Чрез скъп ток – към реиндустриализация

Енергетика

Разликата в енергийните разходи между Европа и нейните търговски партньори се разширява, показва официален доклад на Европейската комисия. Според него цените на тока в региона са двойно по-високи от тези в САЩ и с 20% по-високи от тези в Китай. В същото време на дискусия у нас властите отхвърлиха възражения от страна на индустрията за повишаването на цените на електроенергията на свободния пазар (виж следващата страница).

Цените на газа за индустрията са 3-4 пъти по-високи в ЕС, сравнено със САЩ и Русия, с 12% по-високи отколкото в Китай. Това е най-задълбоченото проучване на комисията досега, съобщава ФТ. Макар че енергията никога не е била евтина в Европа, през последните години разликата с останалите страни се увеличи, се казва в документа, който се поява в разгара на дискусии за реиндустриализацията и климатичните промени.

докладДокладът за първи път въвежда концепцията за разходи за енергия на единица (UEC). Както и разходите за труд на единица продукция индикаторът измерва разходите за енергия  за единица добавена стойност. Така той отразява два компонента на енергийната конкурентоспособност – стойността на вложената енергия и енергийната интензивност.

Изоставането на Европа е поради високи цени, показват данните. До 2006 г. България е имала най-високо ниво на енергийна интензивност, но липсата на данни след това не позволява да се направят пълни сравнения, пише в документа.

Публикуването му съвпадна с обсъждането на пакета за промените в климата, който постави нови цели за енергийното потребление до 2030 г. То предизвика дискусия за това дали конкурентоспособността на европейската икономика е била засегната от сегашния план за борба с климатичните промени, който залага цели до 2020 г.
Лакшми Митал, председател на ArcelorMittal, публикува статия във Financial Times, в която призовава да се затвори огромната разлика в разходите, която заплашва енергийно-интензивната промишленост в Европа. Ако плащахме по американските цени на електроенергията в нашите заводи в ЕС, разходите ни щяха да паднат с повече от 1 млрд. долара годишно, твърди той. Митал отбелязва, че бумът на шистовия газ в САЩ и по-благоприятните за индустрията политика са довели до много по-ниски цени за енергийните потребители.
В същото време Паоло Скарони, изпълнителен директор на италианската петролна и газова компания Eni, заяви в реч през уикенда, че по-ниските цени на енергията в Америка са създали огромно конкурентно предимство за САЩ, което гони инвеститорите към тази страна. Това е истинска извънредна ситуация за Европа.

Евродепутатът Райнхарт Бютикофер от Зелените реагира на тези призиви, като посочи, че реиндустриализацията трябва да се извършва на устойчива база. Той посочва, че търсенето на стомана е с 25% под нивата от 2007 г., което се дължи на свръхкапацитета на предприятия като Arcelor. Надеждата е в устойчивото развитие на инфраструктурата, казва депутатът който дава като пример нуждите на ВЕИ сектора от стомана. Една вятърна турбина от 3 мегавата се нуждае от същото количество стомана като 500 автомобила, казва той.

електроенергия в есЕвропейската комисия подчертава, че разликите между Европа и САЩ са се увеличили по много причини и върху някои ЕС не може да въздейства. Тук се включват националните субсидии в някои страни, както и революцията на шистовия газ. Според доклада все пак доставките в Европа са по-надеждни отколкото в САЩ, Русия, Китай и Япония.
След 2020 г. разходите вероятно ще се стабилизират и след това слабо ще се понижат, като ВЕИ ще замества енергията от природни изкопаеми.

Как да се възроди индустрията на Европа?

предприятие

В края на 2012 г. Европейската комисия постави цел за увеличаване на дела на индустрията в европейската икономика от 16 до 20 на сто през 2020 г. Това вдъхнови и България към курс на реиндустриализация.

Има най-малко две причини за този завой. Едната е примерът на Германия, чиято солидна индустриална база е направи по-устойчива на последиците от финансовата криза. Другата причина е, че силната индустрия отваря нови канали за износ. Промишленият износ дава повече от 50% от общия експор на Западна Европа. Надеждата е, че силната индустрия ще позволи на ЕС да се възползва по-добре от ръста в Азия.

[textblock style=“4″]Тази статия е част от темата Реиндустриализацията[/textblock]

Ние сме изправени пред масово изтребление на индустрията, заяви комисарят Антонио Таяни. Индустриалният сектор се свива като дял от брутната добавена стойност във всички западноевропейски страни след 2000 г. с изключение на Германия. Делът на индустрията варира в широки граници – от 25% в Чехия до по-малко от 10% в Гърция, Франция и Великобритания.

