Вестниците: Пенсии и пенсионни фондове

Новини, Медии

Дефицитът на държавното обществено осигуряване за 2014 г. ще е рекордно висок, като почти докосва 2 млрд. лв., пише „Капитал Daily“.
Траен недостиг на пари, малки увеличения на пенсии и други социални плащания, отложени реформи – това се чете в проекта на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за догодина, според изданието. Миниатюрните увеличения ще се платят през данъците на работещите фирми и граждани и чрез вдигането на минималния и максималния осигурителен праг.

С 50 900 души ще намалее средногодишният брой на осигурените българи през 2014-а година. Това е заложено в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за догодина. В същото време се очаква приходите от осигурителни вноски да бъдат със 136 милиона лева повече, но не е ясно как ще бъдат събирани тези постъпления, след като осигурените са по-малко, коментира по темата „Преса“.

За 11 години съществуване пенсионните фондове, на които се разчита да осигурят по-високите пенсии на родените след 1959-а година, са събрали повече пари от такси и удръжки, отколкото са спечелили от инвестициите на осигуровките на българите. Това става ясно от отчетите им в Комисията за финансов надзор през годините, пише вестник „Сега“.

Средната годишна доходност на универсалните фондове за втора пенсия е 5,75% в последните две години. Това показва статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН) за периода 30 септември 2011 г. – 30 септември 2013 г., пише обаче „Труд“.

В България има поне 400 000 лоши длъжници. Този извод може да се направи от данните на Камарата на частните съдебни изпълнители. Статистиката показва, че в момента при тях има 600 000 дела, като има фирми, срещу които са заведени над 100, съобщава „Труд“.

Лихвите по кредитите вече са на нивата отпреди кризата, показва статистиката на БНБ. Въпреки това интерес към тегленето на заеми вече няма, информира „24 часа“.

Строителна полиция да следи за нарушения при вдигането на сгради. Новият орган може да бъде създаден с промяна на устройствения правилник на Дирекцията за национален и строителен надзор. Това заявява пред „Стандарт“ новият началник на ведомството Николай Христов.

Трите мобилни оператора и доставчикът на телеком оборудване Ericsson изградиха съвместна 3G мрежа, която покрива цялото трасе на столичното метро. Това е първият съвместен проект на трите мобилни оператора в страната. Според източници на „Капитал Daily“ стойността на поръчката е малко над 1.7 млн. евро.

Емил Хърсев е написал в „Сега“ коментар по последните изявления на Стив Ханке, което е едновременно язвителен и позитивен. „За България (финансовият) свят мисли каквото Ханке обобщи: „столица на корупцията“ (преувеличено!), с „не само нефункционираща, но и почти криминална“ политическа класа (клевета!), „най-замърсената държава в ЕС“ (тъкмо обратното!) страна за „пример как се прахосват парите в ЕС“ (долна лъжа!)“, пише финансистът. Дори когато образът на България е изкривен, трябва да се съобразим с него и да го поправим, твърди той.

Световните медии: Фед зависи от китайските банки

Медии

Безспорната тема тази седмица са развиващите се пазари. Светът трябва да изгради линии на защита срещу нова криза на развиващите се пазари, заяви Кристин Лагард по време на срещата на  Фед в Джаксън Хоул. Думите й са знак за нарастващото безпокойство сред международните политици за пазарна нестабилност в страни като Бразилия, Турция, Индия и Индонезия, коментира „Файненшъл Таймс”. Перспективата за изтегляне на паричните стимули в САЩ доведе до спад на валутите на развиващите се страни.  Бразилия обяви в четвъртък интервенция от 60 млрд. долара.

Британският „Телеграф“ прави паралел с кризата в Латинска Америка през 80-те  и в Азия през 90-те и описва последиците – мерки за икономии и продажба на валутните резерви на развиващите се страни.

