Най-търсените и най-добре платените специалности във ВУЗ

образование

Най-добра реализация имат студентите по медицина и военно дело. Най-високи заплати могат да очакват завършилите Информатика, а най-висок бал е нужен за влизане в медицинските университети. Средната заплата на млад специалист е 867.36 лева. Това показва класацията на университетите, която е най-мащабното проучване в тази област у нас.

Работодателите обаче очакват най-бързо да нарасне търсенето на кадри в областта на биотехнологиите, хранителните технологии, компютърни науки и психологията. Сред професиите с най-слабо търсене са педагогическите.

университети

Най-високи остават заплатите на завършилите Информатика в Софийския университет – 1860 лева среден осигурителен доход, което е увеличение с 5% (виж предишната класация на университетите). Завършилите икономика в СУ и АУБ отстъпват четвъртото и пето място по заплащане и слизат на 8-9 място.

universiteti

Най-ниски заплати постигат завършилите Електроника, електротехника и автоматика в ЮЗУ „Неофит Рилски” – 500 лева.

На ниво професионално направление най-висок среден осигурителен доход имат завършилите Военно дело – 1510 лева, а най-нисък доход (неочаквано) – стоматолозите (613 лв.). Средният месечен осигурителен доход на завършилите  български висши училища през предходните 5 учебни години е 867.36 лева.

На най-добра реализация сред завършването си могат да разчитат студентите във военните и медицински университети. Най-висока е безработицата сред завършилите следните специалности в Югозападния университет – Компютърна техника, Електроника и автоматика, Науки за земята, Машинно инженерство. Като цяло, най-много безработни произвежда специалността Животновъдство.

Средният процент безработни през период от пет години след завършване на университет е 3.77%.

По-малко от половината (45.9%) завършили работят на позиции, изискващи висше образование. С най-висок процент на завършилите, намерили реализация по специалността, са студентите по военно дело, фармация (не е изненада предвид законовото изискване да се назначават магистър-фармацевти), медицина и стоматология. Най-лоша реализация имат завършилите туризъм (под 19%), изобразително изкуство и металургия. Икономистите се представят по-зле от средното – едва 37% от завършилите през предходните 5 години работят на позиция, изискваща висше образование. В същото време в икономическите ВУЗ се влиза със сравнително висок бал (среден успех 5.07, колкото и в информатика).

С най-висока оценка за практическата полезност на придобитите знания е обучението по стоматология, музикално и танцово изкуство и обществено здрави. Работодателите оценяват най-ниско приложението на уменията на студентите, завършили химия, материалознание и обществени комуникации. Най-висока оценка за теоретичните знания те дават на следните специалности: стоматология, обществено здраве и медицина. Най-ниска – физика, химични технологии и машинно инженерство.

Най-високи оценки от дипломата за средно образование са необходими за приема в следните специалности: фармация (5.55), медицина, стоматология, право, математика.

Рейтинговата система на висшите училища в България е създадена през 2010 г. от Министерството на образованието и науката.  Тя сравнява 52 професионални направления на 51 висши училища на базата на над 70 индикатора, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, социално-битовите и административните услуги, престижа на висшите училища и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Университети – първенци по някои индикатори:

Осигурителен доход на завършилите – СУ, Информатика

Безработица сред завършилите (0%) – Академия на МВР (Архитектура), ВТУ, Теория и практика на образованието, военни училища в София, Варна, В. Търново, Медицински университети във Варна, Администрация, Плевен, Пловдив, НБУ, История, Тракийски университет, Медицина, Тракийски университет, Електроника, електротехника и автоматика

Престиж сред работодателите – Университет по хранителни технологии, Пловдив – Хранителни технологии

Престиж сред преподавателите – СУ, Математика

Престиж сред студентите – СУ, Право

Участие в стажове – ЮЗУ, Електроника и електротехника

Преподаване – ШУ „Епископ Константин Преславски”, Религия

Международна мобилност – ВВУ „Н.Й.Вапцаров”, Военно дело

Цитиране в научни списания – СУ „Кл. Охридски”, Физика, МУ-София, Медицина

Брой докторски програми в направление – Медицински университет – Пловдив

Материална база – Колеж по туризъм, Благоевград

Стипендии – АУБ, История

Първи избор – ВСУ „Черноризец Храбър”, Музикално и танцово изкуство

Най-висок бал – АУБ, Информатика

Студентите не разчитат на знанията си за намиране на работа

Данев

Половината студенти нямат представа какви са изискванията към професията, за която се готвят. Само 17% са готови да се явят на конкурс за работа, а над 86% мислят за емиграция или преместване в друг град.

Това показват данни от паралелно проучване на Българската стопанска камара, проведено сред работодатели и студенти, за нагласите и очакванията на двете страни за успешно професионално представяне. Резултатите от допитването бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, по време на конференция „Обучение и развитие по стандарти на работодателите“.

Половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. Други 20% признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях потенциалните им ръководители. Само 10 на сто от бъдещите висшисти имат ясна представа на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа.

Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа, показват данните от изследването. Около 50 на сто от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели. По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17% от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа, показват данните от изследването на БСК.

Младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането, коментира Томчо Томов при представянето на изследването. Само 8% от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75%) или да изчакат с търсенето на работа (62%). 86% обмислят преместване в друг град или държава, показват още данните от проучването на БСК.

„Страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование“, заяви пред участниците в конференцията изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Според него, сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование – през 2005 г. са заделени 4,2%, а през 2012 г. – 3,8 процента.

По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия. „Това е ясно послание, че бизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас“, коментира Божидар Данев.