Някои страни могат да живеят с висок дълг завинаги

валути, финанси

Докато развитите страни се изправят пред някои от най-високите дългови нива след Втората световна война, МВФ, цитирайки изследване на Moody’s Analytics, стига до извода, че страни като САЩ, Великобритания и Канада могат да живеят вечно с високата задлъжнялост, формирана след кризата.

Проучването показва, че докато страни като Гърция, Кипър, Италия и Япония са под натиск да намалят дълга си поради риска от финансови шокове, които могат да ги извадят от пазара, други като Норвегия, Германия и САЩ се смятат за сигурна зона. Те имат голямо фискално пространство и разходите за заемане са ниски.
В страни като Великобритания и Норвегия, които следват своя собствена парична политика, предимствата са още по-големи, твърдят авторите на доклада на МВФ, цитиран от „Телеграф”. За тях оптималното решение допуска да се живее с големи дългове. Докато фондът заявява, че това е далеч от идеалното и е за предпочитане за да се предвиди изплащане на дълговете, тъй като разходите може да надхвърлят ползите.

дългове„Когато една страна поддържа бюджетен излишък, за да изплаща дълга си, няма безплатен обяд, парите трябва да дойдат отнякъде”, заявява Джонатан Остри, съавтор на доклада. ”Било чрез по-високи данъци, които намаляват производителността на труда и капитала, или чрез намаляване на разходите, което – освен ако разходите са били чисто прахосничество – има същия ефект.”

Привържениците на решаването на дълговия проблем подчертават застраховката срещу кризи при по-ниски дългове, но тази застраховка може да е скъпа, твърди докладът.
„Най-важното е, че за страни, които имат широко фискално пространство, цената на застраховката е вероятно да бъде по-висока от ползите. Много по-добре е при тези обстоятелства да живееш с дълга, като оставиш дълговото бреме да бъде намалено органично чрез по-високия растеж.”

Икономистите са разделени за това кой е най-добрият начин да се осигури възстановяването от финансовата криза. Докато Лари Съмърс, бившият финансов министър на САЩ, предупреждава за опасността от дълготрайна (секуларна) стагнация, Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, твърди, че ръстът ще бъде по-висок щом приключи процесът на диливъридж и фирмите отново започнат да заемат.
МВФ смята, че страните с широко фискално пространство трябва да се фокусират върху засилване на инфраструктурата, където може да има голяма възвращаемост. Страни с нисък дълг и големи инфраструктурни потребности (и незаети ресурси и ниски лихвени проценти), изграждането на инфраструктура трябва да е най-голям приоритет. Страните, изправени пред значителен фискален риск, не могат да си позволят това, твърди докладът.
МВФ също смята, че високото стартово ниво на дълга, сравнено с финансовата криза, означава, че възвращаемостта на инвестициите ще е по-ниска, отколкото преди.

„Докато дългът може да е лош за растежа, от това не следва, че той трябва да се изплати колкото може по-бързо, дори ако се абстрахираме от кейнсианските ефекти върху икономическата активност и производството. В същото време по-високият дълг може да предполага по-ниска възвращаемост на публичния капитал отколкото преди кризата, предполагайки, че може да е уместно съкращаване на инвестиционните планове отпреди кризата“, заключава докладът.

Доклад предупреждава за дългова криза

долар

Отровната комбинация на рекорден дълг и забавящ се растеж предполага, че световната икономика се насочва към нова криза, предупреди 16-тият годишен Женевски доклад. Той е разработен от водещи икономисти по поръчка на Международния център за парични и банкови изследвания.

Докладът предвижда, че лихвените проценти в световен мащаб ще останат ниски „много, много дълго”, за да позволят на домакинствата, компаниите и правителствата да обслужват задълженията си. Предупреждението идва преди срещата на МВФ следващата седмица. То съвпада с растяща загриженост, че отслабващия ръст на световната икономика съвпада с предстоящото повишаване на лихвите в САЩ.

дългДокладът показва, че въпреки многото дискусии за намаляването на дълговото бреме, задълженията продължават да растат. Макар че задълженията на финансовия сектор намаляха, по-специално в САЩ, и дълговете на домакинствата спряха да растат като дял от дохода в развитите страни, докладът документира продължаващото увеличение на задълженията на публичния сектор в богатите страни и частните дългове в развиващите се пазари, по-специално Китай.

Комбинацията от високите и растящи дългове и забавящия се номинален БВП се дължи на забавящия се реален ръст на икономиката и падащата инфлация (дефлация).

Общото дългово бреме в света (частен и публичен дълг) е нараснало от 160% от националния доход през 2001 г. до почти 200% след кризата през 2009 г. и до 215% през 2013 г.

