Неясните правила създават диви практики

Банско

През седмицата се случиха някои събития, които, взети заедно, показват, че отношението ни към околната среда и собствеността е като в Дивия Запад, само че скрито зад наредби, които се спазват както дойде.

По едно и също време властите забраниха дивото къмпингуване, за да опазят плажната ивица, но установиха, че не могат да спрат присвояването на десетки хектари от концесионера в Банско, за да опазят планината. И двата случая не са черно-бели.

Забраната за опъването на палатки извън определените за целта места, която се прилагаше в отделни общини като Несебър, стана национална с промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Дивото къмпингуване и паркирането на 100 м от плажа вече може да донесе глоба до 10 000 лева. Това бе аргументирано с опазване на реда, предотвратяване на пожари и контрол върху замърсяването. Не може да се отрече, че има нужда за регулации, и то не само по морето. Планините и зоните около реките също са препълнени с доказателства за културата и хранителните предпочитания на тези, които излизат сред природата само, за да пийнат и хапнат „на тeферич“. Но законови поправки и хайки за тези биваци не се е чуло да се предвидени.

Забрана за дивото къмпингуване съществува в много страни. Но е факт, че у нас няма регламент, по който да се поддържат тези места и да се осигуряват прилични санитарно-хигиенни условия. Дори да искаш да си събереш боклуците, общината не е осигурила възможност за това. А пък разрешените къмпинги обикновено са отдадени на хора, които са заинтересувани само бързо да си избият инвестицията. Затова повечето къмпинги западнаха с годините. Така последните законовите промени са на път да се превърнат в поредната законова норма, чието спазване не е осигурено с цялостен набор от правила, алтернативи, инвестиции и така модния напоследък административен капацитет. Така че са прави и тези, които провидяха в забраната поредна лобистка поправка, целяща да принуди хората, летуващи по морето, да плащат повече и комуто трябва. Кметът на Созопол, който бе порицан задето прегради пътя към плажа, сега сигурно се чувства реабилитиран.

Огражданията на общите земи, знаете, са един от начините за първоначално натрупване на капитал през 17 век в Англия, когато овцете изяли хората и по-късно, по времето на Дивия Запад. Този процес имал своите идеолози, според които общите земи правят бедните селяни мързеливи и ги карал да приличат на индианците.

Съвременните методи за ограждане са по-рафинирани. Вместо каубоите да опъват тел, адвокатите издигат стени от хартия.

И ако със закона за Черноморското крайбрежие държавата показа решимост срещу използването на плажовете от къмпингуващи, в случая с концесията на Банско тя изглежда напълно безпомощна срещу ограждането на гората за ски съоръжения. Оказа се, че не може да се каже със сигурност какви нарушения има по отношение на ски концесията. Правилно ли е измерването, как да се изчислят финансовите задължения, защо години след доклада на Сметната палата не са предложени коригиращи мерки? Дори площта на концесията не е ясна, да не говорим за крайния собственик на „Юлен“, защото едва ли някой вярва, че това е бедният кипърец Георгиус Георгиу. Единственото, което е установено със сигурност, е, че ако държавата едностранно прекрати договора, неустойката може да достигне до 100 млн. лв., според сметките на междуведомствената работна група (някои казват и повече). Едно от усложненията се дължи на промяната на Териториалния устройствен на ски-зона Банско през 2005 г. (преди десет години!), друго – както твърдят адвокатите на „Юлен“, идва от това, че преди ЗУТ не е изисквал ОВОС за обектите. Накратко – едното ведомство казва едно, другото – друго, а решение няма.
Този сюжет впрочем бе доведен до крайност в случая с тютюневите складове в Пловдив, където разногласията между ведомствата и една стара, недоведена докрай преписка позволиха да бъде съборена сграда-паметник на културата.

Неяснотите са рай за чиновниците и бизнесмените, които обичат сянката. Те позволяват хем да има правила и преписки, хем те да се нарушават, ако е нужно. И именно заради правната несигурност инвеститорите, които се хващат на хорото с българската държава, все повече ще са от типа на Георгиу.