Темата от корицата на The Economist e Индия. Списанието разглежда и ограниченията пред нетрадиционните мерки на централните банки (знаете, количествените облекчения и насоките на паричната политика, т. нар. forward guidance). Благодарение на първата мярка, тоест изкупуването на облигации с прясно напечатани пари, активите на централните банки в Америка, Япония, Великобритания и еврозоната достигнаха 9.7 трилиона долара. Но други инвеститорите притежават солиден дял на пазарите, върху които банките се опитват да въздействат. Например 5.6 млрд. долара от американските ценни книжа или половината от дълга се държат от чужди инвеститори, като Китай и Япония, взети заедно, притежават повече отколкото Федералния резерв. Чуждите инвеститори започнаха да продават американски книжа тласкайки доходността нагоре, обратно на желанието на Фед.  Що се отнася до опита да се управляват очакванията чрез насоки, списанието посочва, че е нужна комбинация от силни думи и дела. Според проучване по време на втория кръг на количествени облекчения комбинацията от покупки на активи и обещанието да се поддържат ниски лихви, докато безработицата не спадне е съдействала за повишаване на ръста в САЩ с 0.13 процентни пункта. Без това обещания ефектът би бил само 0.04 пункта. Припомня се твърдият ангажимент на Марио Драги от 2012 г. да започне да изкупува книжа на закъсали държави, което успя да понижи доходността на испанските облигации с 250 базисни пункта, без да се изкупи нито една облигация.

Дали няма да се наложи Федералният резерв да спасява китайските банки, пита се Александър Фридмън от UBS. Притокът на капитали от Китай към САЩ дълго време бе в основата на световната икономика, като централната банка в Пекин инвестира 3.5 млрд. долара, значителна част от валутните резерви, в американски държавни облигации. Смяташе се, че Китай няма интерес да се откаже от този модел, защото продажбата на книжата ще оскъпи юана и ще подкопае конкурентоспособността на икономиката. Но ситуацията се промени и Китай вече зависи по-слабо от износа. В същото време централната банка се опитва да ограничи притокът на ликвидност към банките, заради опасения от балони. Но това може да предизвика криза и лошите кредити да достигнат 1 трилион долари. Затова централната банка трябва да започне рекапитализация на банките. За да се направи това може да се инжектират държавен дълг в юани в банките. Пречката е, че държавният дълг на Китай вече е 70% от БВП. Затова изглежда вероятно централната банка да започне да продава американски облигации, пише Фридман. Според него Федералният резерв трябва да се подготви за такъв ход, който ще оскъпи заемите и ще забави ръста на БВП. Затова Фед трябва да бъде готова да забави количествените облекчения в случай на финансова криза в Китай.

The Occupy Money Cooperative – група, свързана с движението Occupy Wall Street, обяви, че ще издаде предплатена банкова карта. Идеята предизвика много коментари, а според Тайм въпросът не е дали анти-банкова група трябва да се занимава с финансови услуги, а дали алтернативното банкиране има шансове да се пробори с бариерите за навлизане на пазара. Очаква се картата да струва 99 цента и да има месечна такса от 99 цента (явно пиарът е надделял над финансите при ценообразуването – б.м.). Статията посочва пет препятствия пред бизнес начинанието.

Slate  коментира неспособността на Стив Балмър, отиващия си шеф на Майкрософт, да промени фокуса й, така че да е устойчива на конкуренцията на мобилните устройства, като припомня (в отправка) края на известния сериал “Наркомрежа” , в който младият агресивен Марло успява да открадне бизнеса на добре установената групировка на Ейвън Барксдейл. Балмър, според изданието, е в ролята на героя на Идрис Елба, който неуспешно се опитва да се разбере с „врага пред портата” и да „препакетира” продукта, за да го продаде по-добре.

Стив Ханке предлага във WSJ смела идея на властите в САЩ, където лобисти с изразен корпоративен интерес (свързани с вносители на метали) предлагат замяна на доларовите банкноти с монети за един долар. Според него решението е да се приватизира производството на банкноти. Не говоря за премахване на Федералния резерв, уточнява той, а да се позволи на банките да произвеждат банкнотите, деноминирани в щатски долари. Такава практика има в Хонконг, Макао, Северна Ирландия и Шотландия.

В Хонг Конг, например, три частни банки са лицензирани да произвеждат различни банкноти, деноминирани в хонконгски долари. Тези банки действат като агенти на паричния съвет на Хонгконг, защото те трябва да държат резерви при него, равни на стойността на банкнотите в обращение. С една дума, няма банкноти в обращение без покритие. Резултатът за Хонконг е стабилна валута, чиито банктоти се произвеждат от частни банки, твърди бащата на валутния борд.

„Уолстрийт джърнъл” разказва и за милионите долари, които богатите в Америка харчат за мавзолеи.

Как изглежда икономиката от гледна точка на философите? Във всеки случай не като наука, става ясно от това мнение в „Ню Йорк Таймс„. Както първият цигулар на един оркестър, експертизата на икономиката все още е въпрос на занаят. Те, в това число председателят на Фед трябва да избягват високомерното мислене, че тяхната теория е напълно подходяща за заданието им и да полагат усилия да постигнат известна хармония сред какофонията.