Еврото остана под натиск след заявлението на ЕЦБ, че ще използва нетрадиционни мерки, ако е необходимо, за да отблъсне риска от дефлация. Това бе и основната тема на седмицата. Индексът S&P 500 постигна нов рекорд, но срещна съпротива.
EUR/USD завърши петъчната сесия с малко понижение до 1.3703 долар, след като достигна петседмично дъно от 1.3673 преди това.
На седмична база валутната двойка загуби 0.4 на сто. В сряда еврото се покачи над 1.3800, заради добри данни от Германия и лекото понижение на безработицата в еврозоната. То се търгуваше над това ниво и по време на изказването на президента на ЕЦБ Марио Драги, но след това падна до около 1.3700. Европейските акции отбелязаха минимален ръст, а доходността на германските ДЦК се понижи.
Златото имаше силен финал на седмицата, подкрепен от по-слабите от очакванията данни за заетостта в САЩ, които създадоха увереност за по-бавно затягане на паричната политика на САЩ. Благородният метал бе под натиск през последните седмици, тъй като подобрените данни за САЩ подсилиха очакванията, че Фед ще започне да повишава лихвите по-скоро.
Американският лек суров петрол поевтиня с 0.5% на седмична база след повишение в петък. При Брент понижението доближи 1.3%, подсилено от очакванията за нарастване на износа от Либия. В петък обаче надеждите, че протестиращите ще освободят износа от либийските пристанища помръкнаха, което доведе до известно поскъпване. Спредът между американския WTI и Брент се понижи до 5 долара.
Очакванията за държавни стимули в Китай подкрепиха цените на медта, но в края на седмицата те отново се понижиха, за да отбележат 0.6% седмичен спад.
Цените на пшеницата в САЩ се понижиха след като отслабнаха тревогите за метеорогичните условия, но царевицата поскъпна чувствително. Цените на пшеницата, юлска доставка в Руан, достигнаха 198.00 евро за тон.
Световният съвет по зърното прогнозира, че реколтата у нас може да достигне 4,7-4,8 тона, което означава запазване на цените или дори поевтиняване на пшеницата.
Европейските фондови борси имаха силен край на седмицата, докато в САЩ те отбелязаха понижение, движено от корекция в технологичния сектор в очакване на корпоративните отчети. Преди това S&P 500 достигна рекорд от 1,890.90 и все пак приключва със седмично повишение от 0.4%
У нас БФБ започна седмицата предпазливо при ребалансиране на портфейли. Появата на голям купувач на 2 април доведе до ръст на цените (ръст на СОФИКС с 2.7% само за ден) и обемите. В петък СОФИКС отбеляза понижение, но при по-слаба търговия.
Контекст
Американската икономика добави 192 000 работни места през март, а данните за януари и февруари бяха ревизирани нагоре. Данните за март бяха малко под очакванията.
В крайна сметка в САЩ отчетоха +144 000 работни места през януари, +197 000 през февруари и +192 000 за март. Има ръст на заетостта и на средната работна седмица – до 34.5 часа, но широкият измерител на безработицата, който включва заетите на половин работен ден, търсещи пълна заетост, се увеличи до 12.7%.
Останалите данни от САЩ бяха смесени. Фабричните поръчки (ръст с 1.6% през февруари), поръчките за дълготрайни стоки (с 2.2%) и непроизводственият PMI се подобриха. Но промишленият PMI нарасна по-бавно, износът се понижи и седмичните заявки за помощи за безработица нараснаха.
Търговският дефицит на САЩ достигна 42.3 млрд. долара през февруари, което е петмесечен връх. Ключът е спадът в износа с 1.1%, предимно на горива и индустриални стоки.
В Япония индустриалното производство спадна през февруари с 2.3%, което бе обяснено със студеното време. Икономистите очакваха 0.3% ръст. Данните идват преди увеличението на данъка върху продажбите от 5% на 8% от 1 април.
Председателят на Федералния резерв Джанет Йелън заяви, че паричната подкрепа ще продължи, което позволи на фондовите борси да отбележат ръст.
Последните данни от Китай също бяха смесени. Производствената активност, измерения чрез официалния PMI, който отразява предимно държавната икономика, за март леко надхвърли очакванията, нараствайки от 50.2 пункта до 50.3 пункта. Въпреки това индексът на HSBC показа свиване на икономиката – до 48 пункта, най-ниско ниво от година и половина (48.5 през февруари).
В еврозоната предварителните данни за инфлацията показаха спад до 0.5% – най-ниско ниво от ноември 2009 г. Въпреки това ЕЦБ запази лихвите без промяна, като стана ясно, че парични стимули са били обсъждани. Президентът на централната банка Марио Драги заяви, че бордът е бил единодушен в своя ангажимент да използва всички налични инструменти.
Общо за ОИСР инфлацията падна от 1.7% през януари до 1.4% през февруари.
