Няма оправдание за бюджетния дефицит

МФ

Когато през октомври 2015 г. правителството изненадващо предложи бюджетен дефицит в размер на 3.3% от БВП, то се оправда с еврофондовете. Тъй като изтичаше срокът за разплащане по проекти от първия програмен период, ако не бяха осигурени пари от бюджета за съфинансиране или авансови плащания, тези проекти можеше да не бъдат завършени. Дори можеше да се наложи да връщаме пари. Така ни обясниха. В крайна сметка се оказа, че финансовият министър Владислав Горанов отново се е презастраховал и бюджетът финишира с дефицит от 2.9%, току под общоприетата и законова граница от 3 на сто.
Наистина отчетеният дефицит е точно с 600 млн. лева по-нисък отколкото през 2014 г., когато управлявалите общо три правителства (Орешарски, Близнашки и Борисов) оставиха недостиг от 3.7% от БВП (на касова основа).

Не е трудно на неизкушениеят от числа да повярва, че намаляването на дефицита под 3% е постижение, станало възможно благодарение на огромни усилия за подобряване на събираемостта на данъците.

Преместване на суми

Премиерът Бойко Борисов често обича да посочва, че благодарение на борбата с контрабандата са събрани с 2.8 млрд. лева повече приходи. Всъщност числото се отнася до всички приходи в целия, т. нар. консолидиран бюджет. Данъчните приходи (включително осигуровки и данъци, събирани от общините) се увеличават по-скромно през миналата година– с 1.8 млрд. лева спрямо 2014 г. А увеличението на събраните ДДС и акцизи е с 1.3 млрд. лева (11.5%). Това, разбира се, съвсем не е лош резултат като се имат предвид спадът на цената на петрола, който се отразява върху приходите от ДДС, и дефлационната среда.

ДДСНо е нужно да се отчете и един трик, който МФ предвидливо извърши в края на 2014 г. Както се вижда от рязкото понижение на приходите от ДДС през последния месец на годината и рязкото им повишаване през януари 2015 г. около 300 млн. лева са били прехвърлени от 2014 към 2015 г. По-конкретно приходите от ДДС от сделки в страната през януари достигнаха 724,2 млн. лева, което бе ръст с 385,5 млн. лв. спрямо същия период на предходната година, или повече от два пъти! Според МФ това се дължи „основно на по-високият размер на декларирания ДДС за внасяне за януари дължим за месец декември 2014 г. от фирмите (свързано с подобрение при вътрешното потребление за последния месец на предходната година), както и с по-ниския размер на възстановения данъчен кредит”. Ако това прехвърляне се елиминира, то дефицитът през двете години би бил почти еднакъв, около 3.3-3.4% от БВП. И ако правителството на ГЕРБ трудно може да бъде винено за 2014 г., то носи пълната отговорност за 2015 г..

Отчетеният дефицит за миналата година е твърде голям, при положение че страната не е в рецесия, не е била изправена пред извънредни плащания (сумите, свързани с бежанците, според малобройните изследвания, не са големи), нито пък е натоварена със значителни разходи по обслужване на задълженията си като Гърция. За последен път толкова висок дефицит (всъщност дори над 4% тогава) е отчитан през 2010 г., когато икономиката тъкмо излезе от рецесията.

Ударно харчене

Внимателният прочит на данните показва източника на проблема – засиленото харчене в края на годината, което бе узаконено от актуализацията на бюджета. На практика в края на годината правителството е усвоило по-голямата част от преизпълнението на приходите.
Нека оставим настрана бюджетите на НОИ, здравната каса, общините и т. н., върху които МФ, а и целият кабинет не могат много да влияят (не и в края на годината). Данните само за държавния бюджет разкриват наистина ударно харчене през последното тримесечие на годината.

До септември правителството водеше доста по-прибрана политика: Нелихвените разходи по държавния бюджет (без трансферите) към месец септември 2015 г. бяха 5 394 млн. лв. На годишна база те бяха със 181 млн. лв. по малко от деветмесечието на 2014 г.
Разходите за персонал (включително осигуровки) – 2 781 млн. лв., бяха със 67 млн. лева по-малко от деветмесечието на 2014 г. Разходите за субсидии бяха в размер на 686 млн. лв., а капиталовите разходи – 263 млн. лв.

