Влошаването на отношенията с Русия накара Европа да търси намаляване на зависимостта от руските енергоресурси. Това може да се окаже трудна задача, коментира „Файненшъл таймс”.
По данни на Wood Mackenzie миналата година „Газпром е доставил около 155 млрд. куб. метра газ на Европа, което е 31% от потреблението. А по изчисления на Bernstein Research, за да замени руския газ, Европа трябва да намали търсенето с 15 млрд. куб. метра и да направи инвестиции в размер на 215 млрд. долара. Ежегодните разходи под формата на по-скъпи енергоресурси ще бъдат 37 млрд. долара или 160 долара за всеки европеец. Независимо дали ни харесва, Европа е свързана с руския газ, коментира Освалд Клинт от Bernstein Research.

Теоретично Европа има няколко варианта. Неотдава бе одобрен нов енергиен коридор, който позволява доставки на газ, добиван в Каспийско море от консорциум начело с BP. Стоят се терминали за внос на втечнен природен газ (ВПГ) от Катар и Нигерия. А някои европейски страни като Великобритания се стремят да добиват шистов газ. “Няма съмнение, че към 2018-2020 г. купувачите на газ в Европа ще имат повече избор, твърди Масимо ди Одоардо от Wood Mackenzie.
Възлагат се надежди, че възобновяемата енергия също ще помогне за замяната на газа.
Заедно с това расте търсенето на въглища, което е лошо за околната среда, но е добре за стабилността на доставките.

Но опитът на Европа с вноса на ВПГ показва, че няма да е лесно да се замени руския газ. В ЕС има 20 терминала за разгазификация на ВПГ. Тяхната съвкупна мощност позволява да се внесат 198 млрд. куб. метра газ годишно. Строящите се терминали ще позволят тя да се увеличи с 30 млрд. куб. метра. Европейските терминали за ВПГ не са напълно натоварени. Обемът на вноса в ЕС рязко намаля през последните години. По данни на BG Group през 2011 г. той е около 90 млрд.куб. метра, а през 2013 г. – само 48 млрд. куб. метра. Отчасти причината е, че след аварията във Фукушима през 2011 г. Япония, където газът е по-скъп, привлече доставчиците от Европа.
В света сега се строят терминали за ВПГ за 150 млрд. куб. метра. Когато те бъдат въведени в експлоатация, предлагането на ВПГ ще надвишава търсенето в Азия и обемът на доставките в Европа трябва да се увеличи. Но това няма да е евтино. Ако сега европейските страни плащат около 11 долара за млн. британски термални единици (BTU), то в Азия вносните цени на газа са около 15 долара за млн. BTU. За да привлече доставчици Европа трябва да плати по-висока цена от сега.

Има надежди, че САЩ може да доставя газ на Европа. Но първият американски експортен терминал за ВПГ в Луизиана ще бъде построен най-рано след една година. Освен това се предполага, че по-голямата част от износа на САЩ ще бъде насочена към Азия.

По-приемлив вариант за Европа може да е добивът на собствен газ. Засега опитите за добив на шистов газ не са успешни. Резултатите от геологическите проучвания в Полша, която се смяташе за обещаваща, са разочароващи. Остава и несигурността от регулациите. Затова интересът към Полша намалява, а ExxonMobil, Marathon Oil и Talisman Energy се отказаха от работа в страната. През последните седмици Полша ускори работата по законодателството и данъчните отстъпки.
В някои страни, например Франция и България, технологията е напълно забранена. А в Англия, независимо от благосклонното правителство, отрасълът се развива много бавно. Според Хауърд Роджърс от Оксфордския институт за енергийни проучвания съществен добив на шистов газ във Великобритания не се очаква преди 2020 г.

По-актуалната задача може би е енергийната сигурност на европейския пазар. Строителството на интерконекторни връзки може да помогне. То ще позволят да се свържат газопроводните системи на страните от Източна Европа и да се транспортира газ от Север на Юг от полските и литовските терминали за ВПГ.
Полша получи и възможност да диверсифицира източниците на газ чрез реверсивна връзка с Германия. Според комисаря Гюнтер Йотингер още тази година могат да започнат реверсивни доставки от Словакия към Украйна. Това е възможно и между Полша и Унгария.

Според Клинг от Bernstein Research Европа се нуждае от радикални мерки, ако иска да намали зависимостта от Русия. Те могат да включват преход от газ на дизелово гориво, закриване на промишлени отрасли, които потребяват много газ, увеличаване на производството на енергия от въглища. Освен това по договорите с „Газпром” Европа е задължена да плаща около 50 млрд. долара годишно поради клаузата „вземай или плащай”. Такива договори за 120 млрд. куб. метра „Газпром” има с Eni, Edison, RWE и много от тях продължават и след 2020 година.

Прочетете още – Защо България не успява да намали зависимостта от Русия?