Световните медии: Балони, държавен капитализъм и будизъм

Икономическа медия

Изказването на бъдещия председател на Федералния резерв Джанет Йелън пред сенатската банкова комисия, с което тя отхвърли вероятността от балони, предизвиква мощен прилив на Уолстрийт и вълна от коментари в медиите, които няма как да подминем. Но ще започнем този преглед на световните медии от по-абстрактна тема – от основите на новия капитализъм.

През 1905 г. Макс Вебер написа в „Протестантската етика и духът на капитализма“, че в основата на възхода на капитализма стои протестантството. Напоследък изглежда, че будистката етика поддържа капитализма, пише The Economist. Протестантите наблягат на рационалните изчисления и въздържанието. Будистите – на вниманието и съзерцанието, на откъсваненто от данданията на ежедневието и отделянето на време за релакс и медитация.
Google предлага курс за служители, наречен „търси в себе си“, който се оказва толкова популярен, че компанията създаде версии за начинаещи като “neural self-hacking” (почти непреводимо) и “да управляваш енергията си”.

Списанието се спира на ад хок обединението на Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата (Холандия) и Националния фронт на Марин льо Пен (Франция), което си поставя за цел сдружаване на крайната десница в ЕС срещу … ЕС и еврото. Но разликите помежду им не са малки – Вилдерс е силно про-ционистки настроен, докато бащата на Льо Пен е обвинен в отричане на Холокоста. Двамата се отличават и по позицията си за гей браковете, но са положили усилия да омаловажат разминаванията. С оглед на ситуацията у нас вероятно трябва да следим внимателно процесите в крайното дясно (или крайното ляво?).

За либертарианците интерес предизвиква и тази статия на Forbes, посветена на растящото използване на етатизма, което според автора поставя под въпрос поставянето на фашизма в десния спектър. Според автора левите изкривяват езика и фактите. Той дава за пример статия на New York Times, озаглавена „Възходът на дясното в Европа разтърси установения обществен ред“. Но се оказва, че тези десни искат да засилят държавата и смятат социалната държава за част от националната идентичност. Няма ляво и дясно, а етатизъм и капитализъм – поне според последавателите на Айн Ранд.

Обратно към данданията. Бари Ритхолц (Bloomberg) цитира данни, които успокояват страха от пореден балон. Акциите се търгуват 2.5 пъти над счетоводната им стойност, а съотношението цена-печалба е 16.5, което под нивата от предишни балони. За сравнение през 1987 г., 2000 и 2007 г. P/E беше 23, 30 и 17.5. А съотношението цена-счетоводна стойност достига 5 през 2000 г. и 3 пъти през 2007 година. Финансовият блог на Yahoo обаче цитира Дейвид Стокман, бивш директор на бюджета при Рейгън, който вижда балони навсякъде – при боклукчийските облигации, акциите, пазара на жилища. Той обвинява Фед, че е направил Уолстрийт зависим от паричния морфин. (Още за P/E и балоните)
Арт Кашин коментира в петък за CNBC, че меденият месец на Йелън продължава, но горивото се изчерпва.

Wall Street Journal гадае каква ще е следващата стъпка на Фед: Една идея, която се дискутира, е да се понижи прагът на безработица от 6.5%, което би означавало да се поддържат ниските лихви по-дълго време. Изследванията на Фед показват, че икономиката и пазарът на труда могат да растат по-бързо без допълнителен риск за инфлацията, ако Фед обещае да поддържа лихвите близо до нулата докато безработицата не падне до 5.5%. Goldman Sachs прогнозира, че Фед ще понижи прага до 6% през декември и ще понижи програмата за изкупуване на активи по същото време.

Реформите в Китай се оказаха по-дълбоки, отколкото предполагаха първоначалните съобщения. Под името смесена пазарна икономика се пристъпи към либерализация на цените и конвертируемост на юана, най-голямата реформа в Китай от 30 години, съобщава The Telegraph. В петък станаха известни нови подробности, включително за реформирането на раздутите и неефективни държавни предприятия, пише Time. Ще бъдат ограничени монополите, частните предприятия ще инвестират в съвместни проекти с държавните и се подобри мениджмънтът. Китай предвижда либерализация на някои цени, в това число на водата, природния газ, транспорта и телекомуникациите; бърза дерегулация на лихвените проценти и капиталовите потоци, намаляване на пречките пред чуждестранните инвестиции и допускане на частни лица като учредители на малки банки. За първи път се създава пазар на земята. Ще бъдат премахнати трудовите лагери за обучение и постепенно ще се облекчат и ограниченията за раждаемостта, допълва Telegraph. Вестникът отбелязва съпротивата на хардлайнерите и местните величия. Държавните предприятия, които бяха машина за протекции на партийните босове, сега ще внасят 30% от печалбите си в държавния бюджет. А местните власти не са доволни от постепенното отпадане на правилото за едно дете, тъй като са пълнели хазната си с глобите от богатите китайци, които нарушават закона (по 900 паунда за дете).

Пол Кругман пише, че и песимистите (като него), оптимистите са сгрешили за еврозоната. Вместо това имаме плъзгаща се криза. Всеки път, когато Европа изглеждаше на ръба, политиците намираха начин да се избегне пълна катастрофа. Но при всеки сигнал за истинско възстановяване, нещо друго не беше наред. Сега новата грижа е дефлацията. Кругман коментира решението на ЕЦБ да понижи лихвите и обяснява германската съпротива срещу него (виж тази статия във FT например). Защото 2% инфлация за еврозоната означава 3% в Германия, в допълнение към римейка на Тевтонци срещу Латинци. Но така работи еврото и преди кризата ролите бяха разменени, твърди икономистът.

А WSJ се опитва да влезе в главата на Джеф Безос, шефа на на Amazon и твърди, че непостоянството на интернет бизнеса и параноята на Безос стоят зад трескавата експанзия на компанията – от неделни доставки и навлизане в бизнеса с храни до усилията за осигуряване на незабавна техническа поддръжка за Киндъл. Amazon се опитва да се превърне в интегрална и незаебиколима част от онлайн пазаруването и все повече заприличва на инфраструктурна компания (включително чрез разширяването на дела на продажбите на други търговци чрез сайтовете й), отколкото на търговец.

Десетилетия наред мюнхенският самотник Корнелиус Гурлит не е пускал никого в апартамента си, докато изведнъж нахлуват 30 души и остават четири дни, докато опаковат и изнесат цялото му съкровище от над 1000 картини, придобити от неговия баща от нацистите при неизяснени обстоятелства. 80-годишният старец е смятал за своя мисия да запази наследството на бащата, когото смята за герой, и с течение на годините губи връзка с реалността. Спрял да гледа телевизия през 1963 г., никога не е използвал интернет… „Шпигел“ е единствената медия, която успява да направи интервю с Гурлит и показва още няколко от откритите картини. Вижте ги, струва си.