Региони в упадък: Две таблици и една хипотеза

региони

Как да се реши задълбочаващият се проблем с регионалните неравенства? Всеки уважаващ себе си автор на стратегии с държавно финансиране може да представи обемен доклад, който обобщава наличната статистическа информация, както и наличните мерки от различни други доклади.

Ще опитам нещо по-бързо – да поразсъждавам само върху две таблици. Едната е от НСИ и показва кои сектори на икономиката осигуряват доходите в различните региони. Другата съдържа обработени данни за изпълнението на оперативните програми от предходния период и показва за какво са финансирани същите региони. И в двата случая търсим разликата между Северозападна и Югозападна България, най-бедния и най-богатия регион.
Нека уточним, че те по начало не са равнопоставени. В Северозападна България живеят 2.7 пъти по-малко хора, а заетите са 3.5 пъти по-малко отколкото в Югозападна България.

Ето я първата таблица, която показва разпределението на възнагражденията в нефинансовите предприятия. (Не са включени селското стопанство, където разпределението е по-равномерно, финансите и държавното управление.)
заплати по региони
Безспорно тази таблица отразява както по-ниската средна работна заплата в изостаналите райони, така и по-малкия брой заети в тях. Но най-силно впечатление прави, че отраслите с най-висока средна заплата – като ИТ и професионални дейности, практически не присъстват в Северозападна България. Работещите в ИТ сектора в Югозападна България са получили сумарно 214 пъти повече пари. Това се дължи на факта, че заетите в този сектор в София и останалите области от най-богатия регион са 50 пъти повече, а средната им заплата е била четири пъти по-висока. Близко е до ума, че в Северозападна България няма софтуерни компании, които наемат високоплатени кадри, а става дума за специалисти, които осигуряват достъп до интернет, кабелна телевизия и подобни услуги. Големи разлики има и по отношение на професионалните дейности и научни изследвания, както и при административните услуги (вкл. кол центрове).
Най-голяма равномерност се наблюдава при доходите от заплати от промишлени предприятия – общите възнаграждения от заетост във фабриките на Северозапада са три пъти по-ниски от тези в Югозапада. Графиката горе показва, че индустрията е основен източник на доходи в Северозапада (ако не броим селското стопанство и държавното управление). Това означава, че надеждите за възвръщане на благосъстоянието на този район чрез реиндустриализация са преувеличени.

Но ако разликите в доходите се формират от мобилни дейности, които не изискват скъпи инвестиции в терени, халета, съоръжения, машини и складове, това може би поставя под въпрос досегашната логика на множество облекчения за разкриване на работни места и други насърчения. Няма причина да се твърди, че един научен институт може да оцелее само в София – освен кадрите. Вижте картата на институтите Макс Планк, например.

Голяма част от стимулите, целящи преодоляване на регионалните неравенства, идват от еврофондовете.
Затова следващата таблица е за разпределението на еврофондовете по програми и региони.

еврофондове
Виждаме, че само програмата за регионално развитие и отчасти тази за Околна среда постигат относително равномерно разпределение на средствата.
Но впечатлява несъразмерността при ОП „Развитие на човешките ресурси“, по която в миналия програмен период се финансираха и образователни дейности.

От първата таблица следва, че основният проблем на най-бедния регион не е липсата на заводи, а липсата на хора, които могат да се адаптират към новата икономика. Това се свежда до три други проблема – образование, инфраструктура и – много важно! – среда. От втората таблица виждаме, че Северозападът е получил 35 пъти по-малко пари за транспортна инфраструктура и над 8 пъти по-малко за развитие на човешките ресурси.

Неблагоприятната демография е една от спирачките на Северозападния регион. Но тя не обяснява всичко. Коефициентът на икономическа активност в Северозапада е много по-нисък – 45% спрямо 58% в Югозападна България. За да се преодолее това е трябвало програмата за човешки ресурси да вкара непропорционално повече пари в Северозападна България, най-вече, но не само за образование и преквалификация. Вместо това парите, отделени за този край, са отишли за доплащане по социални програми, които дублират разходи на държавния бюджет, за проекти на различни общини и за спонсорирана заетост.

А ето я и хипотезата. Какво ще е нужно, за да видим голям кол център във Видин, офис на софтуерна компания, работеща за чужбина, в Монтана или нов научноизследователски институт в Ловеч? Терен, сграда? Не, има достатъчно и/или този разход не е решаващ. На първо място са нужни хора, и то млади. Ако тези хора ги няма във Видин или Монтана, а са останали след следването си в София, те защо биха се върнали? Пътят до Враца и Видин е в незавидно състояние. Под една трета от хората в Монтана имат достъп до интернет. Във Видин има само две болници, в цяла Северозападна България – само четири киносалона. Голям фестивал или концерт в някоя от шестте области се случва може би веднъж годишно (не броя спонсорираните от ЕС фестивали на тиквата и подобни).

Цялата нова икономика е изградена върху мрежовите ефекти. ИТ се развиват там, където има екосистема. Не се местиш, ако не се преместят твоите сътрудници, приятели и конкуренти. Държавата може и да даде пари на някой инвеститор, който обещае 100 работни места в Северозапада, но очевидно не знае как да създаде среда за модерен бизнес. И не иска да знае, защото промяната на модела не се вписва в плановете на местните управници.