КТБ

Намесата на КТБ за „Дунарит“ повдига въпроси

от автор

0 коментара България

В рамките на няколко дни оспорваната битка за собствеността на „Дунарит“ даде повод за странна поредица от действия. В една отчаяна сделка с вземания на „Дунарит“ бе сътворен правен хаос, достоен за учебник. Крайната цел е национализация на предприятието, все още контролирано от Цветан Василев. Засега тази цел се отдалечава, тъй като заводът за боеприпаси успя да погаси дълга, въз основа на който са претенциите на държавата като кредитор.

Този обрат едва ли е изненада за тези, които следят отблизо домогванията до останките от КТБ (кредитор на русенския оръжеен завод), но този път операцията е дръзка. Ето накратко фактите за многобройните ни читатели, които се оплакват, че не се ориентират в историята.

„Дунарит“ дължи на КТБ около 90 млн. лв., но прави цесии и прихващане с Е. Миролио, които синдиците на КТБ атакуваха, но не успяха да развалят. В един момент Миролио внезапно прехвърля част от активите си (дял от „Булгартабак“ и „Техномаркет“) на фирми, които се оказаха свързани с Делян Пеевски. А вземането от „Дунарит“, придобито след прихващането, той прехвърля на неизвестната „Виафот„* срещу почти 24 млн. евро, после обаче размисля. Това вземане върви с особен залог върху предприятието на „Дунарит“. Следва съдебна сага по оспорване на цесията. Междувременно Цветан Василев предприема обходна маневра и прехвърля контрола над предприятието чрез „Емко“ чрез увеличение на капитала (също обжалвано). Това се случи през 2016 г., а през лятото на 2017 г. стана ясно, че „Емко“ е на път придобие „Дунарит“. Последва светкавична акция и „Емко“ се оказа с отнет лиценз за шест месеца заради неправилно съхранение на боеприпаси, а процедурата при „Дунарит“ бе задвижена, защото директорът му Кръстьо Кръстев бе привлечен като обвиняем заради това, че е прехвърлял пари на Цветан Василев (чистото съдебно досие на шефовете е условие за лиценза). В опит да спаси лиценза и договорите, по които предприятието работи, директорите  подадоха оставка, но тя не бе вписана от Търговския регистър. Работниците на двата завода, а те са 1300 души само в Русе, излязоха на протест и правителството даде знак, че ще поправи щетите.

Така през август започна финалната фаза, при която са мобилизирани всички ресурси. Накратко: „Виафот“ прехвърля спорното вземане на „Ди Пи“ ЕООД още през юли (договорът няма нотариална заверка), а на 25 август този неясен посредник го прехвърля заедно с особения залог. На кого? На КТБ. Фалиралата банка още същия ден прави нова цесия – към ДКК (новата държавна касичка, която събра ВМЗ, Кинтекс, Авионамс и др. предприятия и имоти). Икономическият министър Емил Караниколов, който играе централна роля, обясни, че заедно с КТБ са предприети стъпки към придобиване на предприятието, за да може то да продължи да работи. Национализацията ще стане чрез изпълнение върху залога. Работим за купуване на всички кредити, за да не се стигне до процедура на несъстоятелност или продажба, заяви министърът. Към 28 август не беше подаден иск за обявяване на предприятието в несъстоятелност – нито от КТБ, нито от други кредитори.

Вероятно предстоят нови обжалвания. Междувременно „Дунарит“ успя да погаси задължението към ДКК, с което претенциите на държавната компания да бъде вписана като кредитор с особен залог върху цялото предприятие. Този момент е увековечен в брилянтната карикатура на Христо Комарницки, която накара читател да ни пише с молба за пояснение на сагата по придобиването.

В министерството на икономиката правят анализ дали да приемат плащането на „Дунарит“, съобщи министърът. В резултат ДКК ще получи пари, с които ще погаси кредита. Но КТБ остава с около 47 млн. лева (получени от ДКК) и без активи, подлежащи на осребряване. Именно тук е интересната част. Нека видим детайлите.

Възниква въпросът защо „Виафот“ не прехвърли вземането направо на ДКК. Това се прави обикновено, за да се скъса връзката. Освен това „Ди Пи“ е поело известна ценова разлика (то придобива вземането срещу 22 млн. евро, но го прехвърля на КТБ по първоначалната цена от близо 24 млн. евро).

Участието на КТБ е спорно. Както се вижда от договора, банката ще плати сумата „в натура“. Банката ще прехвърли на Ди Пи активи и вземания, които са предлагани за публична продажба в Програмата за осребряване, но не са продадени, като това ще стане по определената от външен експерт първоначална цена. Общата сума (до размера на посочената по-горе цена) и списъкът на активите ще бъдат определени допълнително с анекс. Такива активи, които вече са предлагани, са миноритарен пакет акции на „Техномаркет“ (6.3 млн. лева), както и винарната „Телиш“. Възможно е това да е направено, защото разноските в рамките на производството по несъстоятелността се правят в рамките на предварително одобрения бюджет (чл. 55 от ЗБН). Синдикът не може да използва паричните средства на банката по своя преценка. Той не е търговец. Но е възможно причината за „бартера“ да е друга (например, активите, които ще се прехвърлят на „Ди Пи“ с анекс). Така избраната схема нарушава Закона за банкова несъстоятелност, от който следва да се ръководят синдиците на КТБ и ФГВБ, в други пунктове.

