Опасността от санкции накара Русия да активизира петролно-газовата дипломация и да  заплаши, че ще се откаже от долара като разчетна единица. В същото време милиардерът Джордж Сорос призова да се накаже Москва, като се понижи цената на петрола, а Китай използва момента, за да договори търговия в юани с Европа. Тези събития породиха много спекулации и дори прогнози за края на долара като световна резервна валута.

Китайската надежда на Русия

Докато в Москва се гласуваше присъединяването на Крим, Игор Сечин, шефът на Роснефт отправи в Токио посланието, че санкциите срещу Русия ще бъдат контрапродуктивни. Москва започна да ухажва Азия с предложения за енергийни сделки, военни контракти и политически споразумения. Ако се изключат някои европейски страни като Гърция, Словакия и Полша, Китай и Япония са най-бързо растящият пазар на руския нефт, показват данните на ITC.

Като един от най-големите производители и втори по значение износител на петрол Русия е изнесла горива за около 180 млрд. долара за Европа и САЩ през 2012 г., според ITC. Преориентирането към Пекин (сега на второ място в износа на петрол след Холандия) винаги е било дългосрочна цел на Москва и заплахата от санкции ускорява този процес.

Самият Китай също е активен в търсенето на алтернативни източници (той внася петрол основно от Саудитска Арабия). Страната  обаче достави рекордно количество суров петрол  от Русия през февруари – 2.7 млн. тона. Обемите се утроиха за едно десетилетие и Русия представлява 12% от китайския внос на петрол, но това все още е малък дял.

Свещеният граал обаче е споразумението за доставка на природен газ на Китай, което изглежда е на финала след години преговори, коментира Ройтерс. То може да бъде подписано при посещението на президента Владимир Путин в Пекин през май.

Връзките между двете страни вероятно ще се заздравят при евентуално налагане на санкции, смятат наблюдателите. „Ако Китай ви подкрепя, никой не може да се чувства изолиран”, коментира Василий Кашин, експерт то центъра CAST.

Китайският президент Си Дзинпин избра Москва за своята първа задгранична визита миналия март. Тогава бе договорено удвояване на доставките на петрол и строителство на газопровод към Китай. Според това споразумение Китай ще внася от „Роснефт” повече от 620 000 барела дневно, което означава да измести Германия като най-голям купувач, съобщава Блумбърг.

„Газпром“ се надява да доставя 38 милиарда кубически метра природен газ годишно на Китай от 2018 г. през първия газопровода между най-големия производител и най-големия потребител на газ.

Но двете страни все още имат спорове за цената и охлаждането на отношенията на Русия със Запада втвърдяват позицията на  Китай, според Ройтерс. Сътресенията в Националната петролна корпорация на Китай, която е в центъра на разследване за корупция, също могат да забавят сделката. Китай също се нуждае от време, за да преразгледа своята енергийна стратегия, да отчете ръста на шистовия газ и ВПГ и да си осигури алтернативни доставки от бившите съветски републики.

Москва предупреждава

Москва внимателно поставя основите за нов начин на разплащане на взаимната търговия с Китай и други азиатски страни, което ще позволи да се заобиколи доларът. В съчетание с очертаващото се отсъствие на Русия от световните финансови пазари, това разкрива надеждата за пренасочване на китайските капитали, които досега купуваха американски ДЦК.

Руските медии тези дни са пълни с анализи, за това как да се избегне евентуална доларова изолация на страната. Големият проблем, според тях не са доставките на газ, които са осигурени с дългосрочни договори, а именно петролът. Това обяснява защо Сергей Глазев  опипа почвата с твърдението, че Русия може да се откаже от долара. В началото на март съветникът на Путин, каза, че Москва може да препоръча на всички руски притежатели на американски ценни книжа да ги продадат.

Макар и засега да става дума за спекулации, темата се обсъжда сериозно в руските медии. Това означава да се нанесе удар на петродоларовия стандарт, който бе създаден преди 40 години, коментира пред „Правда” икономистът Валентин Катасонов. Според руските икономисти отказът да се използва долара при петролната търговия ще е по-голям удар от продажбата на доларовите валутни резерви. Последното е проблематично, тъй като САЩ може да го блокира. Москва също така отчита, че не всички страни от ОПЕК ще я последват, особено Саудитска Арабия.

Следното мнение на експерта от Съюза на нефтената и газовата промишленост Рустам Танкаев също е показателно за настроенията в Русия: „Много голяма част от нашия златновалутен резерв е в долари и ако те бъдат изхвърлени на пазара, доларът ще пострада силно.” В целия свят има отдръпване от долара, допълва и главният редактор на „Експерт“ Валерий Фадеев. Дали е така?

Заплаха за петродолара?

Според инвеститора Джим Синклер, Москва разполага с много по-сериозно оръжие от продажбата на доларовите си резерви – да започне да приема плащания за петрол и газ във валути, различни от долара, независимо дали става дума за злато, евро, рубли или друга валута.

Наистина статутът на долара като резервна валута осигурява големи предимства за САЩ и ражда множество конспиративни теории. (И не толкова конспиративни – дори утвърдени медии дадоха гласност на хипотезата, че истинската причина за отстраняването на Муамар Кадафи са плановете му за единна африканска валута.) Сред най-популярните теории за отстраняването на Доминик Строс Кан от МВФ беше идеята му за множество резервни валути. През 2009 г. и 2010 г. той открито говореше, че дните на долара като световна резервна валута са преброени. Никой не може да потвърди тези хипотези, но едно е очевидно:  Глобализацията изисква нова световна валута, която да отразява усилващото се значение на новите икономики, точно както твърдеше ДСК.

