Бурното бъдеще на световната търговия

Доналд Туск и Барак Обама
Мартин Улф, FT

Трябва ли да бъдат приветствани предложените от САЩ групови търговски споразумения? Това е голям въпрос, не на последно място за този, който смята либерализацията на световната търговия за ключово постижение. Той също така е много противоречив.

От провала на кръга Доха от многостранните търговски преговори фокусът на глобалната търговска политика се премести към груповите търговски споразумения, ограничени до група страни. Най-значимите са Транстихоокеанското партньорство (TTP) и Трансатлантическото Търговски и Икономическо Партньорство (TTIP). Както посочва изследване на Американския съвет на икономическите съветници, дневният ред на Обама в областта на търговията цели да постави САЩ в центъра на интегрирана търговска зона, покриваща почти две трети от световната икономика и почти 65% от американската търговия със стоки.

TPP са преговорите с 11 страни, най-важната от които е Япония. Партньорите държат 36% от световното производство, 11% от населението и около една трета от търговията. TTIP е между САЩ и ЕС, като формира 46% от световното производство и 28% от търговията. Големият отсъстващ от тези споразумения е Китай.

Някои от страните, участващи в TPP все още имат високи бариери за внос на стоки. Съветът на икономическите съветници посочва относително високите мита в Малайзия и Виетнам и земеделските протекции в Япония. Също така азиатските страни и ЕС имат по-високи бариери за внос на услуги от САЩ.

Понижаването на бариерите е само част от целите на САЩ. Докладът допълва, че по отношение на ТРР Вашингтон предлага действена защита на трудовия пазар и по-зелени политики. Но също така търси по-силна защита на правата на интелектуална собственост. По отношение на TTIP, страните търсят споразумение, която да постигне съгласуваност на регулациитe и повече прозрачност за бизнеса. Така и двете споразумения са опит да се определят правилата в международната търговия. Паскал Лами, бившият директор на СТО твърди, че ТРР се отнася повече към класическия въпрос за протекционизма, a TTIP е повече за регулаторната конвергенция.

Дали тези споразумения ще успеят ще зависи от това дали администрацията ще бъде оторизирана от Конгреса. Но трябва ли да се надяваме на успех?

Праволинейните предимства са: груповите споразумения са най-добрият начин да се либерализира световната търговия, предвид провала на многостранните преговори; новите правила и процедури предлагат най-добрият модел за бъдещето; те ще донесат значителни печалби.
Тези аргументи имат сила. И все пак има и контра-аргументи

При ограничен политически капитал фокусът на груповите споразумения рискува отклоняване на усилията от СТО. Това може да подкопае силата на глобалните правила. Ягдиш Багвати от Колумбийския университет посочва такива рискове. Преференциалните търговски споразумения освен това рискуват изкривяване на комплексните световни вериги на производство.

Друго безпокойство е, че САЩ използва влиянието си да налага регулации, които не са в интерес на партньорите. Бих бил по-малко загрижен за трудовите и екологични стандарти, отколкото за защита на интелектуалната собственост. Не е вярно, че по-строгите стандарти са в интерес на всички. Напротив, ако американските стандарти бъдат наложени, разходите биха могли да бъдат много високи.
Накрая, икономическите ползи едва ли ще бъдат големи. Търговията вече е съществено либерализирана и печалбите от понижаване на бариерите са малки. Едно проучване на TPP от Института Питърсън за международна икономика във Вашингтон предполага повишаването на реалните доходи в САЩ да е под 0,4 на сто от националния доход. Проучване на TTIP, публикувано от Центъра за изследвания на икономическата политика в Лондон, прогнозира малко по-високи стойности за ЕС и САЩ. Двете споразумения ще повишат реалните доходи с 1 % от БВП. Това не е нищо, но не и много.

Трябва да се посочат и три допълнителни притеснения за TTIP.
Първо, Йероним Капалдо от Tufts University твърди, че оценките на печалбите игнорират макроикономически разходи. Според неговия кейнсиански подход, ЕС ще загуби търсенето поради спад в своя търговски излишък. Това е нелепо. Макроикономическите проблеми трябва да бъдат решени с макроикономическите политики. Търговската политика има различни цели.
Второ, някои от пречките, които споразуменията опитват да премахват, отразяват различно отношение към риска. Ако европейците не искат генетично модифицирани организми, те трябва да могат да запазят правилата си. Ако търговската политика навлиза в такава свещена територия, тя ще умре.
И накрая, имаме спорния въпрос на уреждане на споровете между инвеститорите и държавата. Мнозина се оплакват, че политически решения – обществено финансираните здравни системи или правото на контрол върху цените на лекарствата – може да бъдат изложени на риск в полза на бизнеса. Преговарящите горещо отричат това.

В крайна сметка, ефектите от TPP и TTIP вероятно ще бъдат положителни, но скромни. Но съществуват рискове. Тези споразумения не трябва да се превърнат в алтернатива на СТО, или опит да се изтласка Китай в периферията на търговската политика. Те не трябва да се използват за налагане на вредни регулации или премахване на утвърдени правила.

Със съкращения

САЩ търсят две търговски сделки – с Европа и Азия

долар

Американският президент Барак Обама скоро ще разбере дали новият Конгрес, контролиран от републиканците, ще бъде достатъчно приятелски настроен към предложените търговски споразумения, за да преодолее препъникамъни като „хлорираните пилета“. Той обеща, че ще работи усилено по споразуменията въпреки твърдото противопоставяне на профсъюзите, природозащитни групи и дори на съпартийци демократи.

