Пълна мъгла над активите на КТБ

КТБ

Синдиците на КТБ са отписали задълженията на някои от длъжниците на банката, които направиха прихващания, но не на всички. Това е един от изводите от публикувания актуален списък на „некоректните“ длъжници. Общата стойност на вземанията на банката остава неизвестна.

От литературното заглавие на списъка не става ясно дали той има правна стойност. Също така не е ясно дали отписаните поради прихващания вземания са отписани и счетоводно, тъй като банката не публикува нормални отчети.

Нека напомним, че през 2014 г. много вложители на банката опитаха да спасят парите си, като прехвърлиха вземанията си от банката на нейни длъжници, а последните направиха прихващане на дълга си към КТБ и новопридобития депозит. Парламентът прие неумело законодателство, което трябваше да доведе до отмяна на тези сделки, с които се ощетяват останалите кредитори на банката (тъй като се пререждат).

Списъкът на синдиците на КТБ обхваща задължения за повече от 6 млрд. лева (вкл. на физически лица). Сумата е набъбнала значително спрямо 20 юни 2014 г. – датата на затваряне на банката. Но в баланса на банката повечето от тези вземания са обезценени.

Увеличението се дължи на начислени лихви и такси по вземанията. Най-много са нараснали задълженията на „Глас Индъстри“ – с 48 млн. лева и „Алфа Кепитъл“ – с 40 млн. лева. Няма голяма вероятност точно тези кредити да се върнат. Задълженията на „Евробилд 2003″, за чието странно редуциране писахме, също растат.

Най-голямата изненада е включването на ТЦ-ИМЕ като основен длъжник със сума от 181 млн. лева. Дружеството, което бе нещо като частен холдинг на Цветан Василев, не присъстваше в обявените досега от синдиците списъци на длъжниците. Компанията, която е под контрола на Бисер Лазов и Теодора Танева, обаче призна през 2015 г. задължение по финансови инструменти, което е свързано с т. нар. дял на ВТБ в сделката за БТК, сключена от Цветан Василев навремето*.
В същото време от новия списък изчезва Interv – една от компаниите, имащи отношение към сделката за БТК. Приключването на придобиването на телекома от фирма на Спас Русев, ВТБ и „Делта кепитъл инвестмънтс“ („Вива Телеком“, Люксембург), може да е довело до изплащане на този дълг от близо 17 млн. лева (единственото пряко задължение, свързано с БТК).

В същото време 16 от 100-те най-големи длъжника на банката, начело с „Дунарит“, са отпаднали от списъка на длъжниците. Сред тях има компании, за които е известно, че погасиха задълженията си с кредити от други банки. Такива са „Водстрой 98“, което вече има значителна експозиция към държавната ББР, както едно емблематично дружество – „Хермес Солар“.

Но има и дружества, за които се знае, че са правили прихващания и съпоставката на данните показва, че такива се повечето отписани длъжници.

Други 10 дружества са намалили частично дълга си. Тук има както изплащане на задължения, така и прихващания.

Общо за 26-те дружества, които са редуцирали дълга си, сумата на погасените задължения е 742 млн. лева. Можем да предположим, че повечето от тях са погасени чрез прихващане, а не чрез вкарване на пари в банката.

Обобщихме седмичните и месечните отчети на синдиците за миналата година и се оказа, че постъпилите суми са в размер на 147 млн. лева. Но тук се включват получени лихви, вземания от финансови институции, суми от осребряване на ценни книжа и др. Общата сума от погасяване на кредити на фирми, постъпила през 2016 г. е едва 45 млн. лева и е по-малка от сумите, постъпили от банки. Първият месечен отчет за януари 2017 г. показа още по-скромни постъпления – всичко 258 хил. лева. Това са много малки суми и правят съмнителна дори последната прогноза на финансовия министър Владислав Горанов, че ще се съберат 10% от вземанията.

Следователно повечето погасени задължения на големите длъжници би следвало да са от прихващания.

