ЕЦБ обеща още стимули. МВФ притиска Фед за лихвите

Драги

МВФ предупреди водещите централни банки да се въздържат от повишение на лихвените проценти в навечерието на срещата в Анкара, която ще събере най-влиятелните централни банкери и финансовите министри на Г20. Междувременно президентът на ЕЦБ Марио Драги отправи силен намек за възможни нови стимули, което доведе до ръст на европейските борси с над 2%, съответно спад на еврото.

Според фонда, световната икономика ще се представи по-зле от прогнозите и МВФ призова за действия, които да повишават темповете на растеж.

Предупреждението идва в момент, когато Федералният резерв се подготвя за първото от почти десетилетие увеличение на лихвените проценти, което се смята като спирачка пред ръста. Според МВФ очакваният тласък на растежа в резултат на по-ниските цени на петрола не се е състоял и при ниската инфлация в развитите страни паричната политика трябва да остане мека, за да предотврати преждевременния ръст на реалните лихвени проценти.

Фондът призова централната банка на САЩ да се осланя на данните и да не предприема прибързани действия при малко сведения за сериозен натиск върху цените и заплатите. Това не е първо подобно твърдение. През юни Кристин Лагард заяви, че Фед не трябва да вдига лихвите преди следващата година.

Призивът идва, след като водещи представители на щатската централна банка, включително влиятелният вицепрезидент Стенли Фишер дадоха да се разбере, че показателите за инфлацията биха подкрепили едно повишение на лихвените проценти, в рамките на предвидения график. Докладът на МВФ подкрепя т. нар. „гълъби”, които настояват САЩ да отчита и външните фактори. Много ще зависи от данните за работните места в САЩ през август, които ще бъдат обявени в петък (Допълнение: Те се оказаха разочароващи).

инфлационни очаквания
Инфлационните очаквания в САЩ намаляха поради външни фактори*

МВФ съветва ЕЦБ да разшири програмата си от количествени облекчения, при която се създават пари чрез покупка на държавни облигации. Оказа се, че призивът е бил чут.
МВФ призовава и японската централна банка да се подготви за ново облекчение.

Разделение в ЕЦБ

Президентът на ЕЦБ Марио Драги подхрани очакванията банката да удължи програмата си за изкупуване на активи, която изтича през септември 2016 г. Това стана на пресконференцията след редовното заседание на банката, което остави лихвите без промяна и леко намали тавана за ликвидна подкрепа на гръцките банки.

Предварителните нагласи бяха, че Драги ще възприеме по-балансирана позиция. Но той заяви, че покупките на облигации може да продължат и след септември, ако е необходимо и че банката ще използва всички инструменти. Това стана след като ЕЦБ понижи рязко прогнозата си за инфлацията в еврозоната – от 0.3% на 0.1 тази година и до 1.1% догодина спрямо 1.5% прогнозирани по-рано. Банката намали и прогнозата си за растежа до 1. 1.4% през 2015 [преди 1.5%], 1.7% през 2016 [1.9%], 1.8% през 2017 [2.0%]. Драги обърна внимание, че тази прогноза е отпреди Черния понеделник, така че рисковете от забавяне са по-големи. Еврото реагира със силно понижение.

Освен това ЕЦБ е увеличила тавана за изкупуване на една емисия от 25% на 33%. Това решение отразява страховете, че скоро може да не останат облигации, които да отговарят на критериите за изкупуване.

След шест месеца програмата за изкупуване на облигации на стойност 1.1 трилиона долара, инфлацията не отбеляза съществено подобряване. Следеният отблизо показател за инфлационните очаквания е близо до нивата отпреди да се обявят намеренията за количествените облекчения.

5y5y
Дали само спадът на петрола понижи инфлационните очаквания

Инфлационните очаквания, измерени чрез т. нар. 5-year/5-year forward break-even rate, на което съотношение често се позовава Марио Драги, паднаха до 1.61% в края на август.

В ЕЦБ имат различни обяснения за това. Питър Прат, главният икономист на банката, смята, че забавянето на развиващите се пазари е повишило риска, че ЕЦБ няма да постигне целта от 2% инфлация. Но Витор Констансио, вицепрезидентът на институцията, смята, че намаляването на инфлационните очаквания е реакция на спада на цените на петрола.

Централните банки смятат инфлацията за основен критерий тъй като тя отразява капацитета на икономиката да расте. Ако паричната политика е твърде хлабава, а цените растат с повече от 2% годишно (цел на повечето централни банки), тогава инфлацията скоро ще отпише краткосрочните ползи от евтиния кредит за увеличаване на растежа и работните места.

В САЩ и Великобритания, където безработицата се понижи рязко, въпреки това няма инфлация. Тя изглежда много повече глобален феномен, отколкото мислeха централните банки, коментира FT. Количествените облекчения допринесоха за известен ръст на кредитирането, но възможностите на ЕЦБ не са безгранични.

Мрачни перспективи

МВФ признава, че очакванията му за подобряване на световната икономика през второто полугодие вече не са валидни. Положителен извод е, че макар всички очи да са насочени към Китай, ръстът през първото полугодие, общо взето, е бил в рамките на очакваното и потреблението е силно.

Но има значителни рискове, особено в по-бедните страни, изложени на шок поради спад на цените на суровините, както и заради деноминираните в долари дългове.

След шест години на слабо търсене, вероятността от щети върху потенциалното производство е все по-голяма грижа, казва МВФ. Затова се предлагат реформи, които да увеличат участието на трудовия пазар, което ще увеличава търсенето и средносрочния растеж.

* Измерва очакваната инфлация за петгодишен период, който започва пет години от днес.
Формулата е (((((1+((DGS10-DFII10)/100))^10)/((1+((DGS5-DFII5)/100))^5))^0.2)-1)*100,
където DGS10, DFII10, DGS5, и DFII5 са съответно 10 и 5-годишните номинални и индексирани с инфлацията ДЦК.

ОБНОВЕНА