Освен на по-бързия ръст в сектора на услугите, намаляването на важността на индустрията се дължи и на загуба на международна конкурентоспособност.
Както пише Дойче банк в специален доклад за реиндустриализацията, тъй като индустриите се нуждаят от условия, които се развиват постепенно с времето, няма много смисъл да се възпроизвежда определен индустриален модел. Вместо да се фокусират върху определени индустрии, правителствата трябва да създават условия, които подкрепят конкурентоспособността на компаниите – чрез инвестиции в образование, изследвания и инфраструктура, както и чрез достъпна енергия и интелигентни регулации.

Как ЕС планира да извърши реиндустриализацията?

Свръхамбициозната цел, поставена от ЕК, се основава на четири приоритетни области:

Инвестиции в нови технологии: Тук се включват зелени технологии, биогорива и биохимикали, интелигентни мрежи и ключови технологии като микроелектрониката, наноелектрониката, нови материали и индустриални биотехнологии. Комисията планира стандартите за нови продукти да бъдат разработвани по-бързо и да насърчи публично-частните партньорства.
Подобрен единен пазар на стоки: В допълнение към опростяването на правната рамка, комисията планира да интегрира стоки от областта на отбраната и сигурността в единния пазар. Друга мярка и свързана със защитата на интелектуалната собственост на МСП извън ЕС.
Подобрен достъп на МСП до финансиране: За тази цел е увеличен капацитетът на ЕИБ и е създаден портал, който обобщава възможностите за финансиране по различните европейски програми.
Инвестиции в човешки капитал: Ще се доразвива европейският портал за работни места EURЕS. Планирано е да се изготви рамка за качество на стажовете и да се насърчи създаването на секторни съюзи за обмяна на знание.

Макар че се чуват гласове за разширяване на мандата на ЕЦБ, така че тя да може да подкрепя финансирането на бизнеса, това не е официална цел. Но Таяни коментира пред „Телеграф“ в края на миналата година, че затегната парична политика на централна банка е допринесла за кризата и затягането на кредита, а силното евро прави трудно европейските компании да се конкурират с китайските.

Измерения на деиндустриализацията

Преработващата промишленост даваше 19.1% от БДС на ЕС през 2000 г., а през 2012 г. – 15.8%. Източноевропейските страни, редом с Германия, са лидери. Засегнатите от кризата Италия (15.6%) и Испания (13.3%) имат по-нисък дял на промишлеността от средното за ЕС, а в Гърция този дял достига 9.7%.
В исторически план Финландия отбелязва най-бърза деиндустриализация – намаляване на дела на промишлеността в БДС с 10.2 процентни пункта от 2000 до 2012 г. Значителни намаления има още в Белгия, Великобритания, Швеция и Франция – над 5 пункта. Средното понижение за ЕС през този период е 3.3 пункта.
Но големият индустриален сектор не е синоним на успешна икономика. Статистиката показва смесена картина. Страните, чийто дял на промишлеността спада най-бързо, включват както южните периферни държави, които пострадаха от кризаат, така и държави от централна и северна Европа, чиито икономики са по-стабилни.

Но ако вместо делът на индустрията се проучва динамиката на създаденатна от нея Брутна добавена стойност, се вижда, че БДС намалява в страни като Великобритания, Гърция и Италия, но расте силно в Словакия (205% през 2012 г. спрямо 2000 г.), Полша (ръст със 137%) и Чехия.
работни местаРаботните места в индустрия намаляват силно, особено в Южна Европа, а в старите членки на ЕС намалението от 2000 до 2012 г. е със 17.6%. Само половината от това намаление се дължи на кризата. И докато намаляването на индустриалните работни места в страни като Великобритания се извършва главно преди 2008 г., в страни като Латвия, Словакия и България то се дължи изцяло на кризата.

Въпреки намаляването на индустриалната заетост, което достига 34% в Румъния и дори в Полша е 5%, страните в Източна Европа отбелязват ръст на БДС, създадена в индустрията след 2000 г. Това означава, че е налице ръст на производителността – особено в страните, които съхраняват дела на сектора (България и Румъния не са сред тях).

Има много причини за намаляване на важността на индустрията в ЕС и една от главните е ценовата конкурентоспособност на европейските стоки. През последните години в Западна Европа се наблюдава висока отрицателна корелация между БДС и разходите за единица труд (ULC). След 2000 г. БДС расте повече в тези страни, където разходите за труд раста по-бавно от средното. Това обаче не се отнася до Източна ЕВропа, където ръстът на БДС е съпроводен от ръст на разходите за труд, отбелязва Дойче банк.

