Доставките на газ и петрол са обичайният заподозрян, когато става дума за влиянието на кризата в Украйна върху българската икономика. Но транспортът към Близкия изток и осигуряването на суровини за тежката индустрия също могат да пострадат. Износителите на зърно може да заложат по-високи цени, стига да не разчитат на украинските пристанища. Девалвацията на руската рубла и украинската гривна създават затруднения за българските компании, които пласират стоки и услуги на пазарите на двете страни. [textblock style=“2″]Още от СПЕЦИАЛЕН ДОКЛАД[/textblock]

Доставките на газ

На този етап няма сериозни основания да прогнозираме спиране на доставките на газ, заяви министър-председателят Пламен Орешарски пред парламента в сряда. Украйна засега плаща дълга, който е натрупала и той е несравнимо по-малък от този през 2009 г., коментира премиерът.

По предварителна неофициална информация Русия е предложила заем на Украйна, за да могат да си разплащат доставките, каза още Пламен Орешарски. От миналата седмица се нагнетява газ в хранилището Чирен, като количествата там са такива, че при евентуално спиране на газовите доставки при рационализиране на доставките вътре в страната, бихме могли да ползваме това хранилище за около месец и половина. Като добавим собствения газ, това би ни дало известно спокойствие за близо два месеца при намалени доставки, добави Орешарски. Свободните количества в Чирен са 200 млн. куб. метра. Има възможност, чрез реверсивна връзка да се ползва газ от Гърция, без да коментирам колко ще струва това, каза още премиерът.

С изключение на румънската интерконекторна връзка, която предстои да бъде въведена в експлоатация в края на този месец, останалите не могат да се използват. Работи се по тези връзки с Турция, Гърция и Сърбия, така че в средносрочен план да имаме добра свързаност на газопреносната ни мрежа със съседите и това да позволява по-добра маневреност при бъдещи кризисни ситуации, коментира Орешарски. Въпросът за интерконекторите бе поставен в спешен порядък още при газовата криза от 2009 г., но оттогава няма голям напредък.

По-дългосрочни последици за енергетиката

Въпреки че първоначалната реакция на кризата бе поскъпване на петрола, по-дългосрочните ефекти не са толкова сигурни. Българската икономика, както и икономиката на целия ЕС, е силно зависима от доставките на руски газ и петрол. Напрежението в отношенията с Русия ще постави отново на дневен ред намаляването на тази зависимост. Наблюдателят на Financial Times Ник Бътлър смята, че един от ефектите ще бъде нарастването на инвестициите във възобновяема енергия. Германия може да забави закриването на АЕЦ с няколко години, а въглищата ще увеличат дела си в енергийния баланс, специално в Източна Европа. Това впрочем би помогнало и на Украйна да стабилизира икономиката си.

Кризата може да подтикне Европа да вземе по-бързо решение за шистовия газ. Европейската комисия започна проучване по въпроса през януари, темата е и в дневния ред на Европейския парламент. Самата Украйна е на трето място в Европа по залежи.

Една друга последица, която силно засяга и България, е свързана с „Южен поток“. Ако се стигне до санкции, замразяването на проекта е сигурно, прогнозират редица експерти (включително „Креди Суис“).

Затрудняване на логистиката

Доставките за „Лукойл Нефтохим“ са изложени на риск, тъй като рафинерията разчита на украински пристанища. Това засяга и други големи производители, но до този момент не е представена обобщена информация.

Ще бъде затруднено и извозването на отработеното ядрено гориво, но по думите на вицепремиера Цветлин Йовчев може да се разчита на алтернативни маршрути. Междувременно забраната за превоз на ядрено гориво и други радиоактивни вещества посредством железопътната мрежа на Украйна бе отмена.

Ще бъдат затруднени доставките, както по море (пре Керченския проток), така и по суша. Заради повишения риск и евентуално заобиколни маршрути е възможно поскъпване на транспорта за Русия.

Затрудняване на доставките на суровини

Украйна е четвъртият по значение вносител в България (извън ЕС) с голям дял в доставките на метали. Две трети от вноса оттам са чугун, желязо и стомана. Освен това се доставят превозни средства, машини, въглища, както и горива, торове, маслодайни семена и др.

Затруднения за износа

Макар и да не е основен експортен пазар, износът за Украйна отбеляза много бърз ръст през миналата година – 74% или 357 млн. лева. Това се дължи на петрола и други горива, които обясняват почти целия ръст на износа (без 36 милиона лева). Изнасят се още лекарства, пластмаси, машини и тютюн. Девалвацията на гривната и намаляващата покупателна способност ще го затрудни, но в по-дългосрочен план може да се очакват и положителни ефекти, ако бъдат договорени митнически облекчения с ЕС.

Поскъпване на зърното

Цените на зърното в Украйна достигнаха най-високи нива от миналия юли по данни на Агрител. Но в последните дни няма затруднения на доставките. Обещанията за международна помощ доведоха до стабилизиране на курса на гривната, което бе и основната причина за повишаването на цените и евентуално за намаляване на следващата реколта (чрез разходите). Цените на международните пазари отбелязаха ръст на седмична база с около 7% – основно заради украинската криза.

(Допълнено на 6 март) Представители на ССБ коментираха, че цените на зърното вече растат и дали ще продължи да е така зависи от това дали конфликтът ще се задълбочи. Години наред основният конкурент на българските износите бяха търговците от Русия и Украйна, които изнасяха по-евтина пшеница. Сега с изравняване цените в Европейския съюз и Украйна може би ще станем малко по-балансирани, по-конкурентоспособни, обясни председателят на Софийска стокова борса Васил Симов пред БНР.

Туристически пътувания

Почти 249 000 туристи от Украйна са посетили България през миналата година. Данните за януари показват ръст, но дали той ще се запази зависи от това доколко Украйна ще избегне кризата. Руските туристи по данни на НСИ са 567 000. Дори да няма ескалация на напрежението, обезценяването на руската и украинската валута работят срещу притока на туристи. Българските туроператори съобщават пред различни медии за спад при ранните записвания. Има прогнози за провал на Mеждународната туристическа борса в Киев, насрочена за края на месеца.

Все още е рано да се направи оценка, но при по-продължителен конфликт и спад на рублата e възможно руските туристи да предпочетат по-конкурентни пазари като турския. Но е възможно и друго – руските туристи да предпочетат България вместо украинските курорти на Черно море.

Бежанска вълна

Към момента рискът от бежанска вълна не е голям, но при евентуално възникване на въоръжен конфликт, или ако продължи ескалацията на обстановката, която да доведе до възникване на ксенофобски настроения, то може да стане реална такава заплаха, каза министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Етническите българи в Украйна са най-малко 250 000 души. Според преброяването от 2001 г. те са  340 хил. души, но се смята, че не всички са се записали.

По-дългосрочните последици на украинската кризата и евентуален конфликт с Русия зависят от това дали ще бъдат наложени по-сериозни санкции на Москва и руските компании, както и от реформите, които кредиторите ще поискат от Киев. Евентуален План Маршал или подписване на споразумението за асоцииране може да разкрие възможности пред българските компании с позиции в Украйна.

Прочетете още – Как ни засяга кризата в съседство