Ненужни милиарди

пари, депозити

Парите на банките в БНБ достигнаха 12.4 млрд. лева към 6 март, показва седмичният баланс на управление „Емисионно“. В същото време оборотът на фондовата борса през февруари се срина със 75%.

Увеличението на парите на банките в БНБ е особено впечатляващо. За един месец – спрямо 6 февруари 2015 г., те са нараснали с 1.8 млрд. лева. Това може да означава, че депозитите през февруари са се повишили дори повече, отколкото през януари, когато се увеличиха с 1.3 млрд. лева.

Още по-голямо e увеличението през последните 12 месеца. Отново по данни от седмичния баланс на управление Емисионно към 7 март 2014 г. парите на банките при БНБ са били 6.4 млрд. лева. За една година те почти са се удвоили.

През същото време (по-точно от 31 януари 2014 г. до 31 януари 2015 г., откогато са последните данни) депозитите са нараснали от 57.582 млрд. лв. на 58.950 млрд. лв. Но от последните данни – за януари 2015 г, са извадени депозити за над 2 млрд. лева, които останаха замразени в КТБ. Вижда се все пак, че увеличението на парите при БНБ надхвърля ръста на депозитите.

Банките са длъжни да поддържат минимални задължителни резерви в БНБ в размер на 10% от привлечените средства. По-бързото увеличаване на парите в БНБ спрямо ръста на депозитната база означава натрупване на свръхрезерви, което е признак за за това, че паричната трансмисия не работи.

Тоест кредитите са спрели да растат. Има две обяснения за това. Първо, търсенето на заеми зависи от ръста на икономиката, а той, макар и малко над прогнозите остава слаб. Освен това фирмите не инвестират тъй като несигурността, макар и намаляла след изборите, остава висока. Не трябва да се забравя и факторът КТБ, който накара и много банки да бъдат по-предпазливи. В това число ПИБ, която бе една от банките с най-бърз ръст, бе поставена под известни ограничения.

Другата, все по-вероятна причина за увеличаване на парите при БНБ е, че поради стремително спадащите лихви в еврозоната банките са престанали да изнасят пари навън.

На този фон прави впечатление, че показателите на фондовата борса се влошават. Докато в развивите страни свръхликвидността доведе до възход на индексите, у нас пазарната капитализация на БФБ се понижи с 19% на годишна база към 28 февруари. Това означава, че акциите, качени там, са загубили като цяло почти 1.4 млрд. лева за последните 12 месеца. И ако за корекцията на стойността им може да има обективни причини като преоценка на риска или корпоративните печалби, едно друго число прави още по-голямо впечатление. Оборотът на БФБ през февруари се е понижил със 76% спрямо януари и със 73% спрямо същия месец на 2014 г. Той е бил само 23 млн. лева през месеца. Има компании с по-големи месечни обеми.

Две са основните причини за това и двете са по вина на властите: несигурността около пенсионните фондове след опита да се пренасочат техните спестявания към Сребърния фонд и неумелата регулация в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, която изложи на риск всички АДСИЦ и дружества, инвестиращи в земя. Преди дни парламентът без много обсъждане гласува глоба от 100 лева на притежаван декар земеделска земя, ако акционерите на дружеството-собственик са регистрирани в държави извън Европейския съюз. Само дето дружествата, чиито акции се търгуват на борсата, не могат да знаят дали такъв акционер придобива техни акции. Предстоящото въвеждане на данък върху финансовите транзакции също намалява интереса на инвеститорите към борсата.

„Колкото са по-ниски акциите на цените на Българската фондова борса, толкова са по-малки инвестициите на пенсионните фондове, а фондовете именно инвестират парите, които получават осигурените лица, респективно пенсиите при равни други условия биха били след време по-ниски. При всички положения спадът на борсата обаче е право пропорционален на намалението на стойността на пенсионните партиди в пенсионните фондове“, обяснява изпълнителният директор Иван Такев пред БНР.

Правителството няма ясна концепция как да насърчи инвестиционната активност и замразените пари в банковата система. Макар да възкреси идеята за приватизация на борсата, която финансовият министър Владислав Горанов преди време сравни с черешовия пазар в Кюстендил, то прави всичко, за да намали нейната привлекателност.