Според обясненията на синдиците: „В списъка не са включени длъжници, извършили прихващания на своите задължения към КТБ АД (н) с придобити вземания от банката, тъй като тези задължения са погасени счетоводно още по време на квестурата. Към момента КТБ АД (н) има заведени много на брой съдебни дела за обявяване на недействителност на извършените прихващания, като по някои от делата първоинстанционният съд вече се е произнесъл в полза на банката и е отменил прихващанията, а по други – производствата все още не са приключили.“

Не е ясно какво ще стане, ако съдът уважи исковете и отмени прихващания, заради които е отписан дълг към банката.

Засега има малко случаи на отменени прихващания, сред тях е например „Рубин Инвест“ (актуалното му задължение е намаляло с 19 млн. лева – от 30 млн. на 11 млн. лева). С друго решение от края на миналата година СГС обяви за недействителни прихващания за над 25 млн. лева на „Сиболе“. Въпреки това те са отписани от дълга, показва новият списък. Възможна причина е, че има обжалване пред САС, за което обаче не се намират данни в деловоднанта система на второинстанционния съд. „Сиболе“ също е ключово дружество, причислявано към компаниите под контрол на Делян Пеевски.

От друга страна, прихващането на „Хелт енд Уелнес“, например, не е редуцирано, въпреки че съдът отхвърли иска на КТБ срещу него.

В същото време синдиците на КТБ обявиха, че са изготвили сметка за разпределение на стойност около 600 млн. лева. Както стана ясно по-горе, това не са парите, събрани от синдиците. Тези пари са налични от повече от година, а официалната причина за забавеното изплащане са водени дела срещу списъка на признатите вземания на вложителите в КТБ. Трябва да се има предвид, че банката имаше и портфейл от ДЦК, както и други финансови активи (общо пари и ценни книжа преди отнемането на лиценза на стойност над 800 млн. лева) и именно това са парите, които ще се разпределят. Нещо повече, ако наличната сума за разпределение наистина е 600 млн. лева, то не е изключено направените разходи от синдиците да са значителни.

По-точни оценки са невъзможни, тъй като КТБ спря да публикува счетоводни отчети, а синдиците отказват информация за направените от тях разходи. Неотдавна обаче петчленен състав на ВАС постанови, че отчетът на банката за 2015 г. следва да бъде одитиран и публикуван.

* Според анализа на синдиците на КТБ от 9 февруари: „„Технологичен център – Институт по микроелектроника – (ТЦ-ИМЕ)” АД, е длъжник на КТБ АД (н) по договори за заем на финансови инструменти, по които дължи около 88 млн.евро. Вземането на банката е било необезпечено, като на 03.09.2015 г. между КТБ АД (н) и „ТЦ-ИМЕ“ АД е сключен Договор за финансово обезпечение, с който ТЦ-ИМЕ АД (чрез изпълнителния директор Теодора Танева) предоставя на банката финансово обезпечение, учредено по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), с предоставяне (прехвърляне) на всички свои права и вземания от „Кръшър Инвестмънт Лимитид“ (Crusher Investment Limited), включително правата върху акциите държани от „Кръшър Инвестмънт Лимитид“ (Crusher Investment Limited) в сруктурата на собствеността на „БТК“ ЕАД“. „Кръшър“ е SPV на ВТБ, но Цветан Василев винаги е твърдял, че цялата сделка е финансирана от КТБ. Виж структурата на собствеността (преди придобиването от Спас Русев, ВТБ и братя Велчеви) на БТК тук

[textblock style=“1″]Пълна липса на прозрачност. Излизат ли сметките на синдиците?

Тъй като банката незаконно спря да публикува финансови отчети и дори изтри от сайта си вече публикувания последен отчет за първото тримесечие на 2015 г. е трудно да се направи извод за това какво наистина става с нейните вземания, колко са събрали синдиците и колко са похарчили.

Известна светлина хвърлят отговорите на депутатски въпроси.

Съгласно последния публикуван отчет по МСС – към 31 март 2015 г., банката е имала парични средства и парични еквиваленти от 518 млн. лева и ценни книжа в размер на 369 млн. лева. Последните предимно са ДЦК, част от които трябва да са погасени и постъпленията да са отчетени като ръст на паричните средства (събрани вземания).

Към 31 март 2015 г. освен това банката е имала вземания от банки от 131 млн. лв. и кредити за предприятия – 712 млн. лева (Има малък ръст на кредитите спрямо края на 2014 г., както и по отчета за паричните потоци, това може да е заради ТЦ-ИМЕ, но не е ясно).

