Назад към 1980-те

петрол

Приключи ли осемгодишният цикъл на високи цени на петрола? След като цената на сорта Брент слезе до 46 долара за барел, мнозина коригираха прогнозите си за това къде ще е дъното. Анализаторът на германската банка NordLB Фредерик Кунце смята, че става все по-вероятно цената на суровия петрол да падне до 40 долара за барел. Има дори смели прогнози за падането на цените до 20 долара за барел. Никой не знае кога цените ще се възстановят. В интервю за специализираното издание Argus Global Markets министърът на петрола на Саудитска Арабия Али ибн Ибрахим ан Нуейми допусна, че те може и да не се върнат отново на 100 долара.

Наблюдаващото се рязко падане на цените на петрола повтаря събития отпреди 30 години. От ноември 1985 г. до март 1986 г. цената падна с 67%. От юни 2014 тя загуби 57% и може да се понижи още, припомня WSJ. Но има някои забележителни разлики, които са свързани преди всичко с шистовата индустрия на САЩ.

Саудитска Арабия няма да повтори грешката

Основна роля играе Саудитска Арабия, която е вторият по-големина производител в света след САЩ, коментира Дойче Веле. Експертът от американската консултантска фирма Medley Global Advisors Ясер Елгуинди смята, че Саудитска Арабия се стреми да не повтаря грешките си от 80-те години. „Най-голямата грешка беше, че Саудитска Арабия намали добива с надеждата да задържи цените“, казва той. В резултат на това Рияд не спечели нищо, но пропусна шанса да укрепи позициите си на пазара като направи отстъпки на по-крупните си клиенти и по този начин да увеличи своя пазарен дял. „В момента саудитците правят точно това“, казва експертът.
„От икономическа гледна точка, за Саудитска Арабия е изгодно да допусне снижаване на цените“, твърди Джери Рос от американската Pira Energy Group – една от водещите анализаторски агенции за енергетика. В интервю за агенция Ройтерс той припомня горчивия опит на Саудитска Арабия от началото на 80-те години, когато на световните пазари се появи петрол от Северно море. Навремето европейците увеличиха добива на нефт от Северно море в отговор на ембаргото на ОПЕК и котировките паднаха под 10 долара за барел. Тогава за период от 5 години саудитците намалиха добиваните количества с над 10 милиона барела до 2,5 милиона дневно. Другите производители обаче не последваха примера на Рияд и той не успя да спре падането на цените. Затова през 1985 година Саудитска Арабия възприе нова тактика – започна да увеличава добива и да прави сериозни отстъпки в цените за своите клиенти. Първоначално цените паднаха още повече, но впоследствие започнаха да растат. „Бяха необходими цели 16 години, докато котировките се върнат на изходна позиция“, припомня Рос.
Експертът е убеден, че сегашната ценова война на петролния пазар е била неизбежна и Саудитска Арабия няма да се откаже от поетия курс. Същото мнение застъпва и анализаторът от Commerzbank Карстен Фрич. „Както и преди, Саудитска Арабия не дава никакви признаци, че ще намали производството, отказвайки се от пазарни дялове“, казва той. Затова в краткосрочна перспектива не може да се очаква някакво значително поскъпване на петрола.
„Няма никакви индикации, че цените ще започнат да растат. ОПЕК отказва да намали добива, същото важи и за страните-производителки извън тази организация“, допълва картината анализаторът Бил О’Трейди от американската компания Confluence Investment Manаgement
БрентПрез средата на 80-те години цените на петрола, както и сега, се срутиха поради превес на предлагането, интерпретира същата история WSJ. През 1980 г. те достигнаха пика. След това търсенето бе слабо в продължение на няколко години, в частност – заради рецесията в САЩ и енергоспестяващите мерки, приети в отговор на петролното ембарго на арабските страни през 70-те. През това време добивът в страните извън ОПЕК бързо растеше. През 1981 г. Мексико започна да добива повече от 1 млн. барела от Cantarell. САЩ започнаха да добиват петрол от по-скъпи находища.
В началото на десетилетието Саудитска Арабия се опитваше да поддържа цените, съкращавайки добива, по данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ с 10 млн. барела на ден до 2.3 млн. барела през август 1985 г. Но в края на същата година, не искайки да губи пазарен дял, саудитците се предадоха и започнаха да увеличават добива. Това направиха и другите страни в ОПЕК, както и СССР. В резултат цената падна от 30 долара за барел през ноември до 10 долара през юли 1986 г. Активността в петролната промишленост на САЩ се сви повече от два пъти.
Цените се повишиха след няколко години, за което допринесе, в частност, нахлуването на Ирак в Кувейт. Но след „Пустинна буря” те отново се понижиха и до края на десетилетието се колебаеха в диапазона 15-25 долара, падайки под 10 долара за барел през 1998 г.
Едва в началото на 2000 г. предлагането започна да изостава от търсенето, стимулирано от подема на световната икономика, преди всичко в Китай. Ако през 1985 г. Китай практически не купуваше петрол, то през декември 2014 г. неговият внос надмина 7 млн. барела, поставяйки рекорд.

