Ангела Меркел

Гърция се изправя пред нова криза, след като преговорите с кредиторите се затегнаха, а страната може да остане без пари до юли, ако но получи нов транш. Правителството се разцепи по въпроса дали да се заеме твърда позиция или да се отстъпи на кредиторите.
А след март започват важни избори в много страни от ЕС, което ще направи кредиторите по-малко склонни на отстъпки.

Атина е притисната между желанието на МВФ за повече икономии и отказът на Германия да позволи облекчаване на дълга. Фондът не участва в третата спасителна програма, но за Германия това е ключово условие.
Докато МВФ смята гръцкият дълг за неустойчив, Германия настоява за повече икономии. Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле коментира, че проблемът на Гърция не е дълга, а нейната конкурентоспособност. „Не можем да приемем подстрижка на дълга от страна членка на еврозоната, това е изключено от Лисабонския договор, каза той пред ARD, добавяйки: „За да стане това, Гърция трябва да напусне еврозоната”.
В понеделник МВФ разпространи доклад, според който дълговото бреме на Гърция ще експоладира след 2030 г. Гръцки официални представители коментираха, че тази прогноза е твърде песимистична.
Фондът и Германия настояват Атина да разшири базата за облагане с подоходен данък и да намали пенсиите, за да постигне целите за първичен бюджетен излишък (без лихвите) от 3.5% от БВП. Липсата на съгласие между кредиторите и между тях и Гърция прави труден планирания за срещата на Еврогрупата на 20 февруари преглед на изпълнението на спасителната програма.

Това обстоятелноство е една от причините „Грекзит“, за който говори Шойбле да не е толкова невероятен. При положение че по-голямата част от гръцкия дълг се държи от европейски институции и правителства, страната е заложник на популистите, които са във възход в много страни, пише Саймън Баптист, главен икономист на EIU. Но все пак, добавя той, има причини да не се тревожим толкова, колкото през предходните години. Първата причина е, че дефолт на Гърция ще бъде по-малко заразен, след като задълженията й са към правителства, а не към частни кредитори. На второ място, фирмите и домакинствата и власти вече взеха мерки за намаляване на задълженията си, така че Грекзит няма да е такъв шок. На трето място, след шест години почти постоянна рецесия, повече гърци могат да сметнат, че цената на валутна реноминация не е по-висока от тази, която вече са платили.

Какви са останалите варианти? Пред Гърция има три възможности, пише WSJ:
1. Да отстъпи
Ципрас бързо приема допълно затягане на коланите, за което настоява МВФ. Това ще остави Германия без пространство за маневриране по преговорите по дълга. Ще бъде формулирано по-подробно описание на мерките за облекчаване на дълга на Гърция след 2018 ще се проправи пътя за Европейската централна банка за включване на Гърция в програмата за количествени облекчения. Несигурността ще намалее и на икономиката ще бъде дадена възможност за ръст, което ще компенсира отчасти загубата на популярност на гръцкото правителство.
Ципрас проучва тази възможност, като преговарящият екип работи по компромисна формула, която би отговорила на исканията на МВФ. Бързи решения ще сработи по-добре за Гърция и Европа, която не иска връщане към „Грекзит” по средата на изборите в редица страни.
Но и Ципрас не би рискувал да удовлетвори исканията на кредиторите и да убеди уморената си парламентарна група да го подкрепи без осезаема компенсация. Бързо решения изисква всички институции да се координират и да отхвърлят много работа за седмици.

2. Да не се съгласява и да протака
Ципрас може да откаже да отстъпи пред исканията на кредиторите и да продължи да изисква по-меки политики с подкрепата на обикновено по-отзивчивия партньор – Европейската комисия. Тогава преговорите ще продължат до лятото, когато трябва да са направят големи погашения.
Досега големи решения по гръцката криза са вземани само когато страната е на ръба. В този случай Гърция ще остане със същите възможности. Моментът е още по-лош заради изборите в Холандия и Франция, след които могат да дойдат правителства, които са по-малко податливи.

3. Избори
Ципрас може да се изкуши да дръпне щепсела и обяви предсрочни избори. Този вариант, най-вероятно ще изпрати Сириза в опозиция. Той е смятан за по-малко предпочитан вариант от правителството в момента.
А ново правителство начело с консервативна партия Нова демокрация ще се изправи пред същите опции и също ще трябва да направи болезнен компромис.

Рискът за Гърция отново нараства

Гърция в еврозоната

Инвеститорите се страхуват, че Гърция отново ще се изправи пред невъзможност да погаси дълговете си. Те започнаха да разродават гръцки книжа заради застоя в преговорите на Атина с нейните кредитори от еврозоната и МВФ.
Гърция се нуждае от одобрение на поредния транш преди юли, когато има падежи за около 6 млрд. евро. Ключовият момент е нежеланието на МВФ да подкрепи спасителната програма, ако няма облекчаване на дълговото бреме до по-устойчиви нива. Следващата седмица е насрочено заседание на борда на МВФ, изходът от което е неясен предвид необявената позиция на администрацията на президента Доналд Тръмп. САЩ са най-големият акционер в МВФ. Ако фондотът не се включи в спасителната програма за Гърция, това е краят, коментира говорител на финансовото министерство в Берлин.

Сред книжата, дължими през юли, са облигации, чиято доходност се повиши повече от два пъти за няколко дни. Те се търгуваха на 6% доходност – достатъчно лоша оценка за риска, но тази седмица за кратко надхвърлиха 15% (ръстът на доходността означава спад на цените, а при тези нива се предполага, че инвеститорите виждат опасност от дефолт).
Макар, че до юли има време, проблемът се усложнява от започващите през март важни избори в Европа, което едва ли направи европейските лидери склонни на компромис.
Според МВФ дългът на Гърция е твърде висок, за да може тя да продължи да получава помощ под формата на нови заеми. Затова фондът не се включва в спасителната програма. Но Германия поставя участието на МВФ в тези заеми като условие за своята подкрепа. Европейските кредитори не са склонни на опрощаване на дълга, което би задоволило МВФ. Атина не е склонна на повече бюджетни съкращения.

Ако Гърция отново и отново не изпълнява ангажиментите си (по спасителната програма), това в крайна сметка няма да проработи, коментира в петък германският финансов министър Волфганг Шойбле.
Берлин е против облекчаване на дълговете на Гърция, ако тя не изпълни реформите и не поддържа излишък (без лихвите) от 3.5% през 2018 г.

Освен това във вторник депутат от СИРИЗА заяви, че дискусията за членството на Гърция в еврозоната не трябва да е табу. Ако Гърция излезе от валутния блок, притежателите на гръцки дълг в евро, ще понесат нови загуби.
По-рано германски медии съобщиха, че Берлин би приветствал идеята за напускане на Гърция – Грекзит.
Напрежението нараства от известно време. През декември Moody’s Investors Service коментира, че забавянето на прегледа на спасителната програма е риск за плащанията през юли.
Според  Deutsche Bank решение на евролидерите може да се очаква едва след изборите в Холандия на 15 март, ако не възникнат проблеми.