„Въпреки широките вярвания, светът още не е започнал да се разтоварва от дълговете и съотношението дълг/БВП в света все още расте и достига нови висоти”.

Луиджи Бутиглионе, един от авторите и директор Глобална стратегия в хедж фонда Brevan Howard, обяснява пред „Файненшъл таймс”. „През моята кариера съм виждал много икономики-чудо – Италия през 60-те, Япония, азиатските тигри, Ирландия, Испания и сега, може би, Китай – и всички те свършват след натрупването на дългове”.

Първоначално бързият ръст оправдава заемането, което помага да се поддържа дълга, дори след като причините за възхода се изчерпат. Авторите на доклада очакват лихвените проценти да останат по-ниски от пазарните предвиждания, тъй като длъжниците няма да понесат по-бързо повишаване на лихвите. За да се предотврати по-бързо натрупване на задължения, ако разходите за заемане са ниски, авторите очакват властите да използват по-директни мерки за ограничаване на задлъжняването.

Най-голям е рискът за периферията на еврозоната и Китай, където ръстът се понижи от двуцифрени темпове до 7.5 на сто (и вероятно ще продължи да намалява).

Авторите отбелязват, че стойността на активите расте заедно с увеличаването на дълговете, така че балансът не изглежда напрегнат, но предупреждават, че цените на активите могат да станат предмет на порочен цикъл в „следващия етап на глобалната дългова криза“, където обръщане на цените на активите ще доведе до свиване на кредита, упражнявайки натиск за намаляване на цените на активите.

Дълговете на фирмите са нараснали с 3.4%

БСК

Към края на 2012 г. фирмените задължения надхвърлиха 168 млрд.лв., което е с 5.6 млрд. лв. (3.4%) повече спрямо 2011 г. и 2.5 пъти повече спрямо 2005 г. В същото време свиването на инвестициите с над 4,7 млрд. лв. за периода 2009-2012 г. е съществен фактор и индикатор за лошото здраве на икономиката, коментира заместник председателят на БСК Камен Колев. Камарата от години следи нивото на задлъжнялост на предприятията.

По-голямата част от нефинансовите предприятия са декапитализирани, подчерта Камен Колев . Задълженията им в края на 2012 г. са с 61 % по-големи от собствения им капитал и с 50% по-големи от дълготрайните им материални активи.

През 2012 г. се запазва негативното съотношение между размера на задълженията на нефинансовите предприятия и приходите им от продажби (намалени с балансовата стойност на продадените активи). Спрямо началото на икономическата криза, обаче, се забелязва леко подобряване на това съотношение, като през 2009 г. на 1 лев приходи от продажби са се падали 1.58 лв. задължения, а през 2012 г. – 1.26 лв.

През 2012 г. относителните дялове на задълженията не са претърпели съществени изменения спрямо 2011 г., като най-голям е делът на задълженията към финансови предприятия (28.7%), следвани от задълженията към свързани предприятия (24%) и кам доставчици (18.5%).

От началото на икономическата криза през 2009 г. се наблюдава застой (дори спад) в темповете на растеж на задълженията към финансови институции. От 30-50% ежегоден ръст в периода 2005-2008 г. темповете спадат до 1-5% годишно в периода 2009-2012 г., като се наблюдава по-голям спад при дългосрочните (инвестиционните) кредити. Тези тенденции се запазват и през 2012 г., когато задълженията към финансови институции намаляват с 0.4 млрд.лв. (-0.8%) спрямо 2011 г., основно заради намаление на дългосрочните задължения (-1.5%) и лек ръст при краткосрочните задължения (0.4%). Влошените финансови резултати на предприятията и обезценяването на обезпеченията доведе до затягането на банковите условия за дългосрочно финансиране, а оттам – до спад в инвестициите, обясни Камен Колев.

През 2012 г. краткосрочните задължения (до 1 г.) нарастват с много по-големи темпове от дългосрочните (над 1 г.), а дългосрочните кредити (които са с инвестиционен характер) дори бележат спад. Ръстът на краткосрочните задължения с 5.4 млрд.лв. (6.1%) през 2012 г. спрямо 2011 г. показва, че дейността на нефинансовите предприятия се затруднява от недостатъчните оборотни средства, с които те обслужват производствената си дейност. Положителна тенденция е намалението с 5.5% на дългосрочните задължения към доставчици, както и тези към свързани предприятия (-3.5%). В същото време, налице е сериозно нарастване на краткосрочните задължения към свързани предприятия, което е сигнал за счетоводно укриване на обороти.

