Новости в осигуряването през 2015 г.

книжа

Минималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица остава 420 лв. за тези, чийто доход през 2013 г. е до 5400 лева, не са упражнявали дейност през тази година, както и за започналите дейност през 2014 и 2015 г.

Минималният месечен осигурителен доход за земеделските производители се повишава от 240 на 300 лева.

Таванът на осигурителния доход за всички лица се увеличава от 2400 на 2600 лева. Този таван няма да се повишава до 2017 г., стана ясно от средносрочната бюджетна прогноза.

Размерът на осигурителната вноска за фонд Трудова злополука (ТЗПБ) е увеличен за 17 групи икономически дейности.

За 2015 г. не се внасят вноски за фонд Гарантирани вземания на работници и служители.

В чл. 4, ал. 1, т. 1 на Кодекса за социално осигуряване, думите „наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец” се заличават Отменят се ал. 1, т. 6 и ал. 2 на този член. Първата точка се отнася за работещите по допълнителен трудов договор. По-съществена е втората промяна, която отменя изключението за заетите до пет работни дни през месеца, които до края на 2014 г. подлежаха на осигуряване само за инвалидност, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест – без общо заболване и безработица.

Към лицата, които се осигуряват на основание на договори за управление и контрол, са включени и изпълнители по договори за управление и контрол на държавни и общински предприятия, техните поделения или други юридически лица, създадени със съответния закон.

Допълнена е ал. 8 на чл. 6 от КСО, в резултат на което самоосигуряващите се лица, които са избрали освен за пенсия, да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство” при изравняването на годишния осигурителен доход дължат окончателни вноски и за този фонд, считано от 2015 г.

Максималният осигурителен доход при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец е равен на сбора от максималния осигурителен доход за периода, за който е установено сумираното отчитане на работното време. По този начин всъщност лицата, за които се прилага сумирано отчитане за повече от един месец, няма да имат таван на вноските си, дори ако в отделно взет месец са им начислени повече от 2600 лева, ако таванът обще за периода не е надхвърлен.

Спорната пенсионна поправка, позволяваща пренасочване на средства от УПФ към НОИ е в новия чл. 4б от КСО. Според нея при първоначално възникване на задължение за осигуряване в едногодишен срок новопостъпващите на пазара на труда могат еднократно да изберат да се осигуряват за допълнително задължително пенсионно осигуряване в УПФ. Осигуряването по този ред възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. До тази дата лицата ще се осигуряват изцяло в НОИ с увеличена осигурителна вноска в размера на вноската за УПФ, тоест 5%. Ако лицето не се възползва от правото на избор в едногодишен срок, осигуряването продължава в НОИ. Това означава, че ако лицето се забави с избора си например 11 месеца, то неговите вноски за този период няма да се прехвърлят в УПФ, а само следващите вноски.

Родените след 31 декември 1959 г., които вече се осигуряват в УПФ, могат еднократно да изберат да се осигуряват само в НОИ. Осигуряването на лицата по този ред възниква от първо число на месеца, следващ месеца на избора. Редът, сроковете и начинът на избор се определят с акт на Министерския съвет. Такова решение още няма, тъй като то е предмет на политически консултации.

Допълнен е чл. 6, ал.1 в този смисъл, като се уточнява, че вноските за лицата, осигуряващи се пореда на чл. 4 б, са:

– 17.8% за работещите при условията на ІІІ категория труд;

– 20.8% за работещите при условията на І и ІІ категория труд и за лицата по чл. 69а от КСО;

– 40.8% за лицата по чл. 69 от КСО