Три месеца по-късно правителството достига разходи (без лихви и трансфери) в размер на 8 024 млн. лв. и те вече нарастват на годишна база (с 62 млн. лв.), а не намаляват.
Разходите за персонал набъбват до 3 841 млн. лева, като намалението спрямо 2014 г. е само с 29 млн. лева.

Субсидиите достигат 895 млн. лева (също изпреварващ ръст), а капиталовите разходи скачат на 657 млн., което ще рече, че за три месеца са одобрени повече капиталови разходи, отколкото за деветмесечието.

Ефектът на еврофондовете върху бюджета

Една от причините за това трескаво харчене е усвояването на еврофондове, с което и започнахме.
На пръв поглед благовидна причина. Но наистина ли еврофондовете са виновни са този голям дефицит от близо 2.5 млрд. лева по консолидираната програма (2.28 млрд. лева само по държавния бюджет).

В доклада за изпълнението на бюджета към 31 декември 2015 г. от МФ препоръчват да обърнем внимание на трансферите: „При анализа на параметрите за бюджетното салдо по националния бюджет и по сметките за средствата от ЕС следва да се отчете влиянието на предоставените от националния бюджет за сметките за средства от ЕС трансфери и временни безлихвени заеми, които съпоставени с предходната година са с 1,3 млрд. лв. по-високи.” Наистина, ако се елиминират дефицита по еврофондовете и трансферите и безлихвени заеми, свързани с европари, бюджетът за 2015 г. ще излезе на излишък от 250 млн. лева. За сравнение, през 2014 г. се получава дефицит от 1.26 млрд. лева без еврофондове. Тогава имаше чакащи за възстановяване разходи за 1.1 млрд. лева (помните проблема със спирането на еврофондове), сега заявените, но невъзстановени към 31 декември сертифицирани разходи, са също толкова.

Излиза, че бюджетната позиция се е подобрила значително.

Но еврофондовете не са само допълнителен разход за бюджета (за съфинансиране и предплащания), както подсказва МФ. Те допринасят и за ръста на данъчните приходи, и то съвсем директно – чрез ДДС и други данъци. Дори евросредствата да са похарчени напълно нефективно, този приход трябва да се отчете (и върху тухлите Итонг, използвани за строителство на бутафорни крепости има ДДС). Ето защо не само трябва да изваждаме, за да изчислим верния дефицит, но трябва и да прибавяме.

Касовите постъпления от еврофондове през годината са около 5 млрд. лева, в т. ч. 2.8 млрд. лева само по оперативните програми.

Тъй като повечето европроекти са с ДДС, те са вкарали в бюджета близо 400 млн. лв. повече, отколкото миналата година, коментира през седмицата членът на Фискалния съвет Любомир Дацов пред БНР. И това не е пълната сума. Освен това с пари от европрограмите са създадени спонсорирани работни места (повече данъци и осигуровки) и е платен данък върху печалбата.

Друг ориентир са оценките на самото правителство за ефекта от еврофондовете.
Реалният БВП в края на първия програмен период в 2015 г. е с 10.1% по-висок, отколкото в сценарий без еврофондове, показаха оценки, представени в края на миналата година от вицепремиера Томислав Донев..

Само за 2015 г. ефектът е 2.4% от БВП. Това означава повече заплати и други доходи, по-голям внос, който се облага с данъци и мита, по-голямо потребление, върху което се плаща ДДС. А от всеки лев, влязал в икономиката, държавата прибира 39 стотинки.
В споменатата оценка на екипа на вицепремиера Дончев е посочено, че към края на 2015 г. натрупаният положителен ефект на еврофондовете върху бюджетния баланс е в размер на 1.5 процентни пункта от БВП.

