Не е свършило, докато не свърши

Бойко Борисов - 2016

Неочакваното решение на ГЕРБ да преговаря с РБ за ново правителство (макар и не трети кабинет на Бойко Борисов, каквато заявка се появи в един момент) има много хипотези. Само преди седмица изглеждаше, че 13-те депутата от управляващото крило на Реформаторския блок нямат шанс за усвояване на мандата. След това шансовете се повишиха от 20% (по Цветан Цветанов) на 50%. Рано е да се каже как ще свърши този опит за съставяне на правителство на ГЕРБ „под прикритие“. Също така не е сигурно дали причината за разтакаването е само желанието да се осигури време за приемане на удобни за управляващите промени в Изборния кодекс. Депутатите разполагаха с повече от месец, за да напреднат по тази тема.

Има и друга хипотеза – неприключили сделки. Не е задължително това да е причината за бавенето, но е важно някои процеси да се държат под око. Политическата безтегловност усилва изкушенията. Следват фактите. Не се изненадвайте, ако ви се стори, че нещо е важно, а не сте чували да се коментира напоследък.

1. АЕЦ „Белене“
След като правителството, проявявайки креативност, успя да се разплати с „Атомстройекспорт“ за построените два реактора за АЕЦ Белене (601 млн. евро), то вече може даде старт на проекта за нова централа. Това означава да отмени решението на парламента, с което проектът бе спрян, и да се отделят активите в Белене плюс двата реактора в ново дружество, което ще се предложи на предполагаемите трима кандидата. Правителството обещава да не дава държавни гаранции на инвеститора и да не се ангажира с дългосрочни договори за изкупуване на тока. Но пропусна нужда от актуализация на енергийната стратегия и повече прозрачност на аргументите за и против нова АЕЦ.
АИКБ предпреди, че това не е достатъчно, за да се предпазят домакинствата и бизнеса от допълнителни разлики. Рискът е в това да се даде на инвеститора правото на т. нар. „доплащане на разлики“. Това би му дало възможност да продава на борсата цялото си количество произведена електроенергия, а чрез „задължения към обществото“ целокупната българска индустрия и домакинствата ще доплащат разликата от борсовата цена“, се казва в позицията на АИКБ. Според бизнес организацията „ако дотук сме изгубили 2 милиарда (лева – б.р.), то с един такъв проект може да изгубим още 20 милиарда, доплащайки за разлики по милиард годишно през следващите 20 години. Не е ли по-добре да спрем дотук със загубите?“

2. Модернизация на армията
Една друга сага също получи внезапно ускорение след изборите. В началото на месеца бе даден ход на процедурата по придобиване на осем изтребителя за българската армия. След приемането на бюджета министрите на отбраната и на икономиката на Република България подписаха „Искане за предложение“ за доставка на многоцелеви боен самолет, съобщиха преди дни от министерство на отбраната.

Парламентът одобри инвестиционен проект за закупуването на нова бойна техника на 2 юни, според което до 2029 година страната ни ще придобие 16 самолета. Сега „Искането за предложение“ е изпратено до определените в него страни, а именно: Италия, Португалия, Съединените американски щати и Швеция. Кой, как и при какви условия ще преговаря за този проект, струващ милиарди левове, засега не е ясно.

3. Осребряване на активите на КТБ
Тези дни Фондът върна предсрочно на бюджета 1,145 млрд. лв. – част от заема, с който бяха платени част от гарантираните влогове в КТБ. Това бе представено като успех какъвто то всъщност не е – парите, с които фондът се издължи, дойдоха почти изцяло от нови държавно-гарантирани заеми.
Но новини като тази имат потенциала да приспят общественото внимание, ако все още някой пита какво прави Министерство на финансите, за да гарантира връщането на по-голяма част от милиардите на КТБ. Вероятно не много, след като финансовият министър Владислав Горанов намали отново прогнозата си за очакваната сума, която ще бъде събрана от осребряване на активите на банката – до 10%, което ще рече под половин милиард.
Това осребряване вече върви без много шум. На 9 ноември Фондът за гарантиране на влоговете одобри Програмата за осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на КТБ. Фондът разреши и продажбата на ценни книжа и други инструменти на борсата. Не e известно какви точно са намеренията на синдиците, нито каква е стойността на имуществото, защото банката реши, че няма да публикува нито отчети, нито оценката на PwC. Тя е на стойност 1.38 млрд. лева, което е по-малко от стойността на активите, според последния отчет, изготвен от квесторите. Не е публикувана.
Досега на публична продан бяха изложени някои от по-апетитните активи, придобити с кредит от КТБ. Част от тях – например, печатницата на “Принт Трейдинг” бяха продадени за 4.4 млн. лева (почти 20 пъти по-малко отколкото е струвала тя на банката).
В ход е продажбата на дела на банката в дъщерната ТБ „Виктория“. През октомври стана ясно, че дю дилиджънс ще извършат двамата кандидата – БАКБ и Търговска банка Д.

4. Програмата за саниране
След драматичното спиране на програмата за саниране поради изчерпан ресурс, правителството предложи бюджетът да поеме разходи за обновяване на определени сгради на стойност още 1 млрд. лева. Това бе обявено дни, след като бе приет бюджетът за 2017 г., в който ангажиментите за разходи на Министерството на регионалното развитие са значително по-малки. Междувременно с постановление на Министерския съвет бе решено да се промени закона за бюджета за 2016 г., в частта за разходите на МРРБ, така че да се осигури необходимия 1 млрд. лв. за разплащане на вече сключените договори, които минават буферно през Българска банка за развитие. Въпреки че законът за публични финанси позволява размествания на суми, прекрояването на бюджета в толкова големи размери създава опасен прецедент.
Но поне за следващия 1 млрд. лева, правителството ще поиска оторизация от парламента.

5. Магистрала „Хемус“

В началото на годината ще станат ясни строителите на две отсечки от АМ „Хемус“ с обща дължина 26 километра. Сред кандидатите са варненската „Хидрострой“, която придоби „Водстрой 98“, както и „ПСТ груп” и „Джи Пи груп“, които очакваха и на предишния търг, спрян след шумна намеса на премиера Бойко Борисов.

Предстоят още няколко значими проекта като концесията на Летище София и търговете за новата ТОЛ система, но те ще се състоят по-късно през годината. Очакват се и няколко ключови решения за отделни сектори, които макар да не са работа на правителството, биха имали силно отражения. Такива са резултатите от стрес тестовете на пенсионнни фондове и застрахователи (засега EIOPA обяви само резултатите от европейската проверка, в която бяха включени животозастрахователните дружества на „Алианц“, „Булстрад“, „Граве“ и СиВЗК. Друго важно решение, което ще бъде обявено не по-рано от януари е резултатът от проверката на КЗК за картел на пазара на горива.

(It ain’t over ’til it’s over – Йоги Бера)