Останалите й активи (сгради и пр.) са били 108 млн. лева.

Според „баланс по основни категории активи“ към 31 август 2016 г., представен в отговор на въпрос на Мартин Димитров и др., паричните средства към тази дата вече са 578 млн. лева, а ценните книжа – 80 млн. лева.
Очевидно част от ДЦК са падежирали или са продадени (малко е вероятно ДЦК да се преоценени при падащите лихви) но увеличението на паричните средства е малко.
Вземанията от банки намаляват до 85 млн. лева. Вземанията по кредити са 529 млн. лева, като има и други обезпечени вземания (не е ясно дали от банки или от предприятия) за почти 31 млн. лева. Другите активи са 79 млн. лева. Този баланс е резултат от оценката на „Прайсуотърхаус“, но е съмнително тя да е довела да намаляване на стойността на ДЦК и вземания от банки.

Общо активите към 31 август 2016 г. са 1.38 млрд. лева спрямо 1.84 млрд. лева към 31 март 2015 г.

Следващият източник на информация е друг отговор на депутатски въпрос –  на Десислава Атанасова, от края на 2016 г.
Според него от датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу КТБ – 22 април 2015 г., до 20 декември 2016 г. са събрани вземания в размер от 176 млн. лева.

Да теглим чертата. Ако оставим настрана кредитите и другите активи, където оценките „играят“, то към 31 март банката е разполагала с парични средства, ценни книжа и вземания от банки в размер на поне 966 млн. лева (1 млрд. лева по МСС). Към 31 август те намаляват до 743 млн. лева, което не може да бъде обяснено с обезценки на ценни книжа, дори да е имало такива. А междувременно банката отчита постъпления от събрани вземания.
Очевидно синдиците дължат отговори.

Един друг въпрос, който следва да бъде зададен, е свързан с изтичането на двегодишния срок за завеждане на искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, чл. 60 а и останалите. Досега синдиците са поискали разваляне на прихващания за 448 млн. лева, което е половината от сумата. Възможно е да има препоръки  на юристи защо не е оправдано да се атакуват всички прихващания и да се правят разноски за дела. Докато те не бъдат публикувани, трудно ще се разсеят съмненията за избирателност. На малко по-висока стойност са заведените искове по чл. 60а (за връщане на имущество с произход банката) – 481 млн. лева, за които според юристи изгледите за успех поначало са малки поради липсата на яснота в закона.

Третият въпрос, който следва да бъде зададен на синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете, е свързан с липсата на всякаква публичност за търговете, които се обявяват и за програмата за осребряване на имуществото. Публикувани са единствено съобщения за неуспешните опити за продажба на акции от „Техномаркет“ и за ТБ „Виктория“. Всички други сделки се извършват на тъмно. Безспорно, тук е налице пропуск на законодателя, но Фондът за гарантиране на влоговете, както и МФ, който получава отчетите на синдиците, имат всички правомощия да го поправят.
[/textblock]

Очаквайте пълна справка на Топ 100

Прах в очите от синдиците на КТБ

КТБ

След повече от месец пълно мълчание синдиците на КТБ публикуваха „анализ на информацията относно собствеността върху активи със значителни размери на длъжници на банката“. Той обхваща общо 17 длъжника на Корпоративна, подбрани по неясен признак. Според анализа лица, близки до Цветан Василев, са предприели действия, с които се осуетява попълването на масата на несъстоятелността на фалиралата банка.

Публикацията, заедно със забавения отчет на синдиците за януари, се появи в деня, когато „Нова република“ поиска синдиците Кристи Маринова и Ангел Донев (на снимката) да бъдат освободени. По-рано подобно искане отправи и учредяващата се партия „Да, България“.

Според справка към края на 2016 г. синдиците са събрали под 5% от дължимото на банката, а последните прогнози на бившия финансов министър Владислав Горанов сочат, че те ще съберат 10% от активите на КТБ (интервю за „Капитал от ноември 2016 г.). Това е почти двойно по-малко от консервативната прогноза на „Аликс Партнърс“.