Данъчно-осигурителните задължения, както и задълженията към персонала са с незначителен дял в общия размер на задълженията:

  • Задълженията към персонала през 2012 г. са в размер на 2 млрд.лв., което е едва 1% от всички задължения. В сравнение с 2005 г. задълженията към персонала са нараснали със 770 млн. лв. (61.5%), а спрямо 2011 г. – с 88 млн.лв. (4.5%). Средно на едно заето на трудов договор лице неизплатените трудови възнаграждения са 910 лв., като 10% от тях са за период над 1 г. За една година те се увеличават с 49 лв./зает (5.7%).
  • Задълженията за осигуровки са нараснали с 54 млн.лв. (5.3%). Средно на едно наето по трудов договор лице през 2012 г. задълженията за осигуровки са били 483 лв.
  • Данъчните задължения в края на 2012 г. са 3.8 млрд.лв, което е 300 млн.лв. (8.5%) повече спрямо края на 2011 г.

През 2012 г. отново най-голямо е увеличението на междуфирмените задължения, които достигнаха 113.3 млрд.лв. и са с 5.6 млрд.лв. (5.2%) повече спрямо 2011 г. На междуфирмената задлъжнялост се падат над 90% от прираста на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2012 година. От началото на икономическата криза през 2009 г. задълженията към свързани предприятия запазват високо ниво в размер на около 1/2 от БВП на страната.

В номинално изражение с най-голям ръст през 2012 спрямо 2011 г. са задълженията в енергетиката (+3.23 млрд.лв.) и в търговията (+4.08 млрд. лв.). Намаление на задълженията спрямо 2011 г. има в секторите металургия, добивна промишленост, машиностроене, далекосъобщения и химическа промишленост. В секторите „Търговия; Транспорт; Туризъм“ и „Операции с недвижими имоти“ се наблюдава по-висок дял на задълженията в сравнение с дела на тези сектори в БВП.

За първи път анализът на БСК включва преглед на задълженията според вида на предприятията – от гледна точка на тяхната собственост (частни и държавни/общински) и според големината им (малки, средни, големи).

Основната част от задълженията (95.4%) са на предприятията от частния сектор, но тези в обществения сектор нарастват с по-високи темпове. Задълженията на предприятията от обществения сектор в началото на 2013 г. са 7.8 млрд.лв. Но ръстът на задълженията в обществения сектор през 2012 г. спрямо 2011 г. е 9.8%, а в частния – 3.2%, т.е. 3 пъти по-нисък. През 2012 г. задълженията на предприятията от обществения сектор съставляват 38% от размера на техните активи, т.е. на 100 лв. активи се падат 38 лв. задължения. При предприятията от частния сектор задълженията са със 75% повече от активите, т.е. на 100 лв. активи се падат 175 лв. задължения.

Задълженията на малките и средни предприятия (с до 250 заети) в началото на 2013 г. надхвърлят 62 млрд.лв. и съставляват 38% от всички задължения на нефинансовите предприятия. Спрямо общите задължения на нефинансовите предприятия най-голям е делът на МСП в задълженията към персонала (46.9%), към финансови предприятия (45.4%), към осигурителната (46.4%) и към данъчната система (42.5%). През 2012 г. намаляват задълженията на МСП към финансови предприятия, което е показател за трудностите пред техния достъп до кредити.

Дълговата криза няма да се реши с икономии

Рогоф и Райнхарт

Историята показва, че преструктурирането на дълговете и високата инфлация са част от решението на дълговия проблем, пишат в нов доклад Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф.

Дори след най-сериозната финансова криза политиците се придържат към идеята, че развитите икономики са напълно различни от развиващите се. До 2007-2008 г. се смяташе, че те не са така уязвими, а след това – че дори и да има криза, те ще се справят по-добре.

В Европа, където финансовата криза се превърна в дългова, официалната политика се основава на предположението, че нормалният ръст може да бъде възстановен чрез смесица от икономии,  въздържание и растеж. Твърди се, че развитите страни не трябва да прилагат мерките, използвани от развиващите се – преструктуриране на дълга, по-висока инфлация, контрол над капитала и значителна финансова репресия (например тавани на лихвите[1].) Ние не прибягваме до такива трикове, казват те.

Политиците трябва да управляват обществените очаквания. Но избирайки инструменти, основани на оптимистични средносрочни сценарии, те рискуват да загубят доверие и да дестабилизират очакванията. Проблемът с отрицанието никъде другаде не е по-остър, отколкото при колективната амнезия за опита на развитите страни с намаляването на дълговете, който, особено преди Втората световна война, включва дефолт, преструктуриране и замяна на дългове и финансова репресия.

Докладът на Рогоф и Райнхарт продължава предишно изследване на дефолтите по държавен дълг преди войната, включително позабравени епизоди като дефолта на европейски страни към САЩ след Първата световна война.