Голямата промяна

След спада в средата на 80-те години, цената се върна на предишните нива почти след две десетилетия. И сега ръководителите на нефтените компании си задават въпроса дали и този път възстановяването ще отнеме толкова време. Отговорът зависи до голяма степен от това как ще се развива ситуацията с шистовия добив.
Бяха нужни години, за да се стигне до добив, преди изобретяването на технологията за извличане на нефт от шисти. От момента, в който мексиканските рибари видяха за първи път маслен филм по повърхността на водата в Мексиканския залив докато заработи гигантският производствен комплекс Cantarell близо до полуостров Юкатан минаха две десетилетия. За да се достави петрол от Аляска до световните пазари, бяха нужни девет години и милиарди долари.
Днешната технология за разработване на нефтени шисти направи добива достъпен – той се извършва в Тексас и Северна Дакота, Колорадо, Оклахома, Уайоминг и Охайо. Сондажите и хидравличното разбиване отнемат седмици, а не години. Кладенци за 10 млн. долара се считат за скъпи, докато конвенционалните сондажи и изграждане на необходимата инфраструктура изискват милиарди долари.
Инвестиционният цикъл се съкрати значително. Първопроходците откриха шистовото местонаходишще Eagle Ford в Тексас през 2008 г. След пет години то вече даваше 1 млн. барела дневно – благодарение на притока на капитал, който позволи да се финансират хиляди нови сондажи. Находищата бързо се въвеждат в експлоатация, но и бързо се изчерпват, поради което постоянно трябва да се търсят нови.
Бързината при шистовия добив означава, че предлагането може да се съкрати по-бързо, отколкото правеха в миналото компаниите, работещи с традиционен петрол. Това позволява балансът на пазара да се възстанови в относително кратки срокове.
Но това не означава, че цените ще нараснат или ще се върнат към 100 долара за барел. Анализаторите на „Голдман Сакс” заявиха в понеделник, че очакват U-образно възстановяване – цените ще останат ниски, докато пазарът не намери нов баланси и ще нарастнат през 2016 г. Банката понижи прогнозата си за средната цена през 2015 г.от 73.75 долара на 47.15 долара.
Никой не знае какви могат да бъдат последиците от стрес теста за нефтодобива в САЩ, коментира Леонардо Мауджъри от Харвардския университет, който е бивш мениджър на Eni. Шистовият бум е нов феномен и предстои да се сблъска с първото понижение на цените.

Шистовият добив не намалява

Както и преди 30 години Саудитска Арабия залага на това, че ниските цени ще заставят другите производители да съкратят добива. Те, разбира се, ще окажат въздействие на петролния отрасъл на САЩ, но по-малко отколкото разчита ОПЕК.

Себестойността на шистовия газ през последните години силно се понижи.
По данни на КонокоФилипс тя ще е на печалба от шистовите си проекти, докато петролът е над 40 долара за барел.
Въпреки ожесточената конкуренция за услуги, свързани с добива, себестойността му в Eagle Ford падна през 2014 г. с 15%, или $7,5. Тя може да се понижи с още 10-15% тази година, след като някои по-слаби компании спрат работа и конкуренцията се понижи. EOG Resources например може да добива петрол при цена 40 долара и има 10-процентна печалба.
През последните месеци на миналата година компаниите започнаха да съкращават плановете за инвестиции, но количеството на сондажите намаля. Но добивът продължи да расте. Отчитайки ръста на производителността не е ясно при какво ниво на цените ще започне съкращаване на шистовия добив, казва Майк Ротман, президент на Cornerstone Analytics

Шистовият газ в Полша не оправдава мечтите

петрол

Бумът за добив на шистов газ в Полша започва да се превръща в скъп и безперспективен проект, като вече се говори, че ще отнеме шест години. Поради тази причина може да се окаже икономически неизгоден. Петролните и газовите компании изоставят своите изследователски планове, като се позовават на бюрокрацията и неприятелски инвестиционен климат, пише „Файненшъл таймс“.

Полша разчиташе, че ускореното разработване на находищата от шистов газ ще ѝ позволи да си осигури алтернатива на руските доставки, което ще ѝ помогне да разреши и политически, и икономически проблеми.

Глобалните нефтохимически компании като ExxonMobil, Total и ConocoPhillips отидоха в Полша, за да направят страната най-големия пазар на шистов газ в Европа.

Но проучвателтните сондажи не са успели да отговорят на очакванията на много от сондьорите, като са се увеличили регулаторните закъснения.

Днес, от 11 чуждестранни компании, които са инвестирали в пазара на шистов газ в страната през последните четири години, седем са изоставили пазара, след като са похарчили общо £ 500 милиона. PKN Orlen, Lotos и PGNiG, които са полските национални компании, ще трябва да разчитат на подкрепата на правителството, а останалите чуждестранни играчи трябва да изчакат да видят как ще се развие ситуацията.

„Ситуацията ще отнеме повече време и ще струва повече пари, отколкото повечето хора си представят. Тези оператори, които продължават, ще трябва да има финансиране и търпение, за да имат шанс за успех”, каза изпълнителен директор на 3Legs Resources, която се изтегли от Полша през септември.

През 2011 г. се предполагаше, че запасите от шистов газ в Полша ще се достатъчни за 300 години. Тогава правителството в страната заговори за създаването на държавен инвестиционен фонд, за да се конкурира с Норвегия. Днес, обаче, се говори само за 55 години. Досега има 66 сонди но нито една от тях не произвежда достатъчно газ.