Правителството одобри условията по безлихвените кредити, които ще се предоставят от банките с гаранция от ББР в размер до 200 млн. лева. Критериите не са добре обмислени и трудно ще достигнат до  самоосигуряващите се лица, за повечето от които това е единствената възможност да покрият загубата на доход по време на извънредното положение. От мярката могат да се възползват и лица в неплатен отпуск.

Това е втората част на програмата за гаранции през ББР, чиито капитал бе увеличен със 700 млн. лева от държавата. (Критериите по кредитите за МСП – тук). Това увеличение, както писахме, е на части, като първоначално правителството внася само 25% от размера му.

Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, както е пълното й име, ще бъде обезпечена от ББР за сметка на средствата от увеличението на капитала на банката съгласно Решение № 215 на Министерския съвет от 2020 г.

Заемите се отпускат с ресурс на търговските банки, а ББР осигурява портфейлна гаранция. За кредит по Програмата може да се кандидатства до 31.12.2020 г.

В решението се уреждат взаимоотношенията между банките и ББР, включително при предсрочна изискуемост на заемите. По-долу са условията, така както са одобрени от правителството и кратък коментар.

Условия за допустимост

Програмата е насочена към физически лица, които трябва да отговарят на следните условия (дословни цитати):
Относно лицата на трудов договор:
(а) При липса на друга причина, освен Пандемията, респективно Извънредното положение, лицето преустановява полагането на възмезден труд за своя работодател и е в неплатен отпуск;
(б) Лицето е страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца, преди започване ползването на неплатен отпуск;
(в) Лицето не получава възнаграждение по други трудови правоотношения;
(г) Лицето има отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който ползва неплатен отпуск;
Относно самоосигуряващите се лица:
(а) Като последица от Пандемията, респективно Извънредното положение, лицето е прекъснало дейността, която извършва като самоосигуряващо се лице и/или търпи поне 20 % спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите му през първото тримесечие на 2019 г.
(б) Лицето не получава възнаграждение по други правоотношения;“
И двете групи лица:
„(а) За Правоимащото лице има платени осигурителни вноски
(б) Лицето ще възобнови упражняването на своята дейност, респективно ще се върне на същата работа, след прекратяване на неплатения отпуск.“

Правоимащите лица нямат право да използват финансирането за целите на своята стопанска дейност, предвижда още едно условие.

Финансова рамка

„Изпълнението на Програмата е финансово обезпечено с 200 млн. лева, включващи дължимите на търговските банки премии за съ-управление на Програмата и определени разходи за събиране.
Програмата се възлага на ББР за изпълнение на основание на акт на Министерски съвет на Република България.
ББР поема гаранционен ангажимент по отношение на главниците по предоставени по Програмата кредити като:
Всяко Правоимащо лице има право да заеме общо до 4 500 лева, чрез сключването на договор за кредит с една единствена търговска банка.
Сумата може да се усвоява и на траншове, с максимален размер на транш 1 500 лева.
При първоначално разрешен по-малък размер на кредита, той може да се анексира в последствие с цел достигане на 4 500 лева за кредит.
Редовният лихвен процент по кредитите е 0 (нула).
Във връзка с обслужването на кредитите не се дължат такси комисиони и неустойки.
Правоимащите лица не осигуряват обезпечения, като условие за отпускането на кредитите.
Кредитите са с максимален срок на издължаване до 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период.
Кредитите се издължават след изтичането на гратисния период, на вноски, чийто размер и брой се определят между ТБ и Правоимащото лице.
Търговските банки имат право да променят уговорения с Правоимащото лице погасителен план, но в рамките на максимално определените срокове по Програмата.
Правоимащото лице има право на предсрочно погасяване на дълга без да дължи такса/комисиона за това.
За кредит по Програмата може да се кандидатства до 31.12.2020 г.
Кредитите се отпускат по ред, определен в Програмата и във финансовите споразумения с ТБ, които трябва да съдържат ясни инструкции и задължения на банките относно процеса по изпълнение на програмата.
ББР плаща на ТБ премия за съ-управление на Програмата, която се определя в сключваните с банките финансови споразумения.“

