Какво търси Путин в Сирия?

Владимир Путин

Нарастващата активност на Русия в Сирия предизвиква засилен интерес и може да отбележи повратен момент на кризата в Близкия Изток, или поне в региона, контролиран от Ислямска държава.

Москва официално призна, че има руски военни в Сирия. Говорител на външното министерство заяви, че експертите съдействат за руските оръжейни доставки за страната, които според Москва са предназначени за борба с тероризма. Според говорителя военните доставки са в съответствие с международното право.

Това става на фона на напрежение във връзка с прелитането на руски самолети през България за Сирия. Москва вече получи въздушен коридор до Сирия за хуманитарни доставки през Гърция, както и през Иран. По-късно на 9 септември ТАСС съобщи за получено съгласие от София за прелитане на самолет с руски дипломати над страната ни на 7 септември.

Това обаче е само един епизод на фона на множество съобщения, които показват активизиране на Москва. Имаше видео, приписано на сирийски военни, което показва БТР, участващ в сражение до важния град Латакия, а на записа се чува руска реч. Израелски сайт съобщи, че руската авиация е започнала да атакува позиции на Ислямска държава. В социалните мрежи и блогове се появиха снимки на руски военни и на кораба Николай Филченков, превозващ покрита с брезент военна техника на юг, обобщи Блумбърг.

Според Ройтерс става дума за два танкодесантни кораба. Дислоцирани са още 1000 войника и се изгражда кула за въздушен контрол, твърди агенцията.

Ройтерс съобщи още, позовавайки се на трима ливански източника, за участие на руски военни в операции в Сирия – според единия от източниците, не като съветници. Американски военни също са потвърдили за агенцията присъствието на руски войници в Сирия, но те са казали, че не знаят какво правят там.

Британският „Дейли Експрес” съобщи, че Москва започва изграждането на военновъздушна база в Латакия в Сирия, предназначена за военни действия срещу „Ислямска държава”. По-рано подобни съобщения имаше и в близкия до Асад сирийски вестник Al-Watan. Всъщност в района има стара руска база.

Президентът Владимир Путин още преди дни потвърди на практика руската военна подкрепа за режима на Башар Асад. Това изказване подхрани подозренията за активно включване на Москва в Близкия изток. Дали Русия иска само да увеличи присъствието в региона или иска да подобри отношенията си със Запада, като се включи в коалицията срещу Ислямска държава?

Според АП Путин се надява да спечели няколко важни отстъпки. Главната му цел е отмяна на западните санкции и нормализиране на отношенията със САЩ и ЕС, които пострадаха заради украинската криза. В добавка руският лидер иска да запази влиянието си в Сирия.

Руският „Новая газета” изразява по-категорично това, което си представя като стратегия на Москва: Ако планът успее дори частично, руските власти ще получат всичко, за което биха мечтали – нормализация на отношенията със Запада, перспектива за преговори по статута на Крим и, в същото време, демонстрация на руската сила.

Журналистът Евгений Киселов, според когото Путин поема голям риск с подкрепата за Асад, предлага и хипотеза, според която изострянето на ситуацията в Близкия изток цели да спре поевтиняването на петрола.

През лятото Кремъл предложи мирен план за Сирия, който предвижда включване на сирийските правителствени сили и Иран в анти-ИД коалицията. Няколко кръга преговори с американците и Саудитска Арабия не дадоха видим резултат и сега Москва изглежда опипва почвата за следващ ход: подсилване на военното си присъствие в Сирия.

Руският лидер ще участва в заседанието на Общото събрание на ООН следващата седмица и някои анализатори казват, че ключовият момент в тази визита може да е предложение за дислоциране на войски в Сирия.

Сергей Караганов, основател на Съвета по външна и отбранителна политика, казва пред АП, че Русия обмисля възможността да се присъедини към анти-ИД коалицията, но Западът до момента реагира неприветливо. „Те не са склонни да приемат предложения от Путин, когото искат да ограничат“, каза той. Караганов не очаква Русия да предприеме едностранни военни действия в Сирия, ако САЩ и техните съюзници не дадат подкрепа.

