Лятото на френското недоволство

Дни преди откриването на Европейското първенство по футбол, Франция е обхваната от наводнения и протести срещу трудовата реформа. Какво разгневи толкова французите?

Тези дни във Франция не само става по-трудно да се намери работа, но дори тези, които имат, получават по-малък дял от доходите. Неравенството на доходите се увеличава, както показа неотдавнашно изследване на ОИСР и именно това дава контекста на протестите.

Новият трудов закон цели да осигури по-гъвкава заетост. Той, както и подобна реформа в Италия, трябва да позволи на компаниите по-лесно да уволняват хора, което според защитниците на закона в дългосрочен план би означавало повече работни места – тъй като фирмите няма да се притесняват, че няма да могат да се освободят от излишната работна сила при спад на поръчките. Профсъюзите реагираха със стачки в петролните рафинерии, железниците и ядрените централи. От края на март младежкото движение Nuit Debout печели все повече превърженици сред хората, които са гневни на финансовия капитализъм и събира нощем французите по площадите, за да дискутират социалната несправедливост.

Но мнозина – не само предприемачи, а и интелектуалци, подкрепят закона и критикуват невъзприемчивостта на французите към реформи. Проблемите на френската икономика са в трудовия пазар, казват те. Предприемачите не поемат риска да започнат нов бизнес, инвестициите не растат, а ниската заетост подкопава потреблението. С безработица от 10.5% Франция е по-близо до Италия и доста далеч от Германия, където процентът незаети през миналата година бе 4.2%.
Това е сериозно изпитание за една страна, чиято икономика се справя трудно, а дългът на държавата вече достига 96% от БВП.

Защо този закон предизвика толкова бурна реакция и успя да извади десетилетната летаргия двата основни профсъюза?
Това не е първият закон, който се опитва да подкрепи по-голяма гъвкавост на трудовия пазар. През последните 30 години се извършва постепенна дерегулация на трудовия пазар във Франция и тази промяна бе съпроводена от ръст на безработицата. Трудно е да си представим, че този път ще е различно, пише NYT.

Протестите са предизвикани от част от закона, който позволява на компаниите да установяват свои условия за изплащането на обезщетения. Това кара стачкуващите да се страхуват, че добрите и осигурени работни места ще изчезнат.
Сред другите нововъведения, които предизвикват протести, е правото на фирмите да договорят отпуските, вкл. отпуска по майчинство, както и продължителността на работната седмица. Досега Франция бе всеизвестна с 35-часовата работна седмица, която ще остане само като среден брой часове, пише BBC.

Трудовият пазар във Франция през последните години предлага все по-малко сигурност, като 85% от новонаетите са по временни работни места. Нещо повече – 70% от новите договори са за по-малко от месец. Според подкрепящите спорния проект, фирмите сключват временни договори именно заради тежката процедура по уволнение при постоянните.
През последните 30 години, безработицата се колебае между 9 и 12 процента, с едно кратко изключение през 2007 и 2008 г. Президентът Франсоа Оланд признава, че дългосрочната безработица създава извънредна социално-икономическа ситуация. Има 5.7 млн. безработни или частично заети лица във Франция.

Тези проблеми, които са дългосрочни по своя характер, ще останат независимо от гласуването на законопроекта, който и без друго вече бе окастрен. След като президентът Франсоа Оланд показа неотстъпчивост, гласуването в Сената е насрочено за 14 юни. Тогава ще има и нов голям протест.

Франция може да е предупреждение и за други страни. Според доклада на ОИСР именно временната заетост и договорите за половин ден, както и самонаетите са важен източник на растящото неравенство в доходите. Около половината работни места, създадени в страните – членки на организацията между 1995 и 2013 г. попадат в тези категории.
Това често е съпроводено с намаляването на образованието и квалификацията на хората, произхождащи от семейства с ниски доходи.

Мерките на Оланд, които бизнес организациите във Франция приветстват, не спират до трудовия закон. Те включват и програми за квалификация, насърчаване на стартъпите, както и субсидии за малкия бизнес. Всичко това обаче може да се окаже недостатъчно.