Барак Обама и лидери на ЕС

Търговското споразумение между ЕС и САЩ – шанс или заплаха

Опозицията срещу предстоящото Трансатлантическо споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС (ТТИП) расте. Увеличават се страховете, че се дава твърде много власт на корпорациите, а ползите са неясни.

Преговарящите по споразумението, чието официално име е Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP, TAFTA), виждат нещата по друг начин. Пактът, който трябва да бъде договорен до края на тази година, си поставя много по-големи цели от премахването на тарифните пречки пред търговията. Предвиждат се общи стандарти и хармонизиране на процедури с цел освобождаване на търговията от бюрокрация.

Доста от предложенията са смислени и ще помогнат на бизнеса, например, универсалното зарядно устройство за електрически автомобили. Сега компаниите, които продават в САЩ и Европа трябва да спазват различни стандарти и да провеждат повторни изпитания.  Например, производителите на автомобили в САЩ правят изпитания за издръжливост при катастрофи по американските стандарти и втори път – за да отговорят на регулациите в Европа. Същото се отнася и за химическите стоки. Университетът Джонс Хопкинс пресмята, че взаимното признаване на регулациите ще спести до 7% от цената на всяка кола или камион.

Но други, по-спорни въпроси, също са в дневния ред, включително дали американците ще имат право да продават генетично модифицирана царевица в ЕС, без това да се обозначава на етикетите. [textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]

Или ще бъде ли позволено на Американската администрация по храните и лекарствата да продължи атаката си срещу сирената от сурово мляко като френското Рокфор, пише „Шпигел”.

Партньорите ентусиазирано възхваляват ръста на просперитета в резултат на споразумението, което дипломатът Бойдън Гейл побърза да нарече Икономическото НАТО. Това ще бъде най-големият търговски пакт в света, обхващащ една трета от световната търговия. Американският президент Барак Обама говори за създаването на стотици хиляди работни места от двете страни на Атлантическия океан. Комисарят Карeл де Гухт обещава, че споразумението ще донесе на всяко семейство в ЕС 545 евро годишно. Има прогнози, че свободната търговия през Атлантическия океан ще създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро в ЕС, което е 0.5% от БВП.
В САЩ оценките са по-оптимистични. Според CEPR Трансатлантическото партньорство ще увеличи износа на САЩ за ЕС с 300 млрд. долара годишно и ще добави 125 млрд. долара към щатския БВП. Покупателната способност на типичното американско семейство ще се увеличи с 900 долара.

Трудни преговори

Притесненията са и от двете страни на Океана. Някои демократи в САЩ се тревожат, че TTIP ще доведе до разводняване на финансовите регулации, известни като Закона Дод-Франк, макар властите да твърдят, че те не са на масата за преговори. Но ЕС твърди, че изключването на финансовите услуги лишава преговорите от смисъл. Големите банки, естествено, биха искали американските регулатори да бъдат въвлечени в ограничения, определени от преговорите с Европа. Това е капан, който трябва да се избягва, написа по този повод в „Ню Йорк Таймс“ професорът от M.I.T. Sloan School of Management Саймън Джонсън.
В същото време европейците смятат, че имат по-добри правила за химическата безопасност, за храните и в други области, обяснява The Wall Street Journal.  Съпротивата от страна на профсъюзите възпрепятства някои предишни търговски сделки на САЩ, по-специално с развиващите се страни, поради опасения, че американските работници ще бъдат в неизгодна позиция заради по-слабите трудови стандарти зад граница. Но големите профсъюзи в САЩ като  AFL-CIO са клонни да преглътнат споразумение с ЕС (за разлика от ТPP – споразумението със страни от Тихоокеанския басейн, срещу което върви подписка) отчасти поради по-високите трудови и екологични стандарти в Европа.
Плановете за споразумение могат да се сблъскат с предизвикателства като съгласуване на по-строгите регулации в ЕС с тези в САЩ и отварянето на европейския пазар на земеделски стоки за американска продукция, прогнозира WSJ.
Вътре в ЕС също има различия, макар че липсата на информация не ги откроява толкова силно. Французите например са против уеднаквяването на търговските наименования, като настояват за запазване на Шампанското. Париж също така не одобрява филмите и мултимедията да влизат в списъка на стоките за свободна търговия, страхувайки се, че в този случай продукцията на Холивуд ще измести филмите с Ален Делон.

Съпротивата срещу ТТИП

След третия кръг преговори, един необичайно широк алианс от антиглобализационни групи, НПО, групи за защита на потребителите и на околната среда, както и защитници на човешките права и профсъюзи обединиха сили срещу TTIP. Лори Уолах, експерт към група за потребителска защита, която „Шпигел” нарича най-лошия кошмар на икономическите либерали, обяснява: „Планираното споразумение ще прехвърли власт от избраните правителства и гражданското общество към частни корпорации”. Критиците се страхуват, че уеднаквяването на стандартите ще премахне напредъка в здравната политика, защитата на околната среда или правата на работниците. Те смятат, че споразумението ще направи по-лесно да се трупат печалби в сфери като водоснабдяването, здравеопазването и образованието. Широката формулировка на авторските права ще ограничи достъпа до културни и научни достижения.То ще разчисти пътя към Европа за оспорвани технологии като фракинга или третираните с хормони храни, твърдят критиците. Тези страхове се засилват след скорошното изявление на еврокомисаря по промишлеността и предприемачеството и заместник-председател на Еврокомисията Антонио Таяни, според когото Европа не трябва да отхвърля шистовия газ.