След отмяната на златния стандарт установяването на търговията на петрол в долари допринесе значително за хегемонията на долара. Основите бяха положени от споразумение между САЩ и Саудитска Арабия – двете страни все още са най-голям вносител и най-голям износител на петрол.

В това обаче има доста преувеличение. Петролът осигурява под 10% от световната търговия, като расте делът на страни извън ОПЕК. Самата Русия, макар и голям производител, не е водеща по запаси. САЩ тепърва ще стават голям играч на този пазар благодарение на шистовата революция. Намаляването на дела на долара в световните валутни резерви по-скоро ще бъде постепенен процес.

Много повече зависи от Пекин, който даде да се разбере, че се готви за подобна промяна, но напредва бавно – както в осигуряването на нови енергийни договори (не само от Русия), така и с налагането на търговията с юани. Предпазливостта на Китай е обяснима. Страната държи около две трети от валутните си резерви в долари и продължи да увеличава активите си по време на количествените облекчения. Китай бе принуден да купува долари, за да не допуска поскъпване на валутата си поради търговския излишък и американските инвестиции в страната.

По последни данни на МВФ. делът на долара от известните валутни резерви е 61%. Повечето от резервите в чуждестранна валута са собственост на развиващите се страни, в това число делът на развиваща се Азия (основно Китай) от всички валутни резерви е 40 на сто. Китай с неговите почти 2.5 трилиона СПТ държи 33% от валутата на света.

Тази седмица Бундесбанк и Народната банка на Китай подписаха споразумение за сътрудничество по отношение на сетълмънта и клиринга на плащания в юани. В понеделник, 31 март подобен меморандум ще бъде подписан и с Банката на Англия, което ще превърне Лондон в клирингов център на търговията с китайската валута. Тази стъпка идва след като миналата година двете банки договориха тригодишно суапово споразумение, което позволява взаимната търговия да се извършва в национални валути, вместо в долари. По-късно такова споразумение бе подписано и с ЕЦБ и то е на стойност 45 млрд. евро и 350 млрд. юана. Това са процеси, които не са свързани със сегашната геополитическа криза и могат само да получат ускорение от нея.

>>Още: Колко е делът на долара на форекс пазара?

Спад на петрола?

Преди дни милиардерът Джордж Сорос предложи САЩ да накаже Русия като продаде част от стратегическия си петролен резерв, за да окаже натиск върху цените на нефта. Според него Русия ще загуби при цени под 100 долара за барел. В резерва на САЩ има 700 млн. барела.

Идеята да се накаже Русия с по-ниски цени на петрола всъщност е на експерта Филип Върледжър, който в началото на март заяви, че, без каквито и да е преки загуби, САЩ могат да понижат цената на петрола и да нанесат удар на Русия и олигарсите чрез продажба от стратегическия резерв. По неговите разчети, ако САЩ бяха продавали през миналата година по 500 хил. барела дневно от резерва, то цената на Брент (към който е привързан руския Urals) в края на годината щеше да бъде с 12 долара по-ниска. Според него понижаването на петрола с 10 долара на барел е равно на намаляване на експортните приходи на Русия с 40 млрд. долара. Това би довело до спад на БВП на Русия с 4%, като половината от това ще е свързано с падането на експортните цени на газа (те са обвързани с нефта – бел. ред.)

Последната прогноза на руското министерство на икономическото развитие е за средна цена на петрола от 101 долара през 2014 г. Бюджетът на Русия за тази година е смятан при 93 долара, а за следващите две години – на 95 долара за барел.

Ключовият въпрос е увеличението на производството на Ирак (до 3,5 млн. барела дневно) и желанието на Иран, който постигна частична отмяна на санкциите, да започне да изнася по-големи количества. Организацията на страните, производителки на петрол (ОПЕК) поддържа добива на ниво около 30 млн. барела на ден. Но властите в Иран смятат, че тези ограничения са в разрез с плановете им за увеличаване на добива на нефт. Това засилва конкуренцията в рамките на ОПЕК. Според скорошен доклад на Стратфор, ако двете страни увеличат износа, Саудитска Арабия може да не успее да намали достатъчно производството, за да компенсира това. Това ще има отражение върху цените. Макар че Саудитска Арабия може да си позволи да продава петрол на цена от 85 долара за барел, за много от останалите страни в региона, цените трябва да са около или над 100 долара. Политическото напрежение между Иран и Саудитска Арабия предизвика мрачни прогнози. Натежава и конфликтът между Саудитска Арабия и Катар.

Рязък спад на цените на нефта едва ли е възможен, коментира цитираният вече Рустам Танкаев пред „Российская газета”. Според него балансът на цените се поддържа от три източника, които не са свързани с ОПЕК – това нефтът, добиван от шисти в САЩ, от битумни пясъци в Канада и т. нар. тежък петрол на Венецуела. Всички те са много скъпи. Себестойността им е до 80 долара на барел при средна цена от 100 долара.

Цените на петрола няма да се понижат под 70 долара за барел през следващите години, според скорошен доклад на Roland Berger. Основната причина е, че производството му е свързано с растящи пределни разходи, особено за усвояваненето на нови находища и нови технологии за добив. Въпреки че ръстът на електрическите коли и ВЕИ ще се отразят на търсенето на петрол, икономическото възстановяване ще компенсира това.

[textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]