„4-5 неща“ или какъв ремонт ще наложат евроизборите

Драгомир Стойнев

Промененото съотношение на силите в коалицията, подкрепяща правителството, както и силният външен натиск върху него ще наложат сериозен ремонт на политиката, а заедно с това и на кабинета в оставащия му живот. Според предвижданията на дежурните по политически прогнози и някои знаци от ДПС – партията, която държи ключа за ремонтираната къща, предсрочни избори се очакват най-рано през октомври.

Докато интересът е съсредоточен върху конкретните имена на министри, които ще бъдат сменени (до пет, според думите на премиера на Пламен Орешарски), по-същественият въпрос е за очертаващата се промяна на политиката.

Какво налага такава промяна?

На първо място, ДПС очевидно ще поиска повече влияние. Pастящата тежест на движението в управлението пролича и от коментара на Пламен Орешарски в отговор на въпрос за намалялата подкрепа за БСП. „Но подкрепата за драгата партия расте“, отговори премиерът.  Част от въпросните „4-5 неща“, за които говори Лютви Местан, ще бъдат отстъпки за мерки, предложени от ДПС.

На второ място, и ДПС, и БСП вероятно разбират, че политиката им се нуждае от корекция. Това включва мерки в областта на финансовата, социалната и енергийната политика. На трето място, правителството е подложено на силен натиск – от една страна, заради разделението по линия ЕС-Русия след украинската криза, от друга, от различни лобита, предимно енергийни. Да добавим тук и висящите проблеми на НЕК, които са бомба със закъснител и да не забравяме, че през юли се очаква решението по арбитражното дело, заведено от „Атомстройекспорт“ срещу НЕК. Ако съдът присъди тези близо 1 млрд. евро, това ще има тежки последици не само за компанията, но и за рейтинга на страната, оттам за банките и лихвите.

облигацииНа този фон не е изненада, че правителството бърза с пласирането на нов външен дълг за почти 1.5 млрд. евро. Ревизията на рейтинга на България от „Стандард енд Пуърс“ се очаква на 13 юни. Има слухове за понижение с две степени именно заради проблемите в енергетиката. Все пак толкова голяма корекция изглежда преувеличена. Засега очакванията за понижение на кредитния рейтинг не се отразяват в котировките на българския дълг и рисковата премия, измерена чрез петгодишните CDS. Цените на облигациите на БЕХ пък малко неочаквано се повишиха след изборите (тоест доходността се понижи), като основен играч тук от доста време е ВТБ Капитал по данни на Cbonds.

Въпреки това това зачестяват намеците за финансови и бюджетни проблеми, каквито се чуха в парламента по време на дебатите по вота на недоверие. Бившият лидер на ДСБ и основател на лаборатория за оценка на рискове в НБУ Иван Костов също предупреждава, че актуализация на бюджета е неизбежна.

Всичко това стеснява полето за маневриране на кабинета.

Поне два основни проекта за България зависят от съотношението на силите в Брюксел и в частност от това кой ще оглави Европейската комисия – одобрението за „Южен поток“ и одобрението за еврофондовете (тоест дали ще има санкции по Околна среда и дали ще мине гладко одобрението на новите оперативни програми). От това зависят основните ресурси за българската икономика, и особено за едрия български бизнес през следващите години. С разходи за над 4 млрд. евро „Южен поток“ е най-големият проект в средносрочна перспектива, а годишните постъпления от еврофондовете (до 2 млрд. евро заедно с преките плащания и новите европейски инструменти) са основният източник на финансиране след като чуждестранните инвестиции пресъхнаха.

На този фон изборът на нов еврокомисар от България е по-скоро битова драма, освен ако нямаме основания да се надяваме, че страната има шанс за значим ресор. Неочакваната подкрепа, която Пламен Орешарски обяви за кандидатурата на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия, вероятно е не толкова дистанциране от ПЕС, колкото опит да се осигури подкрепа от Брюксел за ключови решения в предстоящите месеци. Юнкер бе издигнат от ЕНП, която ще има най-много евродепутати, но недостатъчни, за да е сигурен изборът му. България обаче има нужда от благосклонността на сегашната Европейската комисия, чието сегашно ръководство е близко до ЕНП – както за „Южен поток“ и „Околна среда“, така и във връзка с очертаващия се сблъсък с големи инвеститори в енергетиката.