Отчетът на синдиците изненадва с доста ниска сума на постъпилите суми през януари – едва 257 хил. лева. Явно не е постъпила дори сумата за акциите на „Авионамс“ от купувача ДКК, една сделка, която трябваше да приключи до края на януари. Но от отчета става ясно, че е одобрена програма за осребряване и започва продажбата на вещи и друго имущество на банката (включително сгради). Обявата за това е публикувана в неназован вестник, повече информация по въпроса не е предоставена.

На този фон споменатият анализ цели да покаже, че синдиците правят всичко възможно, за да съберат дължимите кредити. Въпреки предприетите действия, някои длъжници на КТБ АД (н) освен че не погасяват доброволно своите задължения към банката, са предприели и продължават да извършват действия, включително и прехвърляне на активи към трети лица и/или създаване на фиктивни задължения към трети лица, с които затрудняват действията на банката по принудителното събиране на дължимите кредити и попълването на масата на несъстоятелността, обясняват синдиците.
Те посочват как става това – заявяват се за вписване промени в собствеността на дружествата, промени на управителните им органи и се учредяват нови обезпечения върху активи на длъжниците в полза на трети лица. От справки в Имотния регистър пък се установяват разпореждания и/или обременяване с вещни тежести на активи на длъжниците на КТБ АД (н).

Анализът на 17-те длъжника и групи длъжници съдържа малко нова информация, например в сравнение с проучването на ktbfiles, извършено през лятото на 2016 г. Сред обхванатите от синдиците дружества са БТК, „Петрол“ и почти всички компании, върху които Цветан Василев запази контрол. При това информацията за БТК не казва дори това, което вече е известно.

Добре описани са ходовете на Гриша Ганчев, след които банката загуби контрол върху групата на „Петрол“, както и опитите на Цветан Василев да запази „Дунарит“, Русенска корабостроителница, „Хелт енд уелнес“, „Корси Маунтин“ и др.

„Хелт енд Уелнес“ е проследен най-подробно. Разказва се как чрез поредица от цесии е формирано задължение с изключително големи размери на „Хелт енд Уелнес“ АД към „Лодж пропърти“ АД, което надвишава по размер вземането на КТБ АД (виж карето). Има два иска за несъстоятелност на „Хелт енд Уелнес“ АД.

Сред новата информация е и това, че на 3 октомври 2016 г. „Ливия Спа“ ЕООД – дружество, контролирано от Цветан Василев, е подало в Софийски градски съд молба с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД.

Включени са още Рубин Инвест, което опита да изчисти задълженията си чрез цесия, но тя бе развалена, както и „Костенец ХХИ“, което е под контрола на група, несвързана с Василев, както  и „Гипс“ – под контрола на Веселин Бушев. Не е включено нито едно дружество, контролирано от Бисер Лазов, но за сметка на това се появяват някои малки длъжници.

Има кратък анализ за „Партнер лизинг“, но без да се споменава Делян Пеевски. Това е дружеството, което държеше печатницата „Принт Трейдинг“. Тя бе продадена за 4.4 млн. лева (почти 20 пъти по-малко отколкото е струвала тя на банката) на „София Принт Инвестмънт“ ЕООД – дъщерно дружество на „Печатница София“ ЕООД (от миналата година също свързана с Делян Пеевски, което не се споменава). Анализът на „Партнер лизинг“ – най-големия длъжник на КТБ е три пъти по-кратък от анализа на „Ганимекс“, чиито задължения са много по-малки.

Пестеливо е посочено прехвърлянето на „Техномаркет“ към компания, контролирана към Делян Пеевски („към онзи момент“). Пропуснати са „Табак маркет“ (собственик на Lafka) и „Промишлено строителство холдинг“, които изчистиха задълженията си с цесия (при последното междувременно отново има промяна на собственика – Камен Канев, а в борда влиза лице, свързани с „Вили Вист“ – друг длъжник, свързан с „Трансстрой Бургас“). Няма го и „Хермес Солар“.

Прави впечатление отсъствието на някои от десетте най-големи длъжника на банката. В анализа не са включени някои кредитополучатели, които са пълна щета като „Родина Пропъртис“ и други фирми, използвани от Цветан Василев като бушони. Това е обяснимо. Но са пропуснати и някои от най-апетитните предприятия, върху които Василев загуби контрол след фалита на банката. Сред тях са ИПС, Инфраструктурна компания и „Евробилд 2003“.