Вълненията около „хлорираните пилета“ и други сценарии заглушиха всяка положителна новина, дошла от преговорите миналата година по мащабното търговско споразумение между САЩ и Европейския съюз. Нещата не стояха по-добре и с другото споразумение, което САЩ се стремят да сключат с партньорите си от Тихоокеанския регион. То срещна съпротивата на профсъюзите и членове на Конгреса, които заявяват, че договорът може да подкопае способността на правителството да защити американската икономика. Шумът около „хлорираните пилета“ накара германския канцлер Ангела Меркел да обещае, че „ужасите и плашещите сценарии“, които се разпространяват за споразумението между ЕС и САЩ, няма да се случат. Само че също като някои други европейски лидери и като Обама тя твърдо подкрепи споразумението. На фона на високата безработица в Европа споразумението ще бъде безценно, отбеляза Меркел.

За Обама търговската политика през 2015 година ще бъде област, по която ще работи от сутрин до вечер. Обърнатото на изток споразумение – Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП -TTIP) ще свърже още по-здраво САЩ и 28-те страни от ЕС.

Споразумението с поглед на запад – Транс-тихоокеанското партньорство – ТТП (TPP) ще обхваща САЩ и държавите по тихоокеанското крайбрежие Австралия, Бруней, Чили, Япония, Канада, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам, но не и Китай. Територията на това споразумение ще включва 35 % от световната международна търговия и почти половината от световното население. Европа и САЩ вече изготвят най-голямото търговско споразумение с ниски мита. Новият документ цели да премахне регулаторните бариери и ще покрива стандартите за безопасност на храните, като използването на хлор за измиването на пилета, (което се приема в САЩ, но не и в Европа), защитата на личните данни и други бариери, които не са свързани с мита.

Азиатското споразумение ще бъде по-традиционен търговски пакт, който ще намали митата, ще установи правила при патентите и авторските права и ще урежда въпроси, свързани с конкуренцията между международните фирми и компаниите, подкрепяни от правителствата. Администрацията на Обама рекламира азиатското споразумение като начин да се повиши износа за Тихоокеанския регион в момент на засилена конкуренция от Китай. То върви по-бързо към приключване, отколкото атлантическото споразумение, а опонентите не мълчат.

Трима членове на Конгреса – всичките демократи – писаха през декември на Обама за притесненията си, породени от механизма за уреждане на споровете между компаниите и държавите (ISDS), предвиден в споразумението, както и от някои финансови въпроси. Обама обаче вече даде да се разбере, че е склонен да отправи предизвикателство към демократите като постигне компромис с републиканците, които установяват цялостен контрол върху Конгреса през януари. Търговията е една от малкото области, в която републиканците могат да предложат сътрудничество, а Обама, който се стреми да затвърди наследството си през последните две години на президентския пост, може да е повече от склонен да приеме. Същевременно преговарящите по атлантическото търговско споразумение обявиха „нов старт“ за 2015 година. Седмият кръг преговори през февруари в Брюксел е сигнал за по-критична фаза на преговорите, тъй като няма много време до новия срок за приключване на преговорите – края на 2015 година.

Стъпката към „нов старт“ бе направена след първата официална среща между новия еврокомисар по търговията Сесилия Малмстрьом и постоянния американски търговски представител Майкъл Фроман през декември. Моментът бе добър да се придаде нова форма на преговорите след смяната на караула в Брюксел и частичните избори в САЩ. Той може също така да съдейства за промяна в тона след враждебното приемане на ТТИП в Европа.

Тревър Кинкейд, заместник-помощник на търговския представител на САЩ, посочи, че има напредък, но не могат да бъдат обявени следващи стъпки, тъй като всичко подлежи на промяна, докато не бъде подписано споразумението. Кинкейд посочи, че въпреки потенциалните блага, които европейското споразумение може да донесе, подкрепящите го са се постарали да представят силни аргументи. Има толкова митове за това какво ще прави ТТИП, посочи пред ДПА Кинкейд. „Занижаването на стандартите не е цел на ТТИП“ и двете страни направиха много ясни изявления, за да разяснят това, допълни той.

Сесилия Малмстрьом посочи, че част от „новия старт“ ще бъдат усилията да обясни и да разсее митовете около някои елементи от ТТИП на фона на скептицизма на обществеността. Този месец може да се провери как ще се развият нещата със споразумението в САЩ, тъй като се очаква републиканците в Сената да предложат на преговарящите да бъдат предоставени специален вид правомощия за една по-ускорена процедура. Ако това предложение бъде прието, окончателното споразумение ще отиде в Конгреса, за да бъде или просто одобрено, или отхвърлено. Преговарящите посочват, че без тези специални правомощия американските конгресмени могат да се противопоставят на всяка част от цялостния документ и да го унищожат парче по парче. Противниците на тези специални правомощия посочват, че те са в корените си неправилни, тъй като премахват възможността да бъдат обсъдени въпроси, които пряко засягат живота на хората. Демократите в Сената блокираха усилията за предоставяне на специални правомощия миналата година, но, както и при определянето на съдба на търговските споразумения, резултатът би могъл да бъде различен с овладяването на двете камари от републиканците.

ДПА/БТА