Какво може да се очаква?

Кабинетът трябва да подготви кратка програма до изборите, каза Костов пред Дарик. Тази препоръка съвпада със съобщение на „24 часа“, че такава програма вече се готви и включва увеличаване на минималната работна заплата до 450 лв. и обещание за запазване на плоския данък (а оттук и на мира в Тристранката).

Втора вероятна стъпка е поне частично предоговаряне на условията по „Южен поток“ в съответствие с исканията на Европейската комисия (достъп на трети страни, определяне на тарифите, разделяне на доставчик и оператор). ДПС даде знак, че е готова на това. Големият залог обаче не е достъпът на трета страна (за България това има значение само ако се сбъднат оптимистичните прогнози за откриване на газ в Черно море, засега собственият газ е близо една десета от потреблението), а преразглеждането на решението за избор на строител. Твърди се, че има силен натиск от Европейската комисия за това. Към това се добавя натискът на Турция трасето да мине през южната ни съседка и да заобиколи България.

Възможно е  министерството на икономиката да бъде разделено на министерство на икономиката и министерство на енергетиката. Това може би ще позволи да се отдалечи от енергетиката Драгомир Стойнев, чиято позиция донесе напрежение с Брюксел. От всички предстоящи кадрови и структурни промени тази е най-интересна и ще бъде най-трудна, особено с оглед на заявката на БСП за повече политически лица в новото правителство (Стойнев е изразен партиен представител).

ДПС ще иска по-голямо влияние в здравния сектор, където реформите се провалят. Големият залог тук са частните здравни каси , за които движението настоява още от времето, когато управляваше заедно с НДСВ. Позицията на ДПС е да се позволи конкуренция между здравни каси и монополът на НЗОК да отпадне или да бъде ограничен само до болничната помощ.

Разширяването на публичните инвестиции е вероятна друга мярка. Така ще се компенсира напрежението в някои общини, особено с оглед на проблемите с „Околна среда“ и предстоящите догодина местни избори.

Сред ключовите постове, които ще се разпределят заедно с новите министерски кресла, са и председателят на новата обединена комисия за защита на конкуренцията и потребителите.

 

Орешарски обеща реиндустриализация и дебюрократизация

Ако се съди по аплодисментите на представителите на бизнеса, те подкрепят най-силно правителството за мерките му срещу търговските вериги и не подкрепят промените в ценовия модел на ДКЕВР.

Това бяха темите, на които залата реагира най-силно по време на форума „Правителство – бизнес. Рестарт на икономиката, растеж, стабилност, инвестиции“.

Считаме, че търговските вериги имат принос към българската икономика, каза премиерът Пламен Орешарски в отговор на въпрос. Но добави, че му прави впечатление, че търговските вериги купуват вносни стоки през български еднолични търговци. НАП проверява вноса от големите вериги за хранителни стоки и техника, съобщи финансовият министър Петър Чобанов.

Още за търговските вериги

Най-силен интерес имаше към темата за реиндустриализация, без от отговорите да стане ясно каква точно е концепцията на правителството и обхвата на понятието. Премиерът Пламен Орешарски бе категоричен, че няма да се ползват бюджетни средства за реанимиране на фалиращи предприятия, но нямаше уточнение дали това се отнася и за средствата за държавни дружества като БЕХ. Енергийният холдинг спаси ВМЗ, а сега се подготвя за изиграе роля и за спасяването на „Ремотекс“.

В същото време премиерът използва множествено число, като каза, че се работи за рестартирането на някои големи предприятия от миналото. „Частните инвеститори, за които говоря, имат предвид нови технологии. Вероятно ще използват само името на тези предприятия“. Не стана ясно дали има предвид освен „Химко“ и „Кремиковци“. Той обаче бе категоричен, че „не можем да си позволим да рискуваме публични средства“. Петър Чобанов добави, че предприятия в тежко финансово състояние могат да се оздравяват и чрез замяна на дълг срещу собственост.

