Количествено затягане

юан

Определяща черта на световната икономика през последните 15 години е безпрецедентното натрупване на валутни резерви. Централните банки, водени от тези в Китай и страните-производителки на петрол, изградиха огромни запаси от валути на други страни. Световните резерви се раздуха от 1.8 трилиона долара през 2000 г. до 12 трилиона в средата на 2104 г., пише „Икономист“. Това се оказа връх. Оттогава резервите са спаднали най-малко с 500 млрд. долара. Китай, чиито резерви достигнаха връх около 4 трилиона, изгори част от тях, за да поддържа юана, след като капиталът, която преди се стичаше към Китай, започна да изтича. Другите развиващи се пазари, особено Русия и Саудитска Арабия, също прибягнаха до своите спестявания за черни дни.

Това предизвика предупреждения, че светът се изправя пред свиване на ликвидността поради намаляващите резерви. Когато централните банки в Китай и други страни купуват ДЦК и други облигации, за да попълват резервите си, това оказва натиск към понижаване на доходността на облигациите на богатите страни. Намаляването на резервите означава да се продадат някои от тези активи. Това заплашва да повиши глобалните лихвени проценти по време, когато растежът е крехък и финансовите са плашливи. Анализатори от Deutsche Bank описват ефекта като „количествено затягане“. [floated align=“left“]

Защо световните пазари реагираха толкова силно на развитията в Китай през последните седмици? Има голямо основание да се вярва, че нито разпродажбата на китайските акции, нито слабостта на юана имат най-голямо значение, твърдят от Дойче банк. А това, което се случва с китайските валутни резерви и значението му за глобалната ликвидност. Започвайки през 2003 г., Китай се зае с безпрецедентно натрупване на резерв, като изкупи чуждестранни активи за почти 4 трилиона долара, или повече от цялата QE програма на Фед. Глобалното въздействие наистина беше равностойно на количествените облекчения. Китай отпечатваше юани и използваше ликвидността, за да купува чуждестранни облигации. Доходността на ДЦК остана ниска, кривите (на доходността) бяха плоски, което бе наречено загадката на облигациите.[/floated]

По принцип централните банки на богатия свят могат да компенсират въздействието на това , например, чрез допълнителни „количествени улеснения“ (QE), закупуване на собствени облигации с пари на централната банка. На практика има препятствия пред това.
Това, че резервите на една страна могат да повлият на доходността на облигациите на друга страна, бе обясняно по запомнящ се начин през 2005 г. от Бен Бернанке, тогава един от управителите на Федералния резерв, а по-късно негов председател, в хипотезата за глобалния излишък на спестявания. Големите излишъци по текущите сметки на развиващите се страни бяха отражения на излишни вътрешни спестявания. Този излишен капитал трябваше да отиде някъде. Голямата част бе насочен чрез резервите на централните банки в облигации на богатите страни. Растящите запаси от от облигации притискаха лихвените проценти в богатите страни.

Контролирайки нещата, които влияят върху лихвените проценти – от растежа до демографията, икономистите опитват да оценят въздействието на резервите. Франсис и Вероника Уорнък от Университета на Вирджиния стигат до заключението, че покупките на облигации в чужда валута са намалили доходността по десетгодишните ДЦК с около 0,8 процентни пункта през 2005 г. Един скорошен работен документ от изследователи в Европейската централна банка намери подобен ефект: увеличаването на притежавани от чужденци облигации на еврозоната са намалили дългосрочните лихвени проценти с около 1,5 процентни пункта в средата на първото десетилетие от века.

И все пак има съмнения относно това доколко се свързват резервите и доходността на облигациите. Клаудио Борио от Банката за международни разплащания и Пити Дисятат от Централната банка на Тайланд отбелязват, че доходността е била с тенденция да се увеличава през 2005-07 г., дори когато капиталовите потоци към Америка са били силни, и че процентите са паднали след това, когато тези потоци се забавят. Връзката бе доста слаба и тази година. Резервите намаляха, но доходността на облигациите в Америка и Европа също падна.
Едно от обясненията е, че вътрешните показатели надхвърлят чуждестранните. Купуването на облигации от Федералния резерв по време на неговата програма за количествени облекчения (QE) през 2008-14 г. имаше по-голямо значение при определянето на дългосрочните лихвени проценти на Америка от действията на чуждестранните централни банки. През последната половин година количествените облекчения на ЕЦБ имаха задържащ ефект върху доходността в еврозоната. Това предполага, че промените във валутните резерви не са непреодолима сила. До степента, в която спадът причинява нежелано затягане, централните банки може да му противодействат чрез закупуване на облигации. Въпреки че продажбите на активи от страна на централните банки на развиващите се пазари в момента надвишават покупките от техните колеги в богатия свят, Фед не показва особено желание да възобнови QE.

Може да има други смекчаващи фактори. Капиталът, напускащ развиващите се пазари, все още не е изчезнал. Голяма част от него се озова там, откъдето първоначално е дошъл. Ако китайски милиардер иска да изнесе парите си извън страната, да речем, той може да търгува своите юани за долара чрез различни незаконни начини. Това намалява китайските валутни резерви, а именно притежаваните американските облигации. Милиардерът след това използва парите за закупуване на жилище в Лос Анжелис. Продавачът на този дом депозира полученото в американска банка, която, от своя страна, може да използва депозита да купува американски облигации.

Страните, които натрупаха резерви вероятно трябва повече да се тревожат. Когато техните централни банки започват да изкупуват чуждестранни активи, те плащат за тях с новонапечатани пари, увеличавайки паричното предлагане. Когато те се прехвърлят от покупката на чуждестранни активи, за да подтискат ръста на валутите си, към продажба на тези активи – за да ги подкрепят, те съответно свиват количеството пари.
Но дори тези тревоги може да са прекалени. Резервите не са единственият фактор на вътрешното парично предлагане. Централните банки просмукват повечето пари, създадени, когато те първоначално са акумулирани резервите, стерелизирайки ефекта. Те могат да отменят това, например, чрез намаляване на минималните задължителни резерви, както прави Китай. И както централните банки в развитите страни използват операциите на открития пазар – продажбата и покупка на вътрешни активи на ежедневна база – за да въздействат на краткосрочните лихвени проценти, така могат и тези в развиващите се страни. Но тези операции изискват умения и развит капиталов пазар.
Властите имат още една груба спирачка за количественото затягане – капиталовия контрол. Китай притиска изходящите парични потоци през последните седмици и резервите, които намаляха с 95 милиарда долара през август, се понижиха с не толкова тревожните 43 милиарда долара през септември. Ако напрежението отново се повиши, Китай може да бъде принуден да девалвира юана за втори път. Но мнозина се надяват, че бентът ще удължи малко по-дълго.