Други условия и процедура

„Правоимащите лица прилагат всички документи, от които се установява, че отговарят на условията за допустимост за кредитиране по Програмата (което е приложимо), а именно:
• Валиден документ за самоличност – л.к. или паспорт;
• Документ за регистрация на лицето, ако е самоосигуряващо се лице;
• Данни за работодателя и за сключения трудов договор;
• Справка от НОИ за наличието на трудово правоотношение 6 месеца назад, която справка се изисква и заплаща от търговските банки;
• Искане за кредит по образец на ББР, в което се описва размера на кредита, исканите гратисен период и погасителен план. В искането ще има информация, изискваща предварителното знание и съгласие на Правоимащото лице относно: обработка на личните му данни от ББР, основанието за получаването на кредита, като антикризисна мярка, съгласие за оказване на всякакво съдействие на ББР, в това число задължение да възстанови на ББР платеното от нея във връзка с кредита в указан от ББР срок, съгласие данните му да се публикуват във водения от ББР Регистър “ и др.;
• Предвижда се с искането за кредит по Програмата да се даде декларация, съдържаща следните изявления:
• Декларация за прекъсната дейност на самоосигуряващите се лица и/или документи, установяващи над 20 % спад в доходите на самоосигуряващите се лица в първо тримесечие на 2020 г., спрямо първо тримесечие на 2019 г.;
• Декларация, че лицето е в неплатен отпуск, в следствие на Пандемията, респективно в следствие на Извънредното положение като началната дата на неплатения отпуск, трябва да е след 08.03.2020 г.;
• Декларация от Правоимащото лице за временно спряна (изцяло или частично) дейност на работодателя му, което е последица от Пандемията, респективно Извънредното положение;
• Декларация, че лицето не получава възнаграждение за своя труд по друго правоотношение;
• Декларация за намеренията на лицето да се върне на същата работа/да възобнови прекъснатата дейност – за самоосигуряващите се лица;
• Декларация, че за лицето (без значение дали е на трудов договор или е самоосигуряващо се лице) има платени осигурителни вноски;
• Декларация, че паралелно с кандидатстването за кредита не се възползват и от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица, във връзка с пандемията.“

Мярката изключва по-голямата част от самоосигуряващите се лица

Двете специфични условия по отношение на самоосигурените лица означават, че от мярката може да се възползват само тези самонаети, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и нямат никакви други доходи.

Самоосигуряващи се лица (СОЛ) по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (търговец по смисъла на ТЗ, който не е ЕТ – например, продаващите по занятие стоки с онлайн магазин, които не са регистрирани); земеделските стопани и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една МРЗ, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, не попадат в кръга на СОЛ.

И двете условия, поставени пред самоосигуряващите се лица, издават непознаване на практиката. Първият проблем е с условието за  преустановяване на дейността. В решението не е казано, но се предполага, че преустановяване на дейността означава преустановяване по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. В редица случаи това няма да е възможно, а е и нежелано, защото води до загуба на осигурителен стаж. Възможно е също така  по аналогия с мярката 60/40, някои банки да решат, че трябва да е прекратена дейността на ЕООД (със заповед на управителя). Необходима е повече яснота.

На второ място се предвижда алтернативно условие – доказване на спад на доходите на тримесечна база. Липсва яснота за това какво се разбира под „спад в доходите си“. Това ще е по-честият случай, но тук възникват поредица от проблеми. Дали това са доходите на лицето в качеството му на СОЛ или става дума за всичките му облагаеми доходи, относими към тримесечието? Ако приемем, че се имат предвид всички доходи на лицето, то следва да се включват и доходи, които не са доходи от трудова дейност (не са осигурителен доход), например, дивиденти, скрито разпределение на печалбата , доходи от лихви, награди и т.н. По кой ред се определят тези доходи? Това е много голям проблем, тъй като българското законодателство не предвижда тримесечно деклариране на доходи на физическите лица. СОЛ правят авансови вноски върху избран осигурителен доход, който не може да е по-нисък от минималния. Поради увеличението на минималния осигурителен доход, с декларация 1 тази година масово се декларира по-висок „доход“ на СОЛ, отколкото през 2019 г., но това не е окончателен доход. Проблемът е по-сериозен за лицата, които полагат личен труд в ЕООД, отколкото за свободните професии, които по-лесно могат да изготвят междинна справка за доходите си.

