Докато развитите страни се изправят пред някои от най-високите дългови нива след Втората световна война, МВФ, цитирайки изследване на Moody’s Analytics, стига до извода, че страни като САЩ, Великобритания и Канада могат да живеят вечно с високата задлъжнялост, формирана след кризата.

Проучването показва, че докато страни като Гърция, Кипър, Италия и Япония са под натиск да намалят дълга си поради риска от финансови шокове, които могат да ги извадят от пазара, други като Норвегия, Германия и САЩ се смятат за сигурна зона. Те имат голямо фискално пространство и разходите за заемане са ниски.
В страни като Великобритания и Норвегия, които следват своя собствена парична политика, предимствата са още по-големи, твърдят авторите на доклада на МВФ, цитиран от „Телеграф”. За тях оптималното решение допуска да се живее с големи дългове. Докато фондът заявява, че това е далеч от идеалното и е за предпочитане за да се предвиди изплащане на дълговете, тъй като разходите може да надхвърлят ползите.

„Когато една страна поддържа бюджетен излишък, за да изплаща дълга си, няма безплатен обяд, парите трябва да дойдат отнякъде”, заявява Джонатан Остри, съавтор на доклада. ”Било чрез по-високи данъци, които намаляват производителността на труда и капитала, или чрез намаляване на разходите, което – освен ако разходите са били чисто прахосничество – има същия ефект.”

Привържениците на решаването на дълговия проблем подчертават застраховката срещу кризи при по-ниски дългове, но тази застраховка може да е скъпа, твърди докладът.
„Най-важното е, че за страни, които имат широко фискално пространство, цената на застраховката е вероятно да бъде по-висока от ползите. Много по-добре е при тези обстоятелства да живееш с дълга, като оставиш дълговото бреме да бъде намалено органично чрез по-високия растеж.”

Икономистите са разделени за това кой е най-добрият начин да се осигури възстановяването от финансовата криза. Докато Лари Съмърс, бившият финансов министър на САЩ, предупреждава за опасността от дълготрайна (секуларна) стагнация, Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, твърди, че ръстът ще бъде по-висок щом приключи процесът на диливъридж и фирмите отново започнат да заемат.
МВФ смята, че страните с широко фискално пространство трябва да се фокусират върху засилване на инфраструктурата, където може да има голяма възвращаемост. Страни с нисък дълг и големи инфраструктурни потребности (и незаети ресурси и ниски лихвени проценти), изграждането на инфраструктура трябва да е най-голям приоритет. Страните, изправени пред значителен фискален риск, не могат да си позволят това, твърди докладът.
МВФ също смята, че високото стартово ниво на дълга, сравнено с финансовата криза, означава, че възвращаемостта на инвестициите ще е по-ниска, отколкото преди.

„Докато дългът може да е лош за растежа, от това не следва, че той трябва да се изплати колкото може по-бързо, дори ако се абстрахираме от кейнсианските ефекти върху икономическата активност и производството. В същото време по-високият дълг може да предполага по-ниска възвращаемост на публичния капитал отколкото преди кризата, предполагайки, че може да е уместно съкращаване на инвестиционните планове отпреди кризата“, заключава докладът.