Избори, потребление и инвестиции – спорни ефекти

избори

Политиците, които заемат изборни постове, знаят, че ако икономиката е в добро състояние, е много по-вероятно да бъдат преизбрани. Когато трудовите възнаграждения се повишават и работните места са в изобилие, хората са доволни. Нищо чудно тогава, че много правителства се опитват да манипулират икономиката, за да увеличат политическите си шансове. Ново изследване обаче показва, че колкото и усърдно да се опитват политиците да представят икономическото положение в полза на изборните си нужди, това е трудна задача.

Политическият бизнес цикъл

В труд, публикуван през 1975 година, Уилям Нордхаус от Yale University приема за факт съществуването на „политически бизнес цикъл“ (ПБЦ). Той пише, че в навечерието на избори политиците харчат пари като за последно. Те може да увеличат размера на помощите за безработица, например, или да намалят данъците. По този начин управляващите политици се надяват да дадат импулс на икономиката в краткосрочен план, увеличавайки до най-висока възможна степен шансовете си за преизбиране. След изборите обаче те често са принудени да дадат на задна, за да не допуснат прегряването на икономиката и натрупването на дългове.

През последните 40 години икономисти осмиват или лансират отново тази идея. Много от изследванията потвърждават подозренията на Нордхаус. Труд на Кенет Шулц от Stanford University анализира трансферните плащания във Великобритания от 1961 до 1992 година. Той установява, че с наближаването на избори, правителствата се опитват да подобрят положението на гласоподавателите, като увеличат държавните разходи, например, за детски добавки.

Неотдавнашно изследване на Алберто Алезина и Матео Парадизи, и двамата от Harvard University, стига до подобни заключения. То се спира на общински данък имущество, въведен в Италия през 2011 година. Местните власти имат известен контрол върху неговия размер. Изследването открива доказателства за „политически бюджетни цикли“, като общинските власти предпочитат по-ниски данъчни ставки, когато наближават избори.

Налице е тенденция ПБЦ да бъде най-силен при оспорвани избори. Уплашени да не загубят, управляващите могат да „развържат кесията“, за да увеличат своята популярност. ПБЦ освен това е по-ясно изразен в развиващите се страни, където отговорността на правителствата по принцип е по-малка, а правомощията им – по-големи. Всичко това улеснява безскрупулните политици да използват системата в своя полза, не просто като увеличат трансферните плащания, но и като директно си купуват гласове, често с незаконно присвоени от държавата средства. Според труд на Мин Ши, по онова време от University of Wisconsin-Madison, и Якоб Свенсон от Stockholm University фискалният баланс като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) се влошава средно с 0,6% през изборни години в развитите държави, но с 1,4% в развиващите се страни.

Тази щедрост обаче изглежда не постига кой знае колко. Предизборните разходи като че ли рядко подхранват икономическия растеж, както е било планирано. Ново изследване на Брандис Кейнс-Роун и Кристиан Понсе де Леон, и двамата от Princeton University, обхваща 16 богати и 56 развиващи се демокрации от 1975 до 2012 година. Авторите установяват, че нито една от двете групи не постига по-висок икономически растеж в предизборните периоди въпреки по-щедрите правителствени разходи.

Има няколко възможни обяснения за това. Едно от тях е, че предпазливите избиратели спестяват непредвидените приходи в очакване на строги мерки за икономии в бъдеще, в резултат на което цялостното икономическо положение остава непроменено. Или пък че друг компонент от БВП освен държавните и потребителските разходи – инвестициите – държи отговора. Публикувано на 14 април проучване на консултантската компания Deloitte дава разумно обяснение как работи целият този механизъм. То установява, че главните изпълнителни директори на големите британски фирми напоследък са станали по-малко склонни да поемат рискове заради несигурността във връзка с предстоящите в страната парламентарни избори (като, например, възможния референдум за членството в ЕС). През първата четвърт на тази година 51% от тях са посочили, че това е подходящ момент за разширяване на балансите, срещу 75% две тримесечия по-рано.

Такова поведение е нещо типично. Изследване от 2012 г. анализира 100 000 компании в 48 държави от 1980 до 2005 година. То установява, че през изборни години фирмите намаляват инвестиционните разходи с 4,8% в сравнение с неизборни. Най-вероятно е да пострадат скъпите дългосрочни проекти, основата на бъдещия икономически растеж, тъй като са особено трудни за прекратяване, щом като бъдат започнати. В друг труд от 2012 г. Кейнс-Роун и Джи-Куан Парк, по онова време от University of Virginia, наричат това „обратен изборен бизнес цикъл“. Някои данни дори навеждат на мисълта, че фирмите не просто отлагат инвестициите, но изобщо се отказват от тях. Това вреди на дългосрочния потенциал на икономиката за растеж.

Според изследването на Кейнс-Роун и Понсе де Леон растежът на частните инвестиции във фиксиран капитал в богатите държави спада с около 1% през тримесечието преди избори. В годината преди избори в развиващите се страни той намалява със 17%. Рязкото свиване на инвестициите може да неутрализира влиянието на нарасналите държавни разходи, което означава че икономическият растеж като цяло не се променя.

Измама на доверието

Как могат управляващите, които горят от желание да повишат БВП, да предотвратят свиването на инвестициите в навечерието на избори? Изследването не дава лесни отговори за политиците от богатите страни, надяващи се да подобрят изборните си перспективи. На такива места инвестициите остават равномерни, само когато резултатът от изборите е предизвестен – т. е. когато е налице малка политическа несигурност, която да уплаши инвеститорите. В такива ситуации обаче икономиката, както може да се предположи, е в доста добро състояние така или иначе.

Авторите все пак дават надежда за политиците в страните с нововъзникваща пазарна икономика. Те изчисляват своеобразния индекс на управлението на съответната държава на основата на фактори като прозрачността и ограниченията пред изпълнителната власт. В страните с по-висок резултат инвестициите спадат много по-малко през изборни периоди. За управляващите, водещи кампания за преизбиране, раздаването на държавни пари също е нещо добро, въпреки че си има и минуси. Повишаването на прозрачността и на подотчетността може да е още по-ефективно. /БТА