Привилегии за бизнеса

Интересът на бизнеса е явен. Производителите на коли например ще спестят милиарди годишно, ако различните регламенти не ги принуждават да правят различни странични огледала, мигачи и амортисьори за американските и европейските пазари. Субсидираният аграрен сектор ще може да пласира излишъците си от мляко и месо.

Една от спорните теми обаче е разпореждането за уреждането на спорове между инвеститорите и държавите (ISDS). То може да създаде паралелна правосъдна система за корпорациите, които да не се съобразяват с националните закони, твърдят опонентите. Ако дадена компания почувства, че интересите й са накърнени, тя може да се обърне към тричленен арбитражен съд. Всяка от страните посочва по един съдия, а третият ще бъде избран съвместно от двете страни или избран от списък кандидати. Този частен търговски съд ще има право да  решава за огромни плащания по щети, ако инвеститорът твърди, че например нов закон е ограничил печалбите му. Решенията не подлежат на обжалване. Този отровен механизъм заплашва всички средства, чрез които правителствата могат да защитават своите граждани или околната среда, твърди „Гардиън“. Вестникът цитира Стюарт Айзенщат, съпредседател на Трансатлантическия бизнес съвет, който не изключва да се водят дела за забрана на вноса на пилета, измити с хлор, каквато практика има в САЩ.

Това ще отнеме властта на националната правосъдна система и ще има опасни странични ефекти, пише „Шпигел”. Страхът от санкции ще ограничи полето за маневриране. Това е урокът, който Аржентина научи през 2003 г. След паричната реформа щатска компания се оплака, че е понесла щети. Съществуващият двустранен договор за защита на инвеститорите позволи на компанията да се обърне към арбитражен съд, който присъди щета от 133 млн. долара. Подобни разпоредби станаха стандарт в почти всички двустранни договори. Наскоро канадската провинция Квебек реши да сложи край на фракинга. Щатска компания реагира с искане за компенсация в размер на 250 млн. долара. Philip Morris съди Австралия за милиарди долари щети след като правителството прие закон, който изисква цигарени кутии без лого. Дори Германия се изправи пред такова дело – шведският енергиен гигант Vattenfall иска обезщетение за 3.7 млрд. евро заради решението на Берлин да се откаже от ядрената енергия. Изведнъж правителството на Меркел видя обратната страна на споразумението. Досега Германия не е наложила вето на ISDS, но изрази скептицизъм при преговорите. Може да се предполага, че Берлин ще използва значителните си лостове, за да остави клаузата за защита на инвеститорите извън споразумението, предполага „Шпигел”.

В самото разпореждане, поне така както е публикувано на сайта на Европейската комисия, пише по-различни неща. Гарантирани са следните права на инвеститорите – недопускане на дискриминация, защита срещу експроприация, която не е с обществена цел и не е обезщетена, защита срещу несправедливо третиране и право на трансфер на капитала. Изрично се уточнява, че инвеститор, чийто печалби са намалени в резултат на регулаторни промени (например, по-строги регулации за хранителните добавки), не може да търси компенсация на това основание, ако не са изпълнени горните четири условия.

Затъмнението увеличава страха

Опозицията срещу TAFTA черпи основания от липсата на разбираема информация и непредоставянето на всички детайли по преговорите. Примерите за противоречиви тълкувания показват колко важна е прозрачността. Такъв е случаят с чувствителната тема за ГМО – тя, заедно с разпореждането  ISDS и пилетата, третирани с хлор, е една от повтарящите се тези във всички публикации на опонентите на споразумението.

Европейската комисия  убеждава, че TAFTA няма да потопи съществуващите европейски закони. Официалната позиция е, че ГМО не е обект на преговорите със САЩ, но може да има регулалаторно сътрудничество. Европейското право вече позволява някои ГМО да бъдат продавани в ЕС, ако са одобрени от Европейската агенция за безопасност на храните. Досега са разрешени 52 ГМО.

Начинът на водене на преговорите за TTIP наистина не помага много на защитниците му. Голяма част от документите са класифицирана информация. Мандатът за преговори също не е публичен. САЩ е забранил на ЕС да предава документите за американската позиция, дори и на членовете на Европейския съвет и Европейския парламент – въпреки че същите тези документи са били споделени с 600 индустриални лобисти в САЩ, твърдят опонентите.
Европейската комисия се опитва да отхвърли критиките като провежда много брифинги и дискусии с НПО, дори е създаден съвет от представители на 7 представителя на НПО и 7 бизнес лидера.

Успешната битка срещу ACTA през 2012 г. показва колко бързо може да се променят нещата. Протестите, включително в България, принудиха мнозинството в Европейския парламент да гласува против правилата, изискващи интернет доставчиците да събират данни за потребителите, за да филтрират нарушителите на авторски права.
Четири месеца преди изборите за Европейски парламент, страхът от TAFTA може да осигури места в Брюксел на много опоненти на споразумението. На този страх е била посветена специална среща на Комисията с представители на страните членки на 22 ноември, показа документ, изтекъл в датския вестник Notat.

За изглаждане на нерешените въпроси остава малко време, а предстоящите избори за Европарламент и междинните избори в САЩ могат да объркат графика на преговорите (следващият кръг е насрочен за март). ЕС и особено САЩ бързат, тъй като има голяма вероятност Китай и други развиващи се страни да започнат да диктуват правилата на световната търговия.

За допълнителна информация
Сайтът на ЕС за TTIP
Клаузите  за защита на инвеститорите в споразуменията на ЕС

1 Comment

  1. Това споразумение е икономическа смърт за малките страни и икономики, за малките производители, за земеделието на страните като България от Европейският съюз!
    Подписването му, е национално предателство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *