Официално: 4.4 млрд. лева за превъоръжаване

Борисов на Дръзки

Гласуваните от правителството разходи за превъоръжаване на армията са в размер на 2.419 млрд. лева с опция сумата да нарасне до 4.4 млрд. лева. Това става ясно от отговор, получен от Министерство на отбраната по Закона за достъп до обществена информация.
Запитването бе провокирано от противоречива информация за планираното превъоръжаване на армията, която включваше суми от 2 до 4 млрд. лева, както и различен брой въоръжения, които ще бъдат доставени или ремонтирани.

Според информацията, подписана от заместник министъра доц. Орхан Исмаилов, за ремонт и доставка на двигатели на МИГ-29 са предвидени 99 млн. лева.

Проектът “Осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29” включва широк комплекс доставки, ремонтни дейност и услуги, включително доставка на 6 броя нови или ремонтирани двигатели през тази година и ремонт на 6 бр. двигатели праз 2016 г. и 6 бр. двигатели през 2017 г.

Ремонтът на първите двигатели бе извършен от Полша. „Действаме много активно до края на месеца да върнем обратно на държавата и завода „Авионамс”, за да може и самолетите да се ремонтират там,” заяви неотдавна премиерът Бойко Борисов. Заводът е собственост на „Хедж Инвестмънт България“, свързан с КТБ и се продава от съдия-изпълнител за 29 млн. лева.

Проектът „Придобиване на нов тип боен самолет” е с прогнозна стойност 1.5 млрд. лева и е най-неясен. На този етап той предвижда придобиване на осем или девет броя самолети, включително необходимото оборудване, обучение и логистика, се казва в отговора на МО. Предишни изказвания съобщаваха за 12-19 изтребителя, както и за втори етап на проекта, предвиден за 2022-2023 г.

От министерството не отговарят дали се предвижда придобиване на нови или употребявани изтребители и какви са сроковете за изпълнение. Не е отговорено на въпроса дали се включват разходи за обучение, логистика и други съпътстващи разходи по този проект.

Третият проект и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС” и е на стойност 820 млн. лева. МО е най-подробно в описанието на този проект, като той вклачва цялото оборудване на двата патрулби кораба (въоръжение, сензори, двигатели, спомагателни системи и механизми, спасителства и др.), както и обучение на екипажите, приемане на корабите и гаранционно обслужване. Не са предвидени разходи за извънгаранционно обслужване, както и разходи за персонал, горива и консумативи. От по-ранна информация е известно, че проектът е за пет години. В отговора си министерството не потвърждава срок.
То обаче уточнява, че стойността на проекта не зависи от това дали ще бъде изпълняван от български фирми. Поводът за изричния въпрос бе изявление, че възлагането на български изпълнител ще намали с 30 но сто общата стойност на проекта.
На 10 април, посещавайки кораба „Дръзки” премиерът Бойко Борисов заяви: „Благодарение на добрите приходи, заделихме пари и заедно с министъра на отбраната разработихме програма за три години фрегатите да бъдат построени в българските корабостроителници. Убеден съм, че след това ще има и пазар на такива кораби.” Според неговите твърдения парите за строителството на този проект, който изглежда най-напреднал ще дойдат от преизпълнение на приходите и ще бъдат осигурени на три вноски за три години. Това означава по 273 млн. лева на година – пари, които не са предвидени в бюджета за тази година.

Предстои да бъде одобрен и проектът за Сухопътни войски „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада”. Той възлиза на 1.68 млрд. лева за 238 единици бойна и специална техника и допълнително оборудване. Коментираната по-рано сума бе 1 млрд. лева. Прогнозната стойност на интегрираната логистична поддръжка за целия жизнен цикъл в рамкитена 30 години възлиза допълнително на 331 млн. лева, уточняват от министерството.

В отговора си МО заявява, че не са водени преговори с изпълнители и не е решено какъв дял от поръчката ще получат български заводи.

Не е ясно по какъв начин ще бъде финансирана програмата за превъоръжаване. В тазгодишния бюджет са заложени 160 млн. лева за първа вноска за фрегати и самолети. Според закона за отбраната инвестиционни разходи над 100 млн. лева задължително се одобряват от Народното събрание.

На база на известната дотук информация превъоръжаването на армията би струвало около 500 млн. лева на година (без пехотата). Не е ясно доколко тези средства са предвидени в Средносрочната бюджета прогноза за периода до 2019 г., която правителството одобри на 20 април. Според нея годишният на разходите на МО за периода 2017-2019 г. е 1.09 млрд. лева, докато в програмата за 2016-2018 г., одобрена преди година се залагаха по 955 млн. лева.

Милиарди под прикритие

Заявката на правителството за покупка на изтребители е изключително лош знак, по много причини. Почти нищо не оправдава този устрем да се харчи за авиация –  ако не броим интереса на някой оръжеен посредник или желанието на президента да каже нещо запомнящо се на 6 май.

И най-наивните биха се усъмнили в правото на служебен кабинет да се произнася по подобни въпроси в последните си дни. Сделката, ако се стигне до нея, е за значителна сума. В края на миналата година кабинетът даде зелена светлина да се водят преговори за покупка на 9 изтребителя срещу 700 млн. лв. Ако правителството не беше подало оставка, вероятно през март то щеше да одобри покупката. Без конкурс, без независима оценка. Дори без намек за икономически анализ, който да включва и алтернативните решения, например наемане на самолети на лизинг, или пък опит да се договори офсетна сделка. Защо точно девет изтребителя? Защо не осем или пет? Какви ангажименти към НАТО налагат това? Толкова ли е лошо състоянието на техниката на ВВС, че трябва точно в годините на най-тежката криза да се решава по спешност този проблем? Отговорите на подобни въпроси по правило се спестяват на данъкоплатците, тъй като се маскират като държавна тайна.Със същия удобен аргумент се избягват и конкурсите.

Практика е сделките на военното министерство и на МВР да се правят на тъмно от съображения за сигурност. Но харченето на държавни пари в съмнителни сделки също е въпрос на национална сигурност. Ето защо служебното правителство, което се нагърби със задачата да услужи някому, трябва да направи усилие и да представи на публиката икономическата обосновка на тази сделка. Или поне да каже защо предпочита покупката на изтребители втора ръка? Защо не бе предпочетена  инвестиция в отбранителен проект, който да осигури иновации и развитие на ИТ технологиите? Вместо това финансовият министър Калин Христов се задоволи с обяснението, че довършва процедурата на предишното правителство.

Работещите в сектор сигурност трябва да бъдат научени да защитават с аргументи  всеки лев, който искат от бюджета. Двете ведомства (МО и МВР) са  шампиони по харчене на пари: Разходите за отбрана у нас като дял от БВП са по-високи от тези на Германия и са съпоставими с парите, които заделят Италия или Холандия. А пък разходите за сигурност и обществен ред (МВР) са най-големите в ЕС, и то от десетина години насам (2.5-3% от БВП).

По-големият проблем е, че ефективността от тези разходи е съмнителна. За щастие, не сме имали повод да проверим колко ни пази българската армия. Но колко ни пази родната полиция повечето хора знаят от собствен опит. А както стана ясно днес, за да гарантират имуществото си, фирмите са принудени да заделят още почти 1 милиард лева за сигурност.[fb_button]