Бюджетна комисия: Дори ако БФБ се срине, не е страшно

„На 24.10.2014 г. с вх. № РГ-12-01-45 в КФН е постъпило писмо от ПОК „Доверие” АД, ПОД „Алианц България” АД, ПОК „ДСК Родина” АД и „Ай Ен Джи ПОД” ЕАД. Същото е адресирано до заместник председателя ръководещ Управление „Осигурителен надзор”- Ангел Джалъзов, с копие до заместник председателя ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов.
В посоченото писмо, което е подадено след покана за това от страна на председателя на КФН, се акцентира върху значителната разлика в дневното изменение на стойността на дяловете на УПФ, ДПФ и ППФ управлявани от различните ПОД в последния работен ден на няколко поредни тримесечия. Посочени са конкретно 9 публични дружества, регистрирани на БФБ, за чиито емисии са изложени съмнения за евентуални манипулации.
Общата стойност на притежаваните книжа от ПФ в споменатите публични дружества към 29.12.2014 г. представлява 0.71% от активите на всички пенсионни фондове. Видно е, че и поотделно, и в съвкупност те заемат малък дял от инвестиционните портфейли на всички ПФ.
Към 31.12.2014 общия обем на всички права и акции (книжа с променлива доходност), инвестирани от универсалните пенсионни фондове на българския капиталов пазар възлиза на 7.49% от техните активи, което очевидно няма как да представлява системен риск за втория пенсионен стълб, тъй като дори да се стигне теоретично до пълна загуба на стойност за всички български публични компании регистрирани на БФБ вследствие на природен катаклизъм или друг форс мажор, даже и в най лошия възможен сценарии при средна годишна доходност от 5.45% през последните 12 г, фондовете биха компенсирали подобна загуба в рамките на 1-2 календарни години.  „

Из Доклад за изслушване на КФН във връзка с дейността на ПОД, КТБ и др.

1 млрд. лева, изтеглени от КТБ и ПИБ – в евро, в имоти и в чужбина

Долари

Депозитите на граждани намаляха с 1.043 млрд. лева през юни. Това означава, че по-малката част от общо 1.8 млрд. лева, изтеглени от Корпоративна банка и ПИБ са се върнали обратно в банковия сектор.
Парите извън банките (левове) са нараснали с 416 млн. лева.

Къде са отишли останалите над 600 млн. лева? Очевидно в евро, по сметки в чужди банки или за покупки на имоти и стоки на дълготрайна употреба. Например, продажбите на нови автомобили в България са се увеличили с 6% през юни т.г. спрямо същия месец на 2013 г. по данни на Асоциацията на европейските производители на автомобили. Но през предишните месеци имаше по-големи ръстове. Данните все още не позволяват да се направи точна оценка за това къде са отишли изтеглените пари от ПИБ и КТБ и дали изтичането на пари от банките е временно.

Последните сведения от платежния баланс обаче показаха, че още през май е имало изтичане на капитал по сметки в чужбина.
В българската преса бе цитирано и изказване на главния изпълнителен директор на Банк Аустриа (това е прекият собственик на УниКредит Булбанк) Вилибанд Цернко пред австрийски медии, според когото в резултат на кризата в България австрийските банки са спечелили. Всъщност пред „Ханделсблат” той казва, че трицифрена сума в милиони е постъпила в „Уникредит Булбанк”, което не изключва, разбира се, износ на капитал към Австрия.

Ето какво още показва паричната статистика.
Депозитите на на гражданите и бизнеса през юни са 56.983 млрд. лв. (71.9% от БВП), като годишният им темп на прираст е 7.2%. Те обаче бяха 58.026 млрд. лв. през май 2014 година.
Депозитите на Нефинансови предприятия са 15.040 млрд. лв. в края на юни 2014 година. (15.374 млрд. лв през май 2014 година).В сравнение със същия месец на 2013 г. те нарастват със 7.5%
Депозитите на Домакинства и НТООД са 38.584 млрд. лв. (48.7% от БВП) в края на юни 2014 година. Те нарастват с 8.5% спрямо същия месец на 2013 г. Месец по-рано депозитите на хората бяха 39.062 млрд. лв.
В резултат широките пари – пари в брой и по сметки в банките са 67.671 млрд. лв. (85.4% от БВП) при 68.218 млрд. лв. към май 2014 г.