Оправданието на дефицита с еврофондовете е погрешно и поради една съвсем банална причина. Тези пари не са някакъв дар Божий и съвсем не са инвестирани във възвишени дейности, върхови технологии или визионерски проекти. Напротив, грижливо опаковани и правилно разпределени по схеми и процедури, те покриват ежедневните разходи на бюрокрацията и дори част от заплатите на чиновниците. От сайтовете на ведомствата и новите бюра и компютри на чиновниците до ремонтите на училища и дори разходи за възнаграждения на чиновници се финансират с пари от европрограмите. Това са обичайни дейности, голяма част от които, ако нямаше еврофондове, правителството трябваше да финансира за сметка на нашите данъци.
Почти невъзможно е да се направи оценка на каква стойност са обичайните разходи, които са прехвърлени от националния бюджет към бюджета на еврофондовете. Но ето няколко числа, които дават ориентир за мащабите.
По данни на UMIS общото изплатените средства на различни бенефициенти към 15 януари 2016 г. (не разполагаме с архив към 31 декември) е 14.67 млрд. лева. От тази сума различните държавни агенции са получили 3.5 млрд. лева, министерства – 1.7 млрд. лева, общини – 4.9 млрд. лева (но 6.3 млрд. лева са договорени), други държавни служби и съдилища – 33 млн. лева. В обобщение – близо 70% от еврофондовете през последните години са отишли (останали) в държавата и общините.

Следователно твърденията, че еврофондовете оправдават значителния дефицит в държавния бюджет и те всъщност са стимул за икономиката, са сериозно преувеличени.

Европейската комисия настоя за ранни стрес тестове

ЕК, ЕС

Европейската комисия предлага редица мерки за укрепване на публичните финанси, задействане на структурните реформи и засилване на банковия надзор. Това става ясно от препоръка към България, одобрена от съвета на финансовите министри на ЕС (Екофин) на 19 юни. Брюксел настоява да не се отлагат стрес тестовете на банки.

В доклада, който следва препоръките за макроикономически дисбаланси и оценката на Конвергентната програма и програмата за реформи, се съдържат редица конкретни критики.
Според комисията правителството не е предложило конкретни мерки за намаляване на бюджетния дефицит след 2016 г. Според прогнозата на МФ до 2018 г. то ще свие бюджетния дефицит до 1.3% от БВП, а структурният дефицит ще се поддържа на ниво 1% от БВП. Но според ЕК още през 2016 г. дефицитът ще надхвърли целта с 0,9 % от БВП.

Специално внимание се отделя на проблема с доверието в банковата система и неизчистените съмнения, че и други банки могат да имат проблеми като КТБ.
Неефективността и недофинансирането на здравната система, в комбинация със свръхкапацитета в болниците са посочени като проблеми в здравния сектор. Здравната каса е задължена по договор да възстановяване на разходите на болниците по предварително определени цени, което ги мотивира да предоставят неподходящи здравни услуги, смята ЕК.

Посочват се още лошото качество на публичните услуги, недостатъчното развитие на електронно правителство, нередности при обществените поръчки. Според комисията предварителната верификация на търговете често е формална, докато последващият контрол, извършван от различни институции се припокрива и дава противоречиви резултати. Липсата на електронна платформа намалява прозрачността при търговете.

Комисията също така подчертава, че 1.2 милиона пенсионери получават по-малко от границата на бедността, но не посочва конкретни препоръки в тази област.

Въз основа на това комисията отправя следните препоръки
– Да се избегне структурното влошаване на публичните финанси през 2015 г. и да се предприемат мерки за намаляване на дефицита на стойност 0.5% от БВП през 2016 г. Тези мерки трябва да включват борба със сивата икономика и подобряване на ефективността на здравната система, засилване на извънболничната помощ и преглед на ценообразуването в здравеопазването.

– Независимият преглед на качеството на активите на банки и стрес тестовете да приключат до декември 2015 г., което противоречи на плановете на правителството и БНБ те да бъдат извършени през 2016 г. Да се направи преглед на портфейлите на пенсионните фондове и застрахователния сектор. Да се подобри корпоративното управление на финансовите компании, включително като се регулират рисковете от концентрация и експозиции към свързани лица.
– Да се разработи интегриран подход за магиналните групи на трудовия пазар, в частност възрастните и младите хора, които не учат и не работят. Да се разработи ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните социално-осигурителни вноски.
– Да се приеме законът за училищно образование с фокус върху ромските деца и други групи в неблагоприятно положение
– Да се промени правната рамка на неплатежоспособността, включително извънсъдебното преструктуриране на предприятия.