разходи за трудИнститутът за икономически изследвания в Кьолн е пресметнал, че разходите за труд на зает за отработен час през 2012 г. са били над 10 евро в Чехия, 6.65 евро в Полша и почти 37 евро в Германия. Ръстът в източна Европа е от по-ниска база и отчасти е компенсиран от увеличението на производителността. Това показва, че разходите за труд не са единственият фактор.
Другата причина за намаляването на значението на индустрията за ЕС, особено на южните страни е, че техният износ за САЩ и развиващи се пазари като Китай е незначителен. Част от предимствата на Германия е, че нейните компании са добре позиционирани в експортни сектори, чиито стоки се търсят от развиващите се икономики (машини и превозни средства).
Анализът на Дойче банк отбелязва още значителните секторни различия по страни. Става дума за модели, които са установявани с десетилетия и трудно могат да бъдат копирани. В Германия например машиностроенето и автомобилната промишленост дават 16% от индустрията, което се дължи на близки отношения с доставчиците и изследователските институци, както и на добрите позиции на международните пазари. Едва ли е изненада, че следващите сектори на германската икономика са металургията, електрическата и химическата промишленост, които са свързани с машиностроенето. В Италия след металургията (16.9%) и машиностроенето, следват производството на храни и текстилната индустрия, в които иновациите (с изключение на техническия текстил) са много по-незначителни. Във Франция водещата индустрия е производството на храни (18.9%), следвана от металите и химията. Хранителната индустрия е важна за много други страни, като в Гърция например нейният дял е 35% от БВП на промишлеността. Тя, от една страна, е по-устойчива на кризи, но от друга страна има по-малък дял от износа, иновациите са редки, а потенциалът за растеж – малък.
В рамките на отделните страни често са налице регионални отраслови клъстери, които се характеризират с географската близост до някои индустриални сектори, доставчици на стоки и услуги и съответните изследователски организации.

Колко конкурентноспособна е Европа?

Основното предимство на ЕС е единният вътрешен пазар, който съставлява 23% от световния БВП, позволява създаването на производствени мрежи и привлича чуждестранни инвестиции.
Броят на фирмите от ЕС, които са сред 100-те най-големи индустриални компании по приходи нараства леко след 2000 г. Големите компании успяха да коменсират слабото търсене в Европа с експанзия към развиващите се страни. Това се оказа по-трудно за МСП.
Разликите в регулациите, например, по отношение на защитата на потребителите или цените на енергоносителите могат да направят фирмите по-неконкурентноспособни спрямо компании от страни извън ЕС. Това се проявява различно в отделните сектори.
Глобалният индекс на конкурентоспособността на Световния икономически форум (WEF) се основава на различни категории – качество на институциите и инфраструктурата, макроикономически условия, здравеопазване и образование, ефективни пазари, включително ефективност на трудовия пазар, иновации и размер на пазара.
Той варира много за различните страни на ЕС. Осем от тях са в световния топ 20. Франция, Ирландия, Испания, Естония и Чехия са умерено конкурентоспособни. Южните страни се представят зле. Някои страни се представят зле, дори ако изключим категориите, над които правителството няма контрол. Румъния, Словакия и България се представят зле от гледна точка на качеството на институциите, ефективността на стоковите и трудови пазари. Процесът на конвергенция в рамките на ЕС спря. Вместо да догонват останалите, изоставащите загубиха позиции през последните години.

Други класации също подчертават разликата между Севера и Юга. Например, Global Manufacturing Competitiveness Index 2013 на Делойт, не поставя Европа в благоприятна светлина, като само Германия се добира до Топ 10, а Полша, Великобритания и Чехия са единствените други страни в Топ 20.
Индексът за качеството на индустриалните локации на Института в Кьолн поставя на първо място САЩ, Швеция, Дания, Швейцария и Германия. Прави впечатление, че тук Полша е едва на 35 място от 45 страни. А България е на предпоследното 44 място. Добрата новина е, че страната е отбелязала напредък в този индекс след 1995 г.
Общото за всички изследвания са следните предимства на европейската икономика: инфраструктура, образована работна ръка, голям вътрешен пазар и мрежа доставчици. Общите недостатъци са: високи разходи за енергия, сравнително високите данъци за бизнеса и слабата адаптивност на трудовите пазари.
Иновациите са ключов фактор, който може да промени играта. Над 30% от всички заети в европейската промишленост работят в средно- и високотехнологични сектори. Въпреки икономическата криза, производството на високотехнологични стоки в Европа нараства с 26% след 2005 г., докато в нискотехнология то спада с 6 на сто.
Ключовият фактор за разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Финландия, заедно с Южна Корея е световният лидер по разходи за НИРД (4%), а Швеция и Дания също надхвърлят целта от Европа 2020 (3%), както и текущото ниво на разходите за изследвания в САЩ. България е на предпоследно място, преди Румъния.
Данните показват още, че в повечето технологично развити страни частните разходи за НИРД надхвърлят 60-70% Ако корпорациите не харчат за научни изследвания, държавата не може да запълни разликата.
Другият важен фактор са разходите за труд, но неговото значение намалява. През 2003 г. 87% от германските индустриални компании, които са преместили производствата си в други страни, се позовават на по-ниските разходи на труд като една от причините. През 2012 г. – 71 на сто. Първата причина за това все още умерено намаляване на значението на трудовите разходи е, че техният дял в разходите за производство намалява. Втората причина е, че трудоемките производства вече са прехвърлени в страни с ниски разходи на труд.