Много коментари и обещания имаше по традиция за намаляването на административната тежест. Премиерът бе скептичен, че ще има скорошен напредък за въвеждането на електронно управление. „Диагнозата е отчайваща. Пълно е с хардуер и неговорещ помежду си софтуер дори в рамките на едно и също ведомство.“ До 2020 г. ще бъдат електронизирани над 700 услуги, обеща Орешарски, а в отговор на коментарите, че срокът е твърде далечен, каза: „Може би и аз трябваше да се изкажа като политик и да ви обещая, че ще стане до октомври, а през октомври да ви кажа, че ще стане през януари.“ Все пак бизнесът получи обещание, че срокът може да бъде преразгледан. Досега в елекронизация са вложени 300 млн.лева.

Винаги може да се коригира таксата за пренос на електроенергия за индустрията, заяви Орешарски в отговор на въпрос на Константин Стаменов от „Стомана“. Той смята, че по-ниските такси за износа в сравнение с тези за индустрията за директна загуба на конкурентоспособност. Според Орешарски високите такси за пренос при износа са насърчавали реекспорта на ток в съседни страни. Не виждам смисъл от тях, освен комисионерски, каза премиерът. По-нататък въпросът бе поставен отново от шефа на „Оранжерии Петрич“ (предприятието продава електроенергия), който се оплака, че НЕК е спряла да плаща, както и от ДКЕВР. „Постоянно пипат ценовите модели, за да може доставчиците да губят пари“, каза той и бе подкрепен от залата. Вицепремиерът Даниела Бобева съобщи, че се извършва цялостен преглед на регулалаторните органи и направи коментар в смисъл, че независимостта трябва да се заслужи. Дискусия за енергетиката обаче не се получи, може би заради отсъствието на ресорния министър Драгомир Стойнев, който е в Азербайджан.

Кодексът на труда не е сред проблемите, които трябва да се решават спешно, заяви Пламен Орешарски в отговор на въпрос от КНСБ. Синдикатите, както е известно, реагираха гневно на предложения за промени в КТ от БСК.

Няма да се променят плоския данък и ДДС, няма да се променя валутният борд, каза още премиерът. Плаващият курс е свързан с повече несигурност, по-високи рискови премии върху финансирането и скъсен инвестиционен хоризонт, каза Орешарски в отговор на въпрос за валутния борд и влиянието на девалвацията на валутите на съседни страни и Русия.

Новините от форума накратко:

Ще се въведе декларативен режим за инвестициите, което означава, че проверките ще се правят след като инвестицията е започнала.

Законът за публично-частното партньорство е неработещ и ще се отмени.

Ще се разшири пакета здравни услуги за частните здравни фондове, като първа стъпка към втори стълб на здравно-осигурителната система.

Другата седмица ще бъдат обявени търговете за изпълнители за здравната информационна система.

Делът на разходите за лекарства в НЗОК трябва да намалее, стана ясно от думите на премиера.

Над 2,3 млрд. лева ще са необходими до 2020 година за модернизация и преоборудване на въоръжените ни сили за изпълнение на поетите ангажименти към ЕС и НАТО.

Ще бъдат построени три патрулни кораба за ВМС във Варненска корабостроителница, съобщи министърът на отбраната Ангел Найденов.

В района на летищните писти в Горна Оряховица и Чешнегирово се подготвят за продажба около 500 декара земеделски земи.

Пенсиите ще получат обещаната компенсация, въпреки че заради по-ниската инфлация се получава 2.6 на сто (точно колкото economix.bg прогнозира преди месец), каза социалният министър Хасан Адемов.

По отношение на Джеръми възраженията са по отношение на някои от фондовете. ББР вероятно ще участва директно във финансовия инженеринг по подобие на ФЛАГ.

Подготвя се нова схема за гаранции до 500 млн. лева с 13 банки.

Подготвя се пакет за облекчаване на листването на компании на БФБ.

Медицински комисии към териториалните поделения на НОИ вече проверяват решенията на ТЕЛК и НЕЛК и при съмнения могат да ги обжалват.