А има какво да се напише по въпроса. Едно от най-фрапантните дела е това за „Евробилд 2003“. Това е дружеството, което притежава сградата на КТБ (бившата банка на Буров), както и поредица интересни имоти (виж карето и тук).

На фона на отсъстващата публичност за много от делата на синдиците, този двоен стандарт предизвиква сериозни съмнения.

[textblock style=“1″]Как се смалиха вземанията от „Евробилд 2003“

През декември миналата година, незабелязано от никого (очевидно и от синдиците на КТБ) Кюстендилският съд е постановил да се изключат от приетите вземания от „Евробилд 2003“ (в несъстоятелност) сума, равна на 74 млн. лева.
Това е станало по искане на „Аквафинанс“ – една от пощенските кутии, като синдикът, назначен с одобрението на КТБ, е подкрепил това искане. Солидната сума е зачертана въз основа на прихващане. То  е станало възможно, тъй като част от парите, получени като кредит през 2012, са върнати в банката като подчинен срочен дълг – още един пример, как сложните схеми на Цветан Василев, целящи заобикаляне на регулациите, сега се използват за нейното източване. Така „Евробилд 2003“ се оказва с вземане с главница от 30 млн. евро, което обаче не е включено в списъка на приетите вземания от КТБ, където се редовните вложители. Въпреки това въпросното вземане се прихваща със задълженията към банката. Спазено е изискването за нотариална заверка, в резултат на което установяваме, че датата на това прихващане е много интересна – 7 ноември 2016 г. – две години след отнемане на лиценза на банката.

Всички широко рекламирани мерки срещу прихващанията не важат в този случай. По същество прихващането се признава като се минава през несъстоятелност по Търговския закон. Според съда фактът, че вземането на „Евробилд 2003″ не е предяването и не е включено в списъка на приетите вземания от КТБ, не означава, че то не съществува. Освен това съдът не е признал обезпечения по кредити на КТБ, включително защото договорите за особен залог не са подновени. Всичко това е решено с определение, което не подлежи на обжалване. [/textblock]

 