Мнозина коментираха, че КТБ придобива вземане (с произход КТБ), което преди това е атакувала благодарение на специалната разпоредба от ЗБН, която дава право да се развалят прихващания. Това обаче не засяга цесията. Налице са други въпросителни.

Още в началото си Законът за банкова несъстоятелност прогласява, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите към датата на отнемане на лиценза (6 ноември 2014 г.), а след тази дата – на кредиторите във връзка с направени разноски по производството по несъстоятелност. Фигурата на новопоявил се кредитор във връзка с други покупки не е уредена, така както и не се предвижда банката да харчи за друго освен за заплати, за адвокати и други разноски.

Законът прогласява, че продажба на права и имущество, извършена след фалита, не по установения ред, е нищожна.

Правомощията на синдика са изчерпателно изброени. Най-общо, той трябва да пази имуществото и да го осребри, така че да плати на кредиторите на банката (вложителите и ФГВБ). Допуска се да сключва споразумения по чл. 65, ал. 2 и 3, чл. 99, 101, 102 или 107 от Закона за задълженията и договорите с предмет вземания на банката (цесии). Но никъде в закона не пише, че синдикът може да придобива вземания и въобще да инвестира в каквото и да е, ако това не е свързано с изброеното. Ако това се допусне, то банка в несъстоятелност може да почне да инвестира в хедж фондове или биткойни с идеята, че така умножава масата на несъстоятелността..

Какъв е смисълът да се запечатват помещения, да се прави опис и инвентаризация на активите, ако впоследствие синдиците ще придобиват и продават нови активи (в случая това, че „Дунарит“ е бил длъжник на банката би имало значение, само ако прихващанията на Миролио се отменят).

Липсва информация за начина, по който е определена цената на придобиване на вземането от „Ди Пи“. Не е известно дали е направена оценка на вземането.

На следващо място, договорът е атакуем и поради това, че в него липсва съществена информация, а именно – записано е, че начинът на плащане и списъкът на активите, с които ще се плати ще бъдат определени допълнително. На база на това и като се има предвид, че плащането не е в кеш, може да се заключи, че договорът няма определена цена.

Порок на операцията е прехвърлянето на непосочени изрично активи, включени в Програмата за осребряване. Идеята на всяко производство по несъстоятелност, винаги и навсякъде, е наличното имущество на фалиралия търговец е да се опише, оцени и продаде на търг, а с получените пари да се плати на кредиторите. Дори фалиралият търговец да е започнал много обещаващи сделки с големи изгледи за печалби, не е допустимо той да се връща от света на мъртвите, за да ги довърши. Иначе нямаше да се говори за несъстоятелност, а за оздравяване.

Законът подробно описва реда за продажба на имуществото на банката (вземания, имоти, акции и т.н.), включително необходимите одобрения, срокове, начин на възлагане, обжалване. Например, според чл. 73. вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се осребряват от синдика на банката чрез публична продан, освен в особените случаи за продажба (например, продажба на акции на борсата) или в случаите по чл. 85, ал. 6, т. 2 (продажба с пряко договаряне, ако първият търг е неуспешен). Ако сме в хипотезата на чл. 85, ал. 6, т. 2, то договорът би следвало да влезе в сила с изричното одобрение на Радослав Миленков, председателят на ФГВБ.

Не е ясно дали сделката ще бъде финализирана. Друга въпросителна е защо „Дунарит“ се оказа толкова голям залог. Определени въпроси буди и изказването на премиера Бойко Борисов за посредниците, особено след като се оказа, че ВМЗ изнася по-голямата част от продукцията си чрез посредник, който не е „Кинтекс“.  Допускаме, че правителството не споделя цялата информация по този случай и е възможно да има основания да търси защита на интереса на ВПК („Дунарит“ е ключов доставчик за останалите предприятия). Но това не означава, че целта оправдава средствата. Спазването на духа и буквата на закона е също толкова важно.

  • * „Виафот“ е ключът за претенциите към „Дунарит“. Какво знаем за нея. Дружеството никога не е публикувало отчети, което е основание да се иска обявяването му в несъстоятелност. То е собственост на едноименна офшорка, която може да бъде свързана (чрез Intercon, Formia) със „Сиболе“ – друг длъжник на КТБ. Управителят Роман Венев е управител и на „Родина Пропъртис“ със собственик ТЦ-ИМЕ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *