Някои страни могат да живеят с висок дълг завинаги

валути, финанси

Докато развитите страни се изправят пред някои от най-високите дългови нива след Втората световна война, МВФ, цитирайки изследване на Moody’s Analytics, стига до извода, че страни като САЩ, Великобритания и Канада могат да живеят вечно с високата задлъжнялост, формирана след кризата.

Проучването показва, че докато страни като Гърция, Кипър, Италия и Япония са под натиск да намалят дълга си поради риска от финансови шокове, които могат да ги извадят от пазара, други като Норвегия, Германия и САЩ се смятат за сигурна зона. Те имат голямо фискално пространство и разходите за заемане са ниски.
В страни като Великобритания и Норвегия, които следват своя собствена парична политика, предимствата са още по-големи, твърдят авторите на доклада на МВФ, цитиран от „Телеграф”. За тях оптималното решение допуска да се живее с големи дългове. Докато фондът заявява, че това е далеч от идеалното и е за предпочитане за да се предвиди изплащане на дълговете, тъй като разходите може да надхвърлят ползите.

дългове„Когато една страна поддържа бюджетен излишък, за да изплаща дълга си, няма безплатен обяд, парите трябва да дойдат отнякъде”, заявява Джонатан Остри, съавтор на доклада. ”Било чрез по-високи данъци, които намаляват производителността на труда и капитала, или чрез намаляване на разходите, което – освен ако разходите са били чисто прахосничество – има същия ефект.”

Привържениците на решаването на дълговия проблем подчертават застраховката срещу кризи при по-ниски дългове, но тази застраховка може да е скъпа, твърди докладът.
„Най-важното е, че за страни, които имат широко фискално пространство, цената на застраховката е вероятно да бъде по-висока от ползите. Много по-добре е при тези обстоятелства да живееш с дълга, като оставиш дълговото бреме да бъде намалено органично чрез по-високия растеж.”

Икономистите са разделени за това кой е най-добрият начин да се осигури възстановяването от финансовата криза. Докато Лари Съмърс, бившият финансов министър на САЩ, предупреждава за опасността от дълготрайна (секуларна) стагнация, Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, твърди, че ръстът ще бъде по-висок щом приключи процесът на диливъридж и фирмите отново започнат да заемат.
МВФ смята, че страните с широко фискално пространство трябва да се фокусират върху засилване на инфраструктурата, където може да има голяма възвращаемост. Страни с нисък дълг и големи инфраструктурни потребности (и незаети ресурси и ниски лихвени проценти), изграждането на инфраструктура трябва да е най-голям приоритет. Страните, изправени пред значителен фискален риск, не могат да си позволят това, твърди докладът.
МВФ също смята, че високото стартово ниво на дълга, сравнено с финансовата криза, означава, че възвращаемостта на инвестициите ще е по-ниска, отколкото преди.

„Докато дългът може да е лош за растежа, от това не следва, че той трябва да се изплати колкото може по-бързо, дори ако се абстрахираме от кейнсианските ефекти върху икономическата активност и производството. В същото време по-високият дълг може да предполага по-ниска възвращаемост на публичния капитал отколкото преди кризата, предполагайки, че може да е уместно съкращаване на инвестиционните планове отпреди кризата“, заключава докладът.

Доклад предупреждава за дългова криза

долар

Отровната комбинация на рекорден дълг и забавящ се растеж предполага, че световната икономика се насочва към нова криза, предупреди 16-тият годишен Женевски доклад. Той е разработен от водещи икономисти по поръчка на Международния център за парични и банкови изследвания.

Докладът предвижда, че лихвените проценти в световен мащаб ще останат ниски „много, много дълго”, за да позволят на домакинствата, компаниите и правителствата да обслужват задълженията си. Предупреждението идва преди срещата на МВФ следващата седмица. То съвпада с растяща загриженост, че отслабващия ръст на световната икономика съвпада с предстоящото повишаване на лихвите в САЩ.

дългДокладът показва, че въпреки многото дискусии за намаляването на дълговото бреме, задълженията продължават да растат. Макар че задълженията на финансовия сектор намаляха, по-специално в САЩ, и дълговете на домакинствата спряха да растат като дял от дохода в развитите страни, докладът документира продължаващото увеличение на задълженията на публичния сектор в богатите страни и частните дългове в развиващите се пазари, по-специално Китай.

Комбинацията от високите и растящи дългове и забавящия се номинален БВП се дължи на забавящия се реален ръст на икономиката и падащата инфлация (дефлация).

Общото дългово бреме в света (частен и публичен дълг) е нараснало от 160% от националния доход през 2001 г. до почти 200% след кризата през 2009 г. и до 215% през 2013 г.

„Въпреки широките вярвания, светът още не е започнал да се разтоварва от дълговете и съотношението дълг/БВП в света все още расте и достига нови висоти”.

Луиджи Бутиглионе, един от авторите и директор Глобална стратегия в хедж фонда Brevan Howard, обяснява пред „Файненшъл таймс”. „През моята кариера съм виждал много икономики-чудо – Италия през 60-те, Япония, азиатските тигри, Ирландия, Испания и сега, може би, Китай – и всички те свършват след натрупването на дългове”.

Първоначално бързият ръст оправдава заемането, което помага да се поддържа дълга, дори след като причините за възхода се изчерпат. Авторите на доклада очакват лихвените проценти да останат по-ниски от пазарните предвиждания, тъй като длъжниците няма да понесат по-бързо повишаване на лихвите. За да се предотврати по-бързо натрупване на задължения, ако разходите за заемане са ниски, авторите очакват властите да използват по-директни мерки за ограничаване на задлъжняването.

Най-голям е рискът за периферията на еврозоната и Китай, където ръстът се понижи от двуцифрени темпове до 7.5 на сто (и вероятно ще продължи да намалява).

Авторите отбелязват, че стойността на активите расте заедно с увеличаването на дълговете, така че балансът не изглежда напрегнат, но предупреждават, че цените на активите могат да станат предмет на порочен цикъл в „следващия етап на глобалната дългова криза“, където обръщане на цените на активите ще доведе до свиване на кредита, упражнявайки натиск за намаляване на цените на активите.