[textblock style=“1“] Как нов кредитор изпревари КТБ при „Хелт енд Уелнес“

В края на 2015 г. и началото на 2016 г. започва реализация на схема, която вероятно е е насочена към осуетяване на възможността КТБ  да се удовлетвори от активите на „Хелт енд Уелнес“ АД, се разказва в доклада на синдиците на банката.
На 11.02.2016 г. в Търговския регистър е вписано ново дружество – „Лодж пропърти“ АД, с изпълнителен директор Йордан Иванов Златков (който според публикации се свързва и със „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД). Акционери в дружеството са „Кронос лимитед“ ЕООД (50% от акциите), вписано в Търговския регистър на 14.12.2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител Йордан Златков и „Фобос консулт“ ЕООД (50% от акциите), вписано в Търговския регистър на 08.12.2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител Георги Иванов Пазвантов.
На 12.02.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия) между „Кронос лимитед“ ЕООД и „Лодж пропърти“ АД, по силата на който „Кронос лимитед“ ЕООД прехвърля (срещу цена от 19 917 100 лева) на „Лодж пропърти“ АД свое вземане от „Хелт енд Уелнес“ АД, на стойност 18 400 000 лева. Въпросното вземане „Кронос лимитид“ ЕООД е придобило на 21.12.2015 г. (само 7 дни след регистрацията си) от „Технотел инвест“ АД. От своя страна „Технотел инвест“ АД е придобило вземането от „Хелт енд уелнес“ АД на основание „Предварителен договор от 20.10.2010 г. за покупко-продажба на недвижими имоти“. „Технотел инвест“ АД е с предишно наименование „Бромак инвест“ АД, свързано с Цветан Василев.
На 12.02.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия) между „Фобос консулт“ ЕООД и „Лодж пропърти“ АД, по силата на който „Фобос консулт“ ЕООД прехвърля (срещу цена от 11 000 000 лева) на „Лодж пропърти“ АД свое вземане от „Хелт енд Уелнес“ АД на стойност 10 100 000 лева. Въпросното вземане „Фобос консулт“ ЕООД е придобило по следния начин:
– 900 000 лева – част от вземането по Споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015 г. сключено между „Фобос консулт“ ЕООД и „Хелт енд Уелнес“ АД
(длъжник), като „Фобос консулт“ ЕООД е придобило вземането на основание сключен Договор за цесия от 22.12.2015 г. между „Фобос консулт“ ЕООД и „Ем Стейт“ ЕООД, по силата на който „Ем Стейт“ ЕООД прехвърля вземането по сключен с „Хелт енд Уелнес“ АД договор за цесия от 09.03.2015 г. (съгласно този договор вероятно „Хелт енд Уелнес“ АД е придобило прехвърлено му от „Ем Стейт“ ЕООД вземане, срещу което се е задължило да заплати определена цена – 900 000 лева).
– 9 200 000 лева – остатъка от вземането но Споразумение за признаване на задължение от 29.12.2015 г., сключено между „Фобос консулт“ ЕООД и „Хелт енд Уелнес“ АД (длъжник), като „Фобос консулт“ ЕООД е придобило вземането на основание сключен Договор за цесия от 23.12.2015 г. между „Фобос консулт“ ЕООД и „Сън Сити 03“ АД, по силата на който „Сън Сити 03“ АД прехвърля вземането си за цената по сключен между „Сън Сити 03“ АД и „Хелт енд Уелнес“ АД Договор за цесия от 05.03.2015 г. (съгласно този договор вероятно „Хелт енд Уелнес“ АД е придобило прехвърлено му от „Сън Сити 03“ АД вземане, срещу което се е задължило да заплати определена цена – 9 200 000 лева)
На 23.02.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземане (цесия) между „Фобос консулт“ ЕООД и „Лодж пропърти“ АД, по силата на който „Фобос консулт“ ЕООД прехвърля (срещу цена от 18 334 000 лева) на „Лодж пропърти“ АД свое вземане от „Хелт енд Уелнес“ АД на стойност 18 333 333 лева. Въпросното вземане „Фобос консулт“ ЕООД е придобило на 22.02.2016 г. от „Стаджиори Лимитед“ Република Сейшели. „Стаджиори лимитед“ е придобило това вземане на 19.02.2016 г. от „Перфето консултинг“ ЕООД. „Перфето консултинг“ ЕООД на свой ред е придобило вземането на 24.09.2014 г. от „Карне-М“ ЕООД. „Карне-М“ ЕООД е придобило вземането спрямо от „Хелт енд Уелнес“ АД от сключен с последното Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.08.2011 г., който е бил развален.
По този начин, на основание посочените три договора за цесии от месец февруари 2016 г., е формирано задължение на „Хелт енд Уелнес“ АД към „Лодж пропърти“ АД в размер на 46,8 млн. лева, като праводателите на вземанията „Ем Стейт“ ЕООД, „Сън Сити 03“ АД и „Карне-М“ ЕООД са оповестени като дружества под контрола на Цветан Василев (част от структурата на т.н. „дружества-бушони“), с огромни по размер кредити към КТБ АД (н), които и към настоящия момент не са погасени.
Както „Лодж пропърти“ АД, така и „Кронос лимитед“ ЕООД и „Фобос консулт“ ЕООД са новоучредени дружества, нямат никаква търговска дейност и евентуално поети задължения в особено големи размери, както между тях, така и към трети лица по сключените договори, не биха могли да бъдат изпълнени.
На 16.05.2016 г. е вписано увеличение на капитала на „Лодж пропърти“ АД от 50 000 лева на 49 301 100 лева, с апортна вноска на вземане на „Кронос лимитид“ ЕООД и „Фобос консулт“ ЕООД към „Лодж пропърти“ АД, представляващо цената по сключените три броя договори за цесия от месец февруари същата година.
Следва да се има предвид, че „Карне-М“ ЕООД е кредитополучател от КТБ АД (н), със задължения по 4 броя кредити в общ размер на 33 млн. евро и 1,3 млн. лева. Управител на дружеството е Васил Шуманов – същият е бивш служител в сградата на бул. “Цар Борис III“ №159, разказват синдиците.

КТБ бе наложила възбрани върху част от имотите и един от тях дори бе продаден на компания, чийто счетоводител е била Кристи Маринова, сега синдик на банката.[/textblock]