Критерият не е съобразен и с факта, че първото тримесечие на 2020 г. включва само 12 работни дни в извънредно положение (тоест малко по- силно начало на годината на база на реално получени хонорари може да доведе до лишаване на самоосигуряващото се лице от правото да ползва и тази мярка).

Условията за допустимост не държат сметка, че много самоосигуряващи се лица  извършват дейности на различни основания, но правят месечни авансови вноски за едно от основанията по избор. Във връзка с това могат да възикнат казуси в случаите, когато дейността, за което СОЛ се осигурва, е прекратена, а останалите основания, на които то би могло да се осигурява, не формират доходи (от трудова дейност).

Другото условие, което изключва получаването на доходи от всякакви други правоотношения на практика ще затвори безлихвените кредити за повечето СОЛ, ако не се внесат проблеми. Тъй като липсва уточнението трудови правоотношения, това означава, че дори малък доход от лихви или ренти, дисквалифицира лицето – кандидат за кредит. Не е уточнено за какъв период не трябва да са получавани други доходи.

По отношение на лицата в неплатен отпуск условията са по-изпълними, но са налице неясноти и рискове. Не е ясно дали изискването, че лицето да се върне на същата работа след изтичане на неплатения отпуск може да бъде вменено като негова отговорност. Реална е опасността след изтичане на неплатения отпуск това лице да бъде съкратено.

Също така от лицата в неплатен отпуск се изисква да преставят  Декларация за временно спряна (изцяло или частично) дейност на работодателя. Това е несериозно.

В раздела за изискуемите документи е представено още едно условие, а именно да се декларира, че  паралелно с кандидатстването за кредита лицата не се възползват и от друга мярка, осигурена от държавата за физически лица. Това означава, че се изключва получаването на подкрепа по мярката за т. нар. свободни артисти и подкрепата за родители в отпуск за гледане на деца (освен ако не се кандидатства „паралелно“:)

Неясноти

Общите изисквания и към двете групи са формулирани зле. Казва се, че „правоимащото лице“ трябва да има платени осигурителни вноски, без да се уточнява кои вноски (за фондовете на ДОО, УПФ, НЗОК)  и за какъв период. Не са ясни последиците в случаите, когато лицето декларира, че ще се върне на същата работа, респективно, че ще възобнови прекъснатата дейност, но не го направи, например, защото компанията междувременно фалира. Липсва и изискване за това в какъв срок лицето трябва да се върне на работа или да възобнови дейността (например, три месеца след отмяна на извънредното положение).

Проблеми може да възникват от това, че основанието и времевия хоризонт на мярката не са съгласувани. Тя ще се прилага в случаи на неплатен отпуск или прекратяване на дейност като последица от пандемията (или извънредното положение). Тези последици – например, спад на търсенето, може да настъпят и до края на годината, без да е ясно как се доказва това.

Решението на МС изисква СОЛ да представят документ за регистрация, без да е указано какъв е той – например, физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, подлежат на вписване в регистър Булстат, освен това може да съществуват други основания, които удостоверяват техния статут (решение на съсловна организация и пр.). Началото на осигуряването обаче в общия случай е свързано с подаването на декларация за започване или възобновяване на дейността пред ТД на НАП.

Неясно и свързано с рискове за кандидатите за кредит е включеното задължение лицето „да възстанови на ББР платеното от нея във връзка с кредита в указан от ББР срок“. Възможно е да се имат предвид случаите на активирана гаранция. Но това не е ясно. Още повече, че в документа не се урежда ясно поемането на разходите за лихви, такси и комисиони.