Месеци наред управляващите в лицето на министерството на енергетиката, енергийната комисия в парламента и новата Комисия за енергийно регулиране се заричаха да няма поскъпване на електроенергията, но не предприемаха достатъчно смели стъпки, за да запушат почти едномилиардната дупка в НЕК, която събира дефицитите в системата. Наистина, парламентът гласува промени в закона за енергетиката, които трябваше да намалят преференциите на нови зелени централи и високоефективното комбинирано производство. Това трябваше да осигури поне 250 млн. лева. Според премиера Бойко Борисов с промените в закона е спасено увеличение на цената на тока със 17%. Само през миналата година загубите на НЕК от скъпия ток, произведен от заводски централи, са 231 млн. лева (числа, съобщени по повод на протестите на работещите във „Видахим“).

Освен това бяха подписани и договори за  намаляване на цената на т. нар. американски централи, което трябваше да осигури малко над 90 млн. лева годишно, и то под условие.

Въпреки че ефектът от тези две мерки бе недостатъчен, управляващите продължиха да обещават, че цената няма да расте или увеличението ще е минимално. Но се оказа, че договореното понижение на цената на ТЕЦ „Марица Изток“ 1 и 3, което изисква НЕК първо да плати задълженията си за 750 млн. лева, за което е необходимо тя или БЕХ да получат заем. Това на свой ред изисква държавна гаранция, която може да бъде осигурена само чрез промяна в закона за държавния бюджет. Затова и КЕВР не включи това намаление в разчетите. Икономията в резултат на новия закон се оказа само 130 млн. лева. Единствената добра новина е поевтиняването на горивата, което сваля разходите за покупка на енергия от топлофикациите.

Все пак бе предложено увеличение на цената за бита с 1.99%, но, както стана ясно от острата реакция на бизнеса – за сметка на увеличаване на цената на тока за големите индустриални потребители.

Това бе направено като компонентът „Задължения към обществото“ в цената на тока за свободния пазар (надбавка заради американските централи, зелена и кафява енергия) бе увеличен от сегашните 18.93 лв. за мегаватчас на 40.21 лв. Допълнителните 21 млн. лева ще струват на големите предприятия, които купуват електроенергия директно, повече от 250 млн. лева. Според анализ на „Енергиен пазар“ ООД фирмите на свободния енергиен пазар плащат от 75 до 85 лв. за мегаватчас. У нас това са 4500 компании спрямо 80 хиляди в Румъния.

Представителите на бизнеса настояха за по-малко увеличение в отворено писмо от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Според тях дори един лев ръст на сегашната такса ще заличи цели сектори от индустриалната карта на страната ни.

От БФИЕК добавят, че в момента бизнесът у нас изкупува по-скъпа електроенергия спрямо конкурентите ни в редица държави от ЕС. В Гърция от години има таван на разходите за зелена енергия. Румъния въведе такова облекчение през миналата година, съгласно насоките на Европейска комисия за реиндустриализация. Настояваме от 1 юли да бъдат въведени и в България облекчения за енергоинтензивната индустрия от компонентата „зелена енергия“, съгласно Закона за енергетиката и Насоките на ЕК, се посочва в съобщението от БФИЕК.

Оттам припомнят, че и цените на природния газ у нас са едни от най-високите в ЕС.

„За нас е немислимо и необяснимо как цена „задължения към обществото“, като изключително важен компонент за крайната цена може да се измени с 212% за базовата индустрия само в рамките на един регулаторен период. Това ще означава загуба на конкурентоспособност, спиране на инвестициите и тяхната миграция към други страни и региони, закриване на работни места и рязък спад в износа на продукти с висока добавена стойност. Негативните ефекти за българската икономика и енергетика се засилват от освобождаването на износа на ток от цена „задължения към обществото“, допълват от БФИЕК.

При приемането на промените в закона за енергетика имаше предложение за облекчения за големите енергийни потребители, които бяха смекчени след остра реакция на депутата от БСП Георги Кадиев. Въпреки това има възможност таванът за таксата задължения към обществото да бъде въведен чрез наредба на енергийното министерство.

Случаят показва свеобразна трилема (по аналогия с международните финанси): В един и същ момент е възможно да се поддържат едновременно най-много две от следните три цели – задържане на цената на тока за населението, намаляване на дефицита на НЕК, запазване на привилегиите на ВЕИ, кафявата енергия и американските ТЕЦ. Досега опитът да се запазят преференциите на определени производители на електроенергия бе за сметка на неорганизираната група от битови потребители или на НЕК. Сега за първи път ще видим организиран частен интерес срещу частен интерес.