109 български компании на регионална борса

109 български компании ще се търгуват на SEE Link, иновативната регионална платформа за търговия с ценни книжа, листвани на борсите в България, Хърватия и Македония.

Платформата е изпълнила всички технически изисквания за стартиране на търговия, съобщи Управителния съвет на компанията по време на конференция в Скопие, Македония.
SEE Link беше официално открита oт Зоран Ставрески – вицепремиер и министър на финансите на Република Македония, високопоставени представители на Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и изпълнителните директори на борсите – учредители на SEE Link: Иван Такев (Българска фондова борса – София), Ивана Газич (Загребска фондова борса) и Иван Щериев (Македонска фондова борса).
„След две години активна работа и усилия на международни екипи, днес сме удовлетворени да предложим на инвестиционната общност в региона модерна, работеща платформа. Предвид засиления интерес към нея, съм убеден, че много скоро локалните пазари ще капитализират ползите от SEE Link и това ще стане пример за успешно регионално сътрудничество.“, каза Иван Такев, изпълнителен директор на БФБ-София.
SEE Link e проект стартиран от борсите в България, Македония и Хърватия с цел да се създаде регионална инфраструктура за търговия на ценни книжа листвани на тези пазари. Трите борси регистрираха обща компания през май 2014 г. със седалище в Скопие, с което демонстрираха значимостта на проекта и ангажимента си към по-нататъшното развитие на регионалния капиталов пазар.
ЕБВР подкрепи първоначалната фаза на проекта SEE Link с грант от 540 000 евро, с който да се създаде електронна система за извършване на поръчки. Успоредно с това, участващите борси предоставиха за проекта  80 000 евро.
През февруари фондовите борси в Белград и Любляна се присъединиха към SEE Link. В началото на този месец и борсата в Баня Лука обяви намерението си да се включи в проекта, първия в Европа, който свързва пазари и инвеститори по иновативен начин.
Два индекса на сини чипове SEE LinX и SEE LinX EWI ще бъдат стартирани от 1 април 2016 г., които да увеличат видимостта на локалните пазари. Индексите ще се състоят от 10-те най-активно търгувани компании листвани на трите борси – учредители: 5 от Хърватия, 3 от България и 2 от Македония.
Очаква се над 20 от членовете на борсите в България, Хърватия и Македония да се свържат с платформата, като близо 400 ценни книжа са налични за търговия.
SEE Link ще спомогне за интегрирането на локалните капиталови пазари, като осигурява по-ефективен достъп за инвеститори и местни брокери до регионален пазар с капитализация от 30 млрд. долара, и в същото време позволява на участващите фондови борси да останат независими.

Ненужни милиарди

пари, депозити

Парите на банките в БНБ достигнаха 12.4 млрд. лева към 6 март, показва седмичният баланс на управление „Емисионно“. В същото време оборотът на фондовата борса през февруари се срина със 75%.

Увеличението на парите на банките в БНБ е особено впечатляващо. За един месец – спрямо 6 февруари 2015 г., те са нараснали с 1.8 млрд. лева. Това може да означава, че депозитите през февруари са се повишили дори повече, отколкото през януари, когато се увеличиха с 1.3 млрд. лева.

Още по-голямо e увеличението през последните 12 месеца. Отново по данни от седмичния баланс на управление Емисионно към 7 март 2014 г. парите на банките при БНБ са били 6.4 млрд. лева. За една година те почти са се удвоили.

През същото време (по-точно от 31 януари 2014 г. до 31 януари 2015 г., откогато са последните данни) депозитите са нараснали от 57.582 млрд. лв. на 58.950 млрд. лв. Но от последните данни – за януари 2015 г, са извадени депозити за над 2 млрд. лева, които останаха замразени в КТБ. Вижда се все пак, че увеличението на парите при БНБ надхвърля ръста на депозитите.

Банките са длъжни да поддържат минимални задължителни резерви в БНБ в размер на 10% от привлечените средства. По-бързото увеличаване на парите в БНБ спрямо ръста на депозитната база означава натрупване на свръхрезерви, което е признак за за това, че паричната трансмисия не работи.

Тоест кредитите са спрели да растат. Има две обяснения за това. Първо, търсенето на заеми зависи от ръста на икономиката, а той, макар и малко над прогнозите остава слаб. Освен това фирмите не инвестират тъй като несигурността, макар и намаляла след изборите, остава висока. Не трябва да се забравя и факторът КТБ, който накара и много банки да бъдат по-предпазливи. В това число ПИБ, която бе една от банките с най-бърз ръст, бе поставена под известни ограничения.