Възможни политически решения

Завръщането на индустриалните производства не е е само европейска тема. В САЩ, където делът на индустрията успя да се покачи до 12% също се заговори за инсорсинг. Производствените мощности в Китай все повече се обръщат към местния пазар, където търсенето расте, а развитите страни си възвръщат ценовите предимства. Разликата в заплащането между развитите и развиващите се страни намаляват. Според The Economist някои производствени разходи в Калифорния са само с 10% по-високи от тези в Китай, ако се отчетат транспортните разходи и митата. По-голямата гъвкавост и контролът над качеството също не са за пренебрегване.

Дали подобен сценарий ще се материализира в Европа. Макар заплатите в развиващите се страни да растат по-бързо, разликите в трудоемките отрасли ще останат високи. Освен това в Европа средата е по-малко подкрепяща отколкото в САЩ. Докато в случая на САЩ става дума за преместване на производства към Мексико, Китай и други азиатски страни, повечето релокации в Европа са в рамките на ЕС. През 2012 г. германските компании все още произвеждат 61% от продукцията си в Германия, 21% в други страни от ЕС и само 8% в Азия.
Разходите на европейските компании също се различават от тези в САЩ, където производителността през последните години е по-висока. Разходите за труд в някои западноевропейски страни са по-високи от САЩ. Разходите за електроенергия, които индустрията в ЕС плаща, са два пъти по-високи, а при цените на газа – дори повече.
Тенденцията за преместване на производства извън ЕС наистина намаля през последните години и това е особено забележимо в сектори, в които изнасянето на мощности е над средното като автомобилостроенето. Но няма признаци за връщане на производства.
Надеждата, че мултинационалните компании ще увеличават производствения капацитет в Европа, за да посрещнат местното търсене, няма да се сбъднат скоро.

Трябва да се направи много, преди да видим индустриален ренесанс, смята Дойче банк.

Привличане на ПЧИ. Като цяло средата за чуждестранни инвестиции в Европа е благоприятна, както показва индексът на регулаторните ограничения на ОИСР. Белгия, Верикобритания и източноевропейските страни са в челото. Това, от което ЕС се нуждае, са допълнителни разходи за НИРД, обучение на работната сила, инвестиции в инфраструктура и задържане на разходите за единица труд. Ирландският модел на намаляване на данъците също е приложим, но Европа не се нуждае от конкуренция на данъчните ставки.
Енергийна политика. ЕС е единствената икономика в света (с изключение на Австралия, Норвегия и Швейцария), която преследва абсолютно намаление на емисиите парникови газове и вероятно ще постигне тази цел. Делът на европейските страни от ОИСР в световните емисии на СО2 намалява от 18% през 90-те на 13% през 2010 г. В същото време това обяснява защо цените на енергията в ЕС са по-високи от останалия свят. ЕС трябва да поддържа баланса между екологичните цени и конкурентоспособността, особено на енергоемките производства.
Инвестиции в човешки капитал. Резултатите на ЕС на изпитите PISA са посредствени – изключение са Естония, Финландия, Полша и Холандия. Целта не е само да се осигурят достатъчно инженери с висше образование, но и квалифицирана работна ръка (техници). Опитът на Германия и Австрия в дуалната система трябва да се приложи и в други страни.
Сериозна пречка е, че бюджетът на ЕС поддържа съществуващите структури (например за селското стопанство се отделят 39%) вместо да насърчи образованието и изследванията. Това е една от причините биотехнологиите да са сравнително по-неразвити в ЕС.
Трудова мобилност. В момента само 3% от работниците в ЕС работят в друга страна. Освен езиковата бариера за това допринася липсата на знания за робата в чужбина, признаването на професионална квалификация и прехвърлянето на пенсионни права. Предвид демографските тенденции е важно да се повиши участието на хората над 55 г. чрез гъвкаво работно време.
Свободна търговия. Една от причините за преместване на производства извън Европа са тарифните бариери. Освен да продължи двустранните споразумения, ЕС трябва да насърчи експортното застроховане и да оказва подкрепа за достъпа на МСП до чужди пазари.
Инфраструктура. Макар и състоянието на инфраструктурата да е относително добро, в последните години заради дълговата криза, разходите намаляват. Средствата от структурните фондове в същото време се използват предимно за развитие на регионите, вместо да се насочат към тесните места в икономически перспективните региони. Планирането и финансирането на разходите за инфраструктура, трябва да включи и частният сектор, препоръчва Дойче банк.