Но нещата не са толкова прости. Държавният секретар на САЩ Джон Кери в разговор с руския си колега Сергей Лавров е заявил, че ако Москва изпрати войски в Сирия, това може да доведе до ескалация на конфликта и „да породят риск от конфронтация с действащата в Сирия анти-ИД коалиция“. Той е имал втори разговор на 9 септември и след него като че ли оформя разделителната линия – Русия иска да воюва срещу ИДИЛ, подкрепяйки Асад, докато САЩ се страхуват, че руските военни ще се бият не срещу ИДИЛ, а срещу бунтовниците или това, което е останало от тях.

Не само САЩ реагират предпазливо, а Саудитска Арабия и ОАЕ смятат подкрепяния от Иран Асад за почти същото зло като Ислямска държава. Официалната позиция на Вашингтон, изразена от говорител на Държавния департамент е, че те биха подкрепили включване на Русия в усилията на коалицията срещу Ислямска държава. В ООН Путин може да поиска реформиране на коалицията, но не може да разчита на положителен отговор, според Блумбърг.

Това не означава, че Москва не обмисля по-сериозна военна намеса в Сирия, дори и само с цел демонстрация на мощ.

От друга страна, да се разреши на анти-Асад силите като бунтовниците и Ислямска държава да завземат Латакия и след това малката руска база в Тартус ще е сигнал за слабост на Москва. Това съоръжение, което в мирно време има само четирима души персонал, сега изглежда е приютило стотици морски пехотинци.

Путин няма нужда от споразумение със САЩ, за да се ангажира в Сирия. Всичко, което му е нужно е спокойствие на украинския фронт. Наскоро руският президент Петро Порошенко заяви, че Минското споразумение се спазва за първи път от февруари.

След като навлезе в Сирия, Путин ще иска да постъпи като с Крим – първо да победи, а после да преговаря. Според Блумбърг руските генерали може да са го заблудили, че могат лесно да победят Ислямска държава. Ако Путин реши да влезе в Сирия без международна подкрепа, той ще поеме много голям риск.

Но заплахата вече принуди САЩ да действат, като днес – горе-долу по същото време, когато двамата външни министри са разговаряли, бе съобщено за унищожаване на база на Ислямска държава близо до иракския град Рамади. Бунтовниците в Сирия пък са превзели провинция Идлиб, която граничи с Латакия.  Предстои да видим развръзката.

Русия навлезе в дълбока рецесия

Москва

През седмицата руската икономика отбеляза по-голям спад от очакванията. Понижението на БВП достигна 4.6% на годишна база през второто тримесечие, след спад от 2.2% през първото. Това накара министърът на икономическото развитие Алексей Улюкаев да допусне промяна на официалната прогноза за тази година, която предполага спад от 2.8 на сто. Според експерти понижението на БВП може да достигне 3.7 на сто.

Основната причина за понижението е спадът на петрола и – в малко по-широк план, свиването на енергийния сектор, който осигурява една четвърт от БВП на Русия.

Именно високите цени на петрола през по-голямата част от управлението на Владимир Путин позволиха постоянното повишаване на доходите на средната класа.

Освен това сериозно намалява вътрешното търсене в резултат на понижаването на реалната работна заплата, повишаването на стойността на капитала и отслабеното доверие, подчертават от Висшето училище от икономика. Но според Сбербанк икономиката ще се свие едва с 2.5% през тази година, като още през юни някои показатели – например, в строителството са показали подобрение. Те се позовават на повишаването на конкурентоспособността на руския износ в резултат на поевтиняването на рублата и на положителното влиянието на забавянето на инфлацията.

Но руският износ зависи много от енергийните ресурси. Както съобщи FT миналата седмица, „Газпром” тази година ще произведе най-малко газ през периода след разпадането на Съветския съюз. Пазарният дял на компанията намалява и според прогноза на Сбербанк, нейните приходи ще се понижат на годишна база с 30 на сто. Освен това компанията е под натиска на Европейската комисия, която разследва злоупотреба с монопол и нарушения на Третия енергиен пакет.