Другата, все по-вероятна причина за увеличаване на парите при БНБ е, че поради стремително спадащите лихви в еврозоната банките са престанали да изнасят пари навън.

На този фон прави впечатление, че показателите на фондовата борса се влошават. Докато в развивите страни свръхликвидността доведе до възход на индексите, у нас пазарната капитализация на БФБ се понижи с 19% на годишна база към 28 февруари. Това означава, че акциите, качени там, са загубили като цяло почти 1.4 млрд. лева за последните 12 месеца. И ако за корекцията на стойността им може да има обективни причини като преоценка на риска или корпоративните печалби, едно друго число прави още по-голямо впечатление. Оборотът на БФБ през февруари се е понижил със 76% спрямо януари и със 73% спрямо същия месец на 2014 г. Той е бил само 23 млн. лева през месеца. Има компании с по-големи месечни обеми.

Две са основните причини за това и двете са по вина на властите: несигурността около пенсионните фондове след опита да се пренасочат техните спестявания към Сребърния фонд и неумелата регулация в Закона за собствеността и ползване на земеделските земи, която изложи на риск всички АДСИЦ и дружества, инвестиращи в земя. Преди дни парламентът без много обсъждане гласува глоба от 100 лева на притежаван декар земеделска земя, ако акционерите на дружеството-собственик са регистрирани в държави извън Европейския съюз. Само дето дружествата, чиито акции се търгуват на борсата, не могат да знаят дали такъв акционер придобива техни акции. Предстоящото въвеждане на данък върху финансовите транзакции също намалява интереса на инвеститорите към борсата.

„Колкото са по-ниски акциите на цените на Българската фондова борса, толкова са по-малки инвестициите на пенсионните фондове, а фондовете именно инвестират парите, които получават осигурените лица, респективно пенсиите при равни други условия биха били след време по-ниски. При всички положения спадът на борсата обаче е право пропорционален на намалението на стойността на пенсионните партиди в пенсионните фондове“, обяснява изпълнителният директор Иван Такев пред БНР.

Правителството няма ясна концепция как да насърчи инвестиционната активност и замразените пари в банковата система. Макар да възкреси идеята за приватизация на борсата, която финансовият министър Владислав Горанов преди време сравни с черешовия пазар в Кюстендил, то прави всичко, за да намали нейната привлекателност.


Бюджетна комисия: Дори ако БФБ се срине, не е страшно

„На 24.10.2014 г. с вх. № РГ-12-01-45 в КФН е постъпило писмо от ПОК „Доверие” АД, ПОД „Алианц България” АД, ПОК „ДСК Родина” АД и „Ай Ен Джи ПОД” ЕАД. Същото е адресирано до заместник председателя ръководещ Управление „Осигурителен надзор”- Ангел Джалъзов, с копие до заместник председателя ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Николай Попов.
В посоченото писмо, което е подадено след покана за това от страна на председателя на КФН, се акцентира върху значителната разлика в дневното изменение на стойността на дяловете на УПФ, ДПФ и ППФ управлявани от различните ПОД в последния работен ден на няколко поредни тримесечия. Посочени са конкретно 9 публични дружества, регистрирани на БФБ, за чиито емисии са изложени съмнения за евентуални манипулации.
Общата стойност на притежаваните книжа от ПФ в споменатите публични дружества към 29.12.2014 г. представлява 0.71% от активите на всички пенсионни фондове. Видно е, че и поотделно, и в съвкупност те заемат малък дял от инвестиционните портфейли на всички ПФ.
Към 31.12.2014 общия обем на всички права и акции (книжа с променлива доходност), инвестирани от универсалните пенсионни фондове на българския капиталов пазар възлиза на 7.49% от техните активи, което очевидно няма как да представлява системен риск за втория пенсионен стълб, тъй като дори да се стигне теоретично до пълна загуба на стойност за всички български публични компании регистрирани на БФБ вследствие на природен катаклизъм или друг форс мажор, даже и в най лошия възможен сценарии при средна годишна доходност от 5.45% през последните 12 г, фондовете биха компенсирали подобна загуба в рамките на 1-2 календарни години.  „

Из Доклад за изслушване на КФН във връзка с дейността на ПОД, КТБ и др.