Той също така илюстрира продължаващата дълбочина на проблема с прекомерния дълг (debt overhang), който остава препятствие за възстановявнето. Изследванията, включително проучване на двамата от 2012 г. показват, че при високо ниво на дълга се стига до подтиснат растеж в продължение на две и повече десетилетия. Сегашният доклад разглежда възможните опции, като стига до извода, че излизането от финансовата криза включва комбинация от финансова репресия (вид данък върху спестителите), директно преструктуриране на публичен и частен дълг, конвертиране на дълг, по-висока инфлация и разнообразие от инструменти за контрол под чадъра на макропруденциалните регулации

Въпреки че строгите икономии са нужни в различна степен, в много
случаи те не са достатъчни, за да се справят с огромния мащаб на публичния и частния дълг. Всички тези опции, разбираемо анатемосани от сегашните лидери на развитите страни, са по-познати на техните икономики, отколкото обикновено се признава.
Този документ подчертава четири основни поуки от историята, които икономистите и политиците, изглежда са забравили.

Урок 1: Превенция вместо управление на кризи. С избледняването на спомените от кризата пазарите и регулаторите стават самонадеяни.

РогофНа графиката е показан съвкупен индекс на банкови, валутни, дългови (дефолт) и инфлационни кризи, както и борсови сривове. Страните са претеглени според дела им в световния доход. Тя показва, че в периодите на финансова репресия (особено 1945-79) има по-малко кризи.

 

Урок 2 Дългът обикновено е по-голям, отколкото изглежда. Вътрешният и външният дълг не са едно и също.

дългДанните показват, че правителственият дълг на развитите страни доближава връх за две десетилетия и картината е по-лоша, ако се включат задълженията към пенсионните системи, здравното осигуряване, местните власти. Кризата заличава разликите между частен и държавен дълг, а както научиха в еврозоната – и между национален и общ за валутния съюз дълг. Външният частен дълг (например на банките) е една от формите на скрит дълг. Както балансите на банките пред 2007 г. не отразиха пълните рискове, пред които те са изправени, така и официалните данни за публичния дълг подценяват уязвимостта.

Вътрешният дълг има повече опции за частичен дефолт или за намаляване чрез инфлация. Финансова репресия – правителствата могат да напълнят с него пенсионните фондове, като ги принудят чрез регулации да увеличат теглото.

Урок 3. Как да се намали дългът? Развивите и развиващите се икономики не са толкова различни.

  • Има пет начина за намаляване на дълга:
    –          икономически растеж
    –          икономии
    –          обявяване на дефолт или преструктуриране
    –          инфлационна изненада
    –          финансова репресия, придружена с инфлация

Първата възможност е рядка, а третата и петата – забравени. Финансовата репресия е използвана широко след войната, а дефолтът и преструктурирането на дългове – преди нея. От данните в изследването става ясно, че дефолтът на европейските страни към САЩ през 30-те възлиза на 15-16% от щатския БВП, САЩ също преструктурират дългове и се отказват от златната клауза. Колкото и неприятно да е това събитие, то намалява дълговете след войната и Голямата депресия.

Предвид мащаба на кризата, икономиите няма да са достатъчни. Специално за периферните страни в еврозоната ще се наложи преструктуриране на дълга, твърдят двамата.

Урок 4: Завръщане на финансовите репресии след кризата

Кризите обикновено завършват с комбинация от капиталов контрол, финансова репресия, инфлация и дефолт. Махалото на либерализацията отива към тежки регулации, резултат от избягването на риск и стремежа да се поддържат по-ниски лихви, колкото е възможно. След Втората световна война, финансовата репресия чрез отрицателни реални лихвени проценти е намалила дълга на САЩ и Великобритания от порядъка на 2 до 4% в годините с отрицателни лихви. За Италия и Австралия, където инфлацията е била по-висока, намалението достига 5 на сто.

Ако политиците имат късмет, растежът на икономиката може да им осигури мек изход от кризата, без да се прибягва до болезнени мерки. В 26 случая, след Втората световна война, когато дългът на развитите страни е бил над 90%, епизодите на прекомерен дълг водят до 1.2% по-нисък растеж, отколкото в периодите с по-нисък ръст. Нещо повече – средният срок на периодите на задлъжнялост е 23 години. Историята не е окуражаваща, смятат Рогоф и Райнхарт.


[1] През 2011 г. икономистите Кармен Райнхарт и Мария Белън Сбранциа излагат в работен доклад под заглавие „The Liquidation of Government Debt“ хипотезата, че правителствата ще се върнат към финансовата репресия, като посочват следните характеристики:

  • Таван на лихвените проценти
  • Държавна собственост или контрол над местните финансови институции
  • Поддържане на затворен пазар на държавен дълг
  • Прагове за навлизане във финансовия сектор
  • Насочване на кредит към определени индустрии