След четири дни преговори Иран и световната общност постигнаха споразумение за замразяване на иранската ядрена програма за шест месеца в замяна на облекчаване на санкциите и помощ общо на стойност 7 млрд. долара.
Постигнатото споразумение с Великобритания, Германия, Китай, Русия, САЩ и Франция предвижда Техеран да може да обогатява уран само до 5 процента, а запасите от суровина над тези нива ще бъдат унищожени. Властите в ислямската страна се отказват от нови съоръжения за обогатяване на уран и ще спрат производството на плутоний. Иран е дала съгласие да се разширят проверките в ядрените му обекти в Натан и Фордо и да спре строежа на реактор в Арак (именно там се предполага, че се произвежда плутоний).

Според американския държавен секретар Джон Кери, сега Иран разполага с 200 кг уран, обогатен до 20%, от който трябва да се избави за половин година.

За сметка на това шесте световни сили ще смекчат санкциите в търговията със злато, петролни продукти и автомобили. Ще се вдигне забраната за търговия с ценни метали, производството на коли и др.. Най-много постъпления – 4.2 млрд. долара пък ще може да получи ислямската страна от достъпа до приходите от петрол. Но в същото време почти 15 млрд. долара от неговите постъпления през този период ще останат замразени в чуждестранни сметки. Все пак няма да бъдат налагани нови санкции на Иран.

Иранските власти побързаха да интерпретират споразумението като признание за ядрената програма, но това бе отречено от САЩ. Израел, който според АП е бил държан настрана от тайните преговори между Иран и САЩ, нарече споразумението историческа грешка. Според Русия от него печелят всички. След изтичане на 6 месеца, през които ще се контролира как Иран спазва споразумението, ще бъде подписан постоянен договор, който ще уреди и правото на Иран да развива ядрена енергетика за мирни цели.

На практиката обаче споразумението няма да доведе до увеличаване на износа на петрол. Продажбите от Иран ще останат ограничени до 1 милион барела на ден (спрямо 2.5 млн. барела дневно преди 2012 г.), според международните санкции, които остават в сила, твърди Белият дом. Техеран ще продължи да губи потенциални приходи от 4 млрд. долара през всеки от следващите шест месеца. Износът на страната падна с 60% от началото на 2012 г., което я лиши от повече от 80 млрд. барела приходи. Американската администрация изчислява загубите от санкциите след 2010 г. на 120 млрд. долара.

Споразумението означава, че купувачите, които значително ограничиха покупките, не трябва да правят нови съкращения. Ройтерс допълва, че в рамките на днешното споразумение САЩ са се отказали от нови санкции срещу Иран, каквито са били обсъждани. Някои конгресмени не са съгласни с това и въпросът ще се обсъжда в Сената през декември, според Агенция Блумбърг.

Освен това се премахва забраната, наложена от ЕС за застраховането на танкери, превозващи ирански нефт. Ембаргото, наложено от ЕС върху вноса на петрол от Иран, остава в сила, съобщи Блумбърг.

Преди налагането на забраната през 2012 г. ЕС и Китай купуваха по около 20% от износа на петрол от Иран. Най-големият купувач в Европа бе Гърция (Иран осигуряваше една трета от доставките за страната), следвана от Испания и Италия. Според щатските власти през миналата година е имало 23 страни вносителки на петрол от Иран, а сега са останали само шест – Китай, Индия, Южна Корея, Япония, Турция и Тайван. Освен това санциите от САЩ забраняват репатрирането на постъпления от износа на ирански петрол. Вместо това клиентите трябва да плащат в банка в тяхната страна, уточнява Ройтерс. Според оценки около 100 млрд. долара, принадлежащи на Иран са замразени в такива сметки.

Според условията на споразумението Иран получава достъп до вече споменатите 4.2 млрд. долара постъпления от петрол, което е основното облекчение. Някои експерти смятат, че официалната оценка за ползите за Иран е понижена.
Остават в сила и забраните за чуждестранни инвестиции и предоставяне на ноу хау на Иран, като редица компании, включително от ЕС, очакват с нетърпение отпадането на ограниченията. Забраните за продажба на петролни продукти на Иран, който изпитва недостиг на капацитет за преработка на нефт, също остават в сила.

Вижте подробности за споразумението[textblock style=“3″]Досие: История на санкциите

През 1979 г. в Иран се провежда Ислямската революция. След слухове, че шах Мохамед Реза Пахлави може да получи убежище в САЩ, група радикално настроени студенти завзева американското посолство в Техеран. В отговор САЩ замразяват ирански авоари и златни запаси в своите банки. Забранява се бизнес с Инас и се налагат санкции на трети страни, които нарушават американското ембарго.
След войната с Ирак се въвежда забрана за кредитиране на Иран, както и оръжейно ембарго.
През 1987 г. търговията между САЩ и Иран е напълно забранена.
През 1995 г. Бил Клинтън разрешава на американски компании да продават невоенни стоки на Иран чрез трети страни. През 1996 г. обаче Конгресът на САЩ гласува за нови санкции, които освен това заплашват всяка държава, която инвестици повече от 20 млн. долара в енергетиката на Иран с ответни мерки, в т. ч. забрана на кредити за повече от 10 млн. долара от американски банки, отнемане на лицензи за износ на оборудване в САЩ, забрана за покупка на ДЦК на САЩ.
През 2005 г. правителството на Ахмадинеджад прие решение за размразяване на програмата за обогатяване на уран. В отговор администрацията на Джордж Буш въведе нови санкции, насочени срещу иранските банки и компании, свързани с атомната и оръжейната промишленост на Иран.
През 2012 г. ЕС въведе санкции срещу Иран, в това число за покупките на петрол.
През същата година износът на Иран спада от 107 млрд.  на 65 млрд. долара. По данни на ЦРУ 80% от износа на страната е съставен от петрол. С БВП от 549 млрд. долара ($1.016 трилиона по паритет на покупателната способност) страната е на 18-о място в света. Но БВП на глава от населението ($13,300 по съпоставими цени), тя е №100.
През юни 2013 год., след проведени избори за нов президент е избран Хасан Рохани, който се смята за по-умерен от Ахмадинеджад. Санкциите, които са въведени към момента са многобройни. Някои от тях са въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност, други са решения на Европейския съюз. Санкциите, въведени само от САЩ са два вида – такива, наложени от администрацията на президента и наложени от Конгреса. Именно по последните се очаква сериозна дискусия след края на ваканцията на американските законодатели през декември.[/textblock]