Проект: Всеки може да е счетоводител

компютър

Проектът на изцяло нов закон за счетоводството, предложен след дълго съгласуване от МФ, премахва всички изисквания към съставителите на счетоводни отчети, но за сметка на това не намалява съществено изискванията за одит. Малките и средните предприятия могат да не прилагат Международните счетоводни стандарти.

С проекта се предлага въвеждане на четири категории предприятия – микро-, малки, средни и големи предприятия и три групи предприятия, изцяло в съответствие с
изискванията на директивата. Микро и малките предприятия съставят съкратен отчет. Освен това микропредприятията са освободени от задължението да съставят отчет за дейността и да представят приложенията към годишния отчет (за малките предприятия – съкратено приложение към годишните финансови отчети).
Новост са облекченията за дъщерни предприятия, които им позволяват да не изготвят доклад за дейността и пояснителни приложения към годишния финансов отчет, когато отговарят на определени условия.

Според проекта микропредприятия са предприятия, които към 31 декември на текущия отчетен период не надвишават най-малко два от следните показатели:
-балансова стойност на активите – 718 000 лв.;
-нетни приходи от продажби – 1 430 000 лв.;
-средна численост на персонала за отчетния период – 10 души.
При малките предприятия тези показатели са съответно 8 000 000 лв., 16 000 000 лв. и 50 души.

Но се предвижда малки предприятия, които не надвишават следните показатели, да бъдат освободени от задължението за одит:
-балансова стойност на активите – 2 000 000 лв.;
-нетни приходи от продажби – 4 000 000 лв.;
-средна численост на персонала за отчетния период – 50 души.
Всички малки предприятия, които надвишават два от тези показатели, ще подлежат на задължителен одит. Освен това задължително се заверяват отчетите на средните и големите предприятия, предприятията от обществен интерес, предприятията, за които това изискване е предвидено от закон (например, АД – по ТЗ), както и големите фондации в обществена полза.

Сега облекчена форма на финансова отчетност прилагат предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:
– балансова стойност на активите към 31 декември – 1,5 млн. лв.;
– нетни приходи от продажби за годината – 2,5 млн. лв.;
– средна численост на персонала за годината – 50 души.

Новата счетоводна директива 2013/34/ЕО позволява по-високи прагове за одит (балансова стойност на активите от 4 млн. евро и приходи от продажби от 8 млн. евро).

Съгласно действащото законодателство в България задължително се прилагат международните счетоводни стандарти и по изключение – националните. В проектозакона се предлага само големите предприятия и предприятията от обществен интерес да прилагат международните счетоводни стандарти, а всички останали предприятия националните стандарти. Според МФ обаче е облекчение за бизнеса. Международният стандарт за малки и средни предприятия, който е съобразен със спецификата на малкия и среден бизнес и е по-лесен за прилагане от международните счетоводни стандарти не е приет нито от европейските институции, нито в България, пише в мотивите на новия закон. И в момента има НСС за малки предприятия.

Отпадат изискванията към физическите лица – съставители на счетоводни отчети. Сегашният закон изисква хората, които подписват отчетите да имат висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, одита, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство от две до пет години. Лица с икономически техникум също можеха да съставят отчети при осем години стаж като счетоводител.


Други промени

Отпада задължението за превод на български език на всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език. Съгласно
действащото законодателство за всички документи се предвижда задължителен превод, с изключение на документите, свързани с отчитане на данък върху добавената стойност.

За първи път се въвежда т. нар. нефинансовата декларация, която съдържа информация по отношение на социални въпроси; въпроси, свързани с работниците и служителите на предприятията; зачитане на правата на човека; превенция и