„4-5 неща“ или какъв ремонт ще наложат евроизборите

Драгомир Стойнев

Промененото съотношение на силите в коалицията, подкрепяща правителството, както и силният външен натиск върху него ще наложат сериозен ремонт на политиката, а заедно с това и на кабинета в оставащия му живот. Според предвижданията на дежурните по политически прогнози и някои знаци от ДПС – партията, която държи ключа за ремонтираната къща, предсрочни избори се очакват най-рано през октомври.

Докато интересът е съсредоточен върху конкретните имена на министри, които ще бъдат сменени (до пет, според думите на премиера на Пламен Орешарски), по-същественият въпрос е за очертаващата се промяна на политиката.

Какво налага такава промяна?

На първо място, ДПС очевидно ще поиска повече влияние. Pастящата тежест на движението в управлението пролича и от коментара на Пламен Орешарски в отговор на въпрос за намалялата подкрепа за БСП. „Но подкрепата за драгата партия расте“, отговори премиерът.  Част от въпросните „4-5 неща“, за които говори Лютви Местан, ще бъдат отстъпки за мерки, предложени от ДПС.

На второ място, и ДПС, и БСП вероятно разбират, че политиката им се нуждае от корекция. Това включва мерки в областта на финансовата, социалната и енергийната политика. На трето място, правителството е подложено на силен натиск – от една страна, заради разделението по линия ЕС-Русия след украинската криза, от друга, от различни лобита, предимно енергийни. Да добавим тук и висящите проблеми на НЕК, които са бомба със закъснител и да не забравяме, че през юли се очаква решението по арбитражното дело, заведено от „Атомстройекспорт“ срещу НЕК. Ако съдът присъди тези близо 1 млрд. евро, това ще има тежки последици не само за компанията, но и за рейтинга на страната, оттам за банките и лихвите.

облигацииНа този фон не е изненада, че правителството бърза с пласирането на нов външен дълг за почти 1.5 млрд. евро. Ревизията на рейтинга на България от „Стандард енд Пуърс“ се очаква на 13 юни. Има слухове за понижение с две степени именно заради проблемите в енергетиката. Все пак толкова голяма корекция изглежда преувеличена. Засега очакванията за понижение на кредитния рейтинг не се отразяват в котировките на българския дълг и рисковата премия, измерена чрез петгодишните CDS. Цените на облигациите на БЕХ пък малко неочаквано се повишиха след изборите (тоест доходността се понижи), като основен играч тук от доста време е ВТБ Капитал по данни на Cbonds.

Въпреки това това зачестяват намеците за финансови и бюджетни проблеми, каквито се чуха в парламента по време на дебатите по вота на недоверие. Бившият лидер на ДСБ и основател на лаборатория за оценка на рискове в НБУ Иван Костов също предупреждава, че актуализация на бюджета е неизбежна.

Всичко това стеснява полето за маневриране на кабинета.

Поне два основни проекта за България зависят от съотношението на силите в Брюксел и в частност от това кой ще оглави Европейската комисия – одобрението за „Южен поток“ и одобрението за еврофондовете (тоест дали ще има санкции по Околна среда и дали ще мине гладко одобрението на новите оперативни програми). От това зависят основните ресурси за българската икономика, и особено за едрия български бизнес през следващите години. С разходи за над 4 млрд. евро „Южен поток“ е най-големият проект в средносрочна перспектива, а годишните постъпления от еврофондовете (до 2 млрд. евро заедно с преките плащания и новите европейски инструменти) са основният източник на финансиране след като чуждестранните инвестиции пресъхнаха.

На този фон изборът на нов еврокомисар от България е по-скоро битова драма, освен ако нямаме основания да се надяваме, че страната има шанс за значим ресор. Неочакваната подкрепа, която Пламен Орешарски обяви за кандидатурата на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, вероятно е не толкова дистанциране от ПЕС, колкото опит да се осигури подкрепа от Брюксел за ключови решения в предстоящите месеци. Юнкер бе издигнат от ЕНП, която ще има най-много евродепутати, но недостатъчни, за да е сигурен изборът му. България обаче има нужда от благосклонността на сегашната Европейската комисия, чието сегашно ръководство е близко до ЕНП – както за „Южен поток“ и „Околна среда“, така и във връзка с очертаващия се сблъсък с големи инвеститори в енергетиката.

Какво може да се очаква?

Кабинетът трябва да подготви кратка програма до изборите, каза Костов пред Дарик. Тази препоръка съвпада със съобщение на „24 часа“, че такава програма вече се готви и включва увеличаване на минималната работна заплата до 450 лв. и обещание за запазване на плоския данък (а оттук и на мира в Тристранката).

Втора вероятна стъпка е поне частично предоговаряне на условията по „Южен поток“ в съответствие с исканията на Европейската комисия (достъп на трети страни, определяне на тарифите, разделяне на доставчик и оператор). ДПС даде знак, че е готова на това. Големият залог обаче не е достъпът на трета страна (за България това има значение само ако се сбъднат оптимистичните прогнози за откриване на газ в Черно море, засега собственият газ е близо една десета от потреблението), а преразглеждането на решението за избор на строител. Твърди се, че има силен натиск от Европейската комисия за това. Към това се добавя натискът на Турция трасето да мине през южната ни съседка и да заобиколи България.

Възможно е  министерството на икономиката да бъде разделено на министерство на икономиката и министерство на енергетиката. Това може би ще позволи да се отдалечи от енергетиката Драгомир Стойнев, чиято позиция донесе напрежение с Брюксел. От всички предстоящи кадрови и структурни промени тази е най-интересна и ще бъде най-трудна, особено с оглед на заявката на БСП за повече политически лица в новото правителство (Стойнев е изразен партиен представител).

ДПС ще иска по-голямо влияние в здравния сектор, където реформите се провалят. Големият залог тук са частните здравни каси , за които движението настоява още от времето, когато управляваше заедно с НДСВ. Позицията на ДПС е да се позволи конкуренция между здравни каси и монополът на НЗОК да отпадне или да бъде ограничен само до болничната помощ.

Разширяването на публичните инвестиции е вероятна друга мярка. Така ще се компенсира напрежението в някои общини, особено с оглед на проблемите с „Околна среда“ и предстоящите догодина местни избори.

Сред ключовите постове, които ще се разпределят заедно с новите министерски кресла, са и председателят на новата обединена комисия за защита на конкуренцията и потребителите.