Студена война или Студен мир?

Владимир Путин

Русия иска Украйна да промени държавното си устройство, като премине към федерация. Това е едно от предложенията, обсъждани между външните министи на Русия – Сергей Лавров, и на САЩ – Джон Кери в края на миналата седмица. В замяна Москва ще признае резултатите от президентските избори в Украйна през май. САЩ вероятно ще приемат мълчаливо присъединяването на Крим, като избегнаха темата в официалното съобщение за разговорите между Путин и Обама. Това са първите сигнали за възможен компромис по украинската криза.

Има ли надежда, че руският президент Владимир Путин ще спре до Крим. Или Западът по-скоро трябва да се готви за продължителна конфронтация? Студена война или Студен мир?

Западните лидери, преговарящи за съдбата на малките страни в Централна и Източна Европа правят това в сянката на два горчиви исторически примера – споразумението от Мюнхен от 1938 г. и Ялтенското споразумение от 1945 г. В Мюнхен Великобритания и Франция се споразумяха с Хитлер за осакатяването на Чехословакия, без участие на чешкото правителство. В Ялта британците и американците сключиха сделка със Сталин, с която приеха съветската доминация над източния блок, пише Гидеон Рахман за FT. Тези паралели тегнат над западните лидери, които опитват да начертаят пътя на Украйна.

Това сравнение вече бе направено от германския финансов министър Волфганг Шойбле, както и от Хилари Клинтън. Нейният наследник на поста държавен секретар Джон Кери обеща, че украинците ще участват в дискусиите. Но ако по времето на срещата му с Лавров е било постигнато споразумение за федерализация на Украйна, Киев ще бъде притиснат да го приеме. Защо американците приемат това?

Мрачната истина е, че при сегашното положение в интерес и на Запада, и на Украйна е да водят преговорите с Русия. Има хиляди руски войници на границата с Украйна и след като Западът даде да се разбере, че няма да води война, то отказът от преговори е по-вероятно да се интерпретира като липса на интерес, отколкото като демонстрация на сила.

Важно е тези преговори да не бъдат смокинов лист за капитулация в мюнхенски стил. Западът има лостове за въздействие и те трябва да се използват за защита на принципи, които са оправдани – както от морална гледна точка, тако и от гледна точка на ресурсите, които Западът може да заплаши, че ще използа

Първо, Западът трябва да отхвърли опитите на Русия да измести дискусията от Крим към останалата част на Украйна. Отказът да се признае присъединяването на Крим ще го превърне в черна дупка от гледна точка на международната търговия и инвестиции и ще донесе значителни разходи за Кремъл.

Вторият принцип е да е да стане ясно, че руски военен ход в източната част на Украйна ще доведе до пълен разрив в икономически отношения на Запада с Русия.

Трябва да бъде заявено, че руското правителство не може да изиска промени в конституцията на съседна държава.

В рамките на този пакет от принципи обаче трябва да има място за обсъждане на други руски предложения –  идеята за федерална Украйна, гаранции за руския език и уверение, че една независима Украйна няма да се присъедини към НАТО или да установи отношения с ЕС, които нарушават интересите на Русия, смята анализаторът.

Гари Каспаров в статия за „Тайм” нарича Украйна „мюнхенски момент” за Обама. Американският президент позволи на Москва да превключи на въпроса дали ще нахлуе в други украински територия. „Преговорите, при които територията на друга държава е залог, имат дълга традиция. Най-очевидният пример е когато през 1938 г. Хитлер милосърдно обеща да не завзема цяла Чехословакия в замяна на получаването на Судетска област без оспорване от Великобритания и Франция”. Каспаров коментира още, че Путин и Обама наскоро са изиграли главните роля в подобен фарс – несъстоялия се удар по Сирия миналата година. Обаждането на Путин  (миналата седмица) намери Обама в Саудитска Арабия, където той вероятно постигна споразумение за въоръжаване на сирийските бунтовници. След като събитията се обръщат срещу Асад, Путин може да е решил да осребри „сирийските си чипове” в замяна на завоюването на Крим. Той получава желаното в замяна на това, което скоро ще загуби, а Обама ще може да декларира успех.

Каспаров е убеден, че Путин няма да престане да дестабилизира политическата и икономическа обстановка в Украйна.

Президентът на САЩ Барак Обама пренебрежително се отнесе към Русия като към регионална сила, която нито води блок от нации, нито глобална идеология. А неговата администрация продължава да подценява Владимир Путин. Руският президент заложи основите за създаване на реална алтернатива на Трансатлантическия съюз, пишат експертите Макю и Грегъри Маниатис в The Washington Post.

Докато реалната възможност за прилагане на сила заплашна съседите на Русия, Путин ще съсредоточи сили и средства върху създаването на Евразийския съюз, прогнозират двамата автори, които са бивши съветници на Михаил Саакашвили. Те отбелязват, че Индия и Китай зависят от руските военни технологии, а „Газпром” и „Роснефт” подготвят договори с двете страни.

Путин активно преразглежда връзките с такива съюзници от времето на Студената война като Индия, Китай и Виетнам, предлага материална подкрепа на опасни режими като този в Сирия, Иран и Венецуела.

[textblock style=“2″]Защо федарализмът е интересен за сегашното ръководство на Русия, пита се „Ведомости”?

Той предполага делегирането на регионите на пълномощия и ресурси, като запазва единната политика по ключовите въпроси. Според автора на книгата „Спящият институт: Федерализмът в съвременна Русия в Света” Андрей Захаров, след краха на колониалните империи федерализмът е единственото политическо средство, което позволява легално, без използване на сила, да се присъединяват нови територии. Автономизацията може да бъде начин както за излизане на субекти от състава на федерацията, така и за присъединяването им към друга федерация.

В условията на политическа и социална нестабилност това може да стане катализатор на националистически настроения и инструмент за разпадане на държавата, както беше със СССР.

Москва, която увеличава политическата и бюджетна централизация, се интересува от втората характеристика на федерализма – заложената в него възможност за присъединяване на нови териториии. Това показа и тестът с Крим.

Поддържайки федерализма в съседните страни, Москва напомня за стратегическия си интерес към териториите с рускоезично население.[/textblock]