Американското правосъдно министерство проучва високочестотната търговия за възможна злоупотреба с вътрешна информация, съобщи главният прокурор на САЩ Ерик Холдър в петък. Разследането идва след като книга по темата за дни се превърна в световен бестселър.

Дни по-рано регулаторите и ФБР също потвърдиха, че разследват потенциални нарушения. Регулаторите проучват дали обикновените инвеститори са били ощетени в сравнение с високочестотните трейдъри, които използват компютърни алгоритми за бързи и чести сделки, които им позволяват да печелят стотинки, но с времето се превръщат в големи печалби. Според данни на Rosenblatt Securities над половината борсови сделки в САЩ през 2012 г. са ставали чрез компютъризирани програми.

Холдър коментира подозренията, че високочестотната търговия (ВЧТ) нарушава правилата за вътрешната информация по време на изслушване за бюджета на правосъдното министерство в Камарата на представителите.

По-рано от ръководството на комисията по ценните книжа и борсите и от комисията за търговия със стокови фючърси също потвърдиха, че имат няколко изследвания за автоматичната търговия. ФБР води такова разследване от месеци в допълнение на мерките срещу търговия с вътрешна информация

Бюрото проучва дали високочестотните търговци са изпреварвали сделките на останалите. Голяма сделка, като банка, която продава накъсо милиони акции на разследвана компания, може да се смята за съществено събитие. ФБР проучва дали високочестотните търговия са ангажирани с фиктивни сделки, чиято цел да дадат илюзия за пазарна активност. Дебатът за високочестотна търговия се засили в понеделник, след като популярният автор Майкъл Луис, авторът на „Покерът на лъжците“, публикува нова книга – „Flash Boys: A Wall Street Revolt.“ Книгата твърди, че високоскоростните търговци манипулират фондовия пазар, възползвайки се от сделки, направени при скорост, недостъпна за обикновените инвеститори.
Привържениците на високочестотната търговия критикуват книгата, като твърдят, че тя всъщност помага на другите инвеститори чрез предоставяне на ликвидност на пазара.

високочестотна търговия В книгата, която е N1 в бизнес секцията на Амазон, изпреварвайки толкова важно произведение като „Мисленето” на Даниел Канеман,  Луис описва дейността на високочестотните търговци, които бавно разоряват инвеститорите, използвайки технологичния арсенал на сървъри, оптични кабели и микровълнови предавателни кули, за да търгуват милисекунди преди всички останали на пазарите. Те са превърнали борсите в компютъризирани чудовища. Всичко това става след финансовата криза през 2008 г., период, в който се предполага, че пазарите са под контрол. Едно време, ако един инвеститор искаше да купи или продаде акция, той щеше да позвъни на брокера, който ще намери начин да изпълни поръчката, като говори с други човешки същества. Компютъризираният обмен елиминира хората от процеса. Вместо това офертите се срещат от алгоритми. На теория това означава, че разходите за търговия падат и че пазарите стават по-ефективни. Но ефектите на технологиите рядко са толкова прости.

През 2002 г. 85% от търговията на фондовите борси в САЩ се случваше на Нюйоркската борса, а останалото – предимно на Nasdaq. До 2002 г. имаше 13 различни публични борси, повечето купища компютърни сървъри в силно охраняваните сгради в северната част на Ню Джърси. Ако пуснете поръчка за покупка на 1000 акции на „Майкрософт”, тя обикаля борсите, търсейки най-добра цена. Но в момента, когато тя стигне първата борса, високочестотният търговец я вижда и ви изпреварва на останалите борси, купува акциите, които искате и ви ги продава обратно за малко повече. Това се случва за милисекунди, милиони пъти дневно с милиони инвеститори. Според Луис тези малки сделки носят огромни печалби на фирми като Getco и Citadel. Той не може да определи твърдо размера на тази индустрия, но предполага, че става дума за много милиарди.

Стратегиите за ВЧТ бяха нежелена последица от добронамерена регулация, пише WSJ. През 2005 г. комисията по ценните книжа в опит да осигури по-честни сделки за инвеститорите промени ключово правило. Преди брокерите трябваше да търсят най-добро изпълнение на поръчките. Това означаваше да вземат под внимание фактори като времето и вероятността за приключване на сделката, както и ценат Сега те трябва да търсят най-добра цена, както се определя от скърцащите компютри на регулатора, като сканират предложенията „купува” и „продава” на различни борси. Но трейдърите могат да извършват същия анализ по-бързо като използват собствените си мрежи и правят сделки в промеждутъка от милисекунди между пускането на поръчката, засичането на най-добрата цена и изпълнението на сделката.

За едно десетилетие високочестотната търговия стана толкова голям бизнес, че започнаха да влияят на операциите на борсите, от които зависят. Борсите вземат такси от ВЧТ за достъп до потока поръчки, както и инвестиционните банки, които развиват свои собствени частни борси, наричани „dark pools.“ Те приспособиха правилаха към офертите на ВЧТ, добавяйки допълнителен десетичен знак, така че да може да се забършат хилядни от стотинката колебания в цените. Към лятото на 2013 г., пише Луис, световните финансови пазари бяха конструирани така, че да максимизират броя сблъсъци между обикновените инвеститори и високочестотните търговци – в интерес на вторите.

„Уолстрийт джърнал” отбелязва, че все пак има аргументи, че френетичната ВЧТ води до по-голяма ликвидност и по-ефективно ценообразуване. Тя не е чак толкова вредна за възвръщаемостта на инвеститорите, както Луис твърди. Възходът й съвпадна с историческа бичи пазар. Не е трудно да си представим друга книга на Майкъл Луис, която възхвалява революционните кадри на иновативни инженери и компютърни специалисти (много от тях имигранти), издигнали се от развалините на 2008 г. и надхитрили финансовата система. „Flash Boys“ няма претенции да бъде балансирано проучване за финансовите иновации, заключава вестникът.

„Ню Йорк Таймс” цитира и канадския опит в подкрепа на срещуположната теза.

Предимствата на ВЧТ бяха демонстрирани от скорошен естествен експеримент от канадския борсов оператор. През април 2012 г. те ограничиха активността на ВЧТ чрез увеличаване на таксите за пазарни съобщения, изпращани от всички брокер-дилъри, като сделки, пускане на поръчки и отмяна на поръчки. Това засегна ВЧТ най-много, тъй като те пускат много повече съобщения от останалите. Резултатът, измерен от група канадски учени беше внезапен и стряскащ. Броят на съобщенията, изпратени към борсата в Торонто падна с 30 на сто и спредът между цените продава и купува нарасна с 9 на сто, индикатор за по-слаба ликвидност и по-високи сделкови разходи.

Но ефектите не бяха равномерно разпределени между инвеститори. Инвеститорите на дребно, които пускат лимитирани поръчки – тоест поръчки да се продава или купува на фиксирана цена, са имали по-ниска дневна възвращаемост. Институционалните инвеститори, които пускат повече пазарни поръчки, са се справили по-добре. С други думи, колкото по-малка е ВЧТ, толкова по-зле за дребните инвеститори.

Съществуват и научни публикации за влиянието на ВЧТ (например на Тери Хендершот от Бъркли и др., както и Чарлз Джоунс от Бизнес училището на Колумбийския университет), които твърдят, че ВЧТ насърчава ценовата ефективност, като търгува по посока на постоянни ценови промени и в обратната посока на временните ценови грешки.  Като насърчава ликвидността, ВЧТ намалява цената на капитала.