Дълговата криза няма да се реши с икономии

Историята показва, че преструктурирането на дълговете и високата инфлация са част от решението на дълговия проблем, пишат в нов доклад Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф.

Дори след най-сериозната финансова криза политиците се придържат към идеята, че развитите икономики са напълно различни от развиващите се. До 2007-2008 г. се смяташе, че те не са така уязвими, а след това – че дори и да има криза, те ще се справят по-добре.

В Европа, където финансовата криза се превърна в дългова, официалната политика се основава на предположението, че нормалният ръст може да бъде възстановен чрез смесица от икономии,  въздържание и растеж. Твърди се, че развитите страни не трябва да прилагат мерките, използвани от развиващите се – преструктуриране на дълга, по-висока инфлация, контрол над капитала и значителна финансова репресия (например тавани на лихвите[1].) Ние не прибягваме до такива трикове, казват те.

Политиците трябва да управляват обществените очаквания. Но избирайки инструменти, основани на оптимистични средносрочни сценарии, те рискуват да загубят доверие и да дестабилизират очакванията. Проблемът с отрицанието никъде другаде не е по-остър, отколкото при колективната амнезия за опита на развитите страни с намаляването на дълговете, който, особено преди Втората световна война, включва дефолт, преструктуриране и замяна на дългове и финансова репресия.

Докладът на Рогоф и Райнхарт продължава предишно изследване на дефолтите по държавен дълг преди войната, включително позабравени епизоди като дефолта на европейски страни към САЩ след Първата световна война.

Той също така илюстрира продължаващата дълбочина на проблема с прекомерния дълг (debt overhang), който остава препятствие за възстановявнето. Изследванията, включително проучване на двамата от 2012 г. показват, че при високо ниво на дълга се стига до подтиснат растеж в продължение на две и повече десетилетия. Сегашният доклад разглежда възможните опции, като стига до извода, че излизането от финансовата криза включва комбинация от финансова репресия (вид данък върху спестителите), директно преструктуриране на публичен и частен дълг, конвертиране на дълг, по-висока инфлация и разнообразие от инструменти за контрол под чадъра на макропруденциалните регулации

Въпреки че строгите икономии са нужни в различна степен, в много
случаи те не са достатъчни, за да се справят с огромния мащаб на публичния и частния дълг. Всички тези опции, разбираемо анатемосани от сегашните лидери на развитите страни, са по-познати на техните икономики, отколкото обикновено се признава.
Този документ подчертава четири основни поуки от историята, които икономистите и политиците, изглежда са забравили.

Урок 1: Превенция вместо управление на кризи. С избледняването на спомените от кризата пазарите и регулаторите стават самонадеяни.

РогофНа графиката е показан съвкупен индекс на банкови, валутни, дългови (дефолт) и инфлационни кризи, както и борсови сривове. Страните са претеглени според дела им в световния доход. Тя показва, че в периодите на финансова репресия (особено 1945-79) има по-малко кризи.

 

Урок 2 Дългът обикновено е по-голям, отколкото изглежда. Вътрешният и външният дълг не са едно и също.

дългДанните показват, че правителственият дълг на развитите страни доближава връх за две десетилетия и картината е по-лоша, ако се включат задълженията към пенсионните системи, здравното осигуряване, местните власти. Кризата заличава разликите между частен и държавен дълг, а както научиха в еврозоната – и между национален и общ за валутния съюз дълг. Външният частен дълг (например на банките) е една от формите на скрит дълг. Както балансите на банките пред 2007 г. не отразиха пълните рискове, пред които те са изправени, така и официалните данни за публичния дълг подценяват уязвимостта.

Вътрешният дълг има повече опции за частичен дефолт или за намаляване чрез инфлация. Финансова репресия – правителствата могат да напълнят с него пенсионните фондове, като ги принудят чрез регулации да увеличат теглото.

Урок 3. Как да се намали дългът? Развивите и развиващите се икономики не са толкова различни.

  • Има пет начина за намаляване на дълга:
    –          икономически растеж
    –          икономии
    –          обявяване на дефолт или преструктуриране
    –          инфлационна изненада
    –          финансова репресия, придружена с инфлация

Първата възможност е рядка, а третата и петата – забравени. Финансовата репресия е използвана широко след войната, а дефолтът и преструктурирането на дългове – преди нея. От данните в изследването става ясно, че дефолтът на европейските страни към САЩ през 30-те възлиза на 15-16% от щатския БВП, САЩ също преструктурират дългове и се отказват от златната клауза. Колкото и неприятно да е това събитие, то намалява дълговете след войната и Голямата депресия.

Предвид мащаба на кризата, икономиите няма да са достатъчни. Специално за периферните страни в еврозоната ще се наложи преструктуриране на дълга, твърдят двамата.

Урок 4: Завръщане на финансовите репресии след кризата

Кризите обикновено завършват с комбинация от капиталов контрол, финансова репресия, инфлация и дефолт. Махалото на либерализацията отива към тежки регулации, резултат от избягването на риск и стремежа да се поддържат по-ниски лихви, колкото е възможно. След Втората световна война, финансовата репресия чрез отрицателни реални лихвени проценти е намалила дълга на САЩ и Великобритания от порядъка на 2 до 4% в годините с отрицателни лихви. За Италия и Австралия, където инфлацията е била по-висока, намалението достига 5 на сто.

Ако политиците имат късмет, растежът на икономиката може да им осигури мек изход от кризата, без да се прибягва до болезнени мерки. В 26 случая, след Втората световна война, когато дългът на развитите страни е бил над 90%, епизодите на прекомерен дълг водят до 1.2% по-нисък растеж, отколкото в периодите с по-нисък ръст. Нещо повече – средният срок на периодите на задлъжнялост е 23 години. Историята не е окуражаваща, смятат Рогоф и Райнхарт.


[1] През 2011 г. икономистите Кармен Райнхарт и Мария Белън Сбранциа излагат в работен доклад под заглавие „The Liquidation of Government Debt“ хипотезата, че правителствата ще се върнат към финансовата репресия, като посочват следните характеристики:

  • Таван на лихвените проценти
  • Държавна собственост или контрол над местните финансови институции
  • Поддържане на затворен пазар на държавен дълг
  • Прагове за навлизане във финансовия сектор
  • Насочване на кредит към определени индустрии
Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>