При петрола нещата не стоят по-добре. Русия изнася около 6 млн. барела на ден, но цената е около 50 долара за барел, около 40% от цената преди две години. Излишъкът на добива спрямо търсенето достигна 2.2 млн. барела дневно през първата половина на 2015 г. според щатската EIA и се очаква да се увеличи с още 1.2 млн. барела дневно през второто полугодие.

На фона на падането на курса на рублата с 44% през последните 12 месеца и бягството на чуждестранния капитал, инвеститорите понесоха мощен удар, пише FT.

През второто тримесечие повече от 1 млн. кв. метра производствени и складови площи в Москва и Подмосковието са останали празни. Това е рекорден показател. Стойността на наемите е паднала до 71 долара на кв. метър, което е една трета от цената преди кризата.

Автомобилната индустрия е една от главните жертви на рецесията. Според данни на Асоциацията на европейския бизнес, през първите седем месеца на 2015 г. обемите на продажбите на нови автомобили в Русия са се свили с 35%.

През второто тримесечие на 2015 г. реалните доходи на руските семейства се понижиха с 4.6%. Това се случва за първи път при управлението на Владимир Путин.

А според Moody’s най-лошото от рецесията предстои и икономическото възстановяване може да се очаква едва през 2016 г.

Страховете за бъдещето на руската икономика и от възможна експроприация на активи предизвикаха отлив на капитал. Според някои оценки бягството на капитали след последната фаза на украинската криза, започнала през ноември 2013 г. може да достигне 300 млрд. долара до края на тази година.

Ситуацията е опасна, тъй като възможностите пред руското правителство са ограничени. Нито Владимир Путин, нито който и да е друг може да контролира пазарите на нефт и газ. Низходящият цикъл може да отнеме години. Дори да се уреди конфликтът с Украйна, Газпром няма да възстанови дела си в западна Европа. Споразумението за продажба на газ от Сибир на Китай ще отнеме десетилетие, за да се реализира.

Реалният риск е икономическото недоволство да тласне руското правителство (или евентуален негов наследник) към по-твърди мерки, според коментатора на FT Ник Бътлър.


Мрачно бъдеще

Ако нищо не се промени, Русия е изправена пред устойчив спад. Има пет фактора за това, според Ян Бремър.
Липса на диверсификация
В продължение на много години Кремъл защитаваше големите държавни компании в ущърб на малкия бизнес. В ЕС малкият и средният бизнес дават около 40% от БВП, а в Русия – 15%. От 2008 до 2012 г. работните места в частния сектор се съкратиха с 300 хиляди, докато заетите в държавния сектор нараснаха с 1.1 млн. души.
Зависимост от нефтените пазари
През 1999 г. петролът и газът са осигурявали под половината от експортните постъпления, а сега – 68 на сто. Москва стана дотолкова зависима от енергийните ресурси, че при падане на петрола с 1 долар, тя губи 2 млрз. долара. За да може да балансира бюджета си, цените трябва да се върнат на 100 долара.
Санкциите
Приходите от продажба на нефт осигуряват и 30% от държавния бюджет на Русия. Това направи страната особено уязвима на санкциите. Като се има предвид възрастта на много от находищата, търсенето на петрол от труднодостъпни и дълбоководни находища се зависи от достъпа до западни технологии. Такива находища може би са над 15% от непроучените запаси петрол и 30% от запасите на газ.
Според МВФ санкциите може да струват на Русия 9% от нейния БВП.
Други проблеми
Производителността на труда на руснаците е доста ниска. За всеки отработен час средностатистическият руски работник създава 25.9 долара. За сравнение, средностатистическият грък осигурява 36.2 долара за час, средният американец – 67.4 долара.
Освен това корупцията струва на руската икономика по 300-500 млрд. долара годишно. Според Freedom House нивото на корупция в Русия е 6,75, като 7 означава доста корумпирана.
Липса на стремеж към промяна
Обичайно икономическите проблеми водят до смяна на политическото ръководство. Но не и в Русия. Макар че 73% от руснаците са недоволни от икономическото положение, седем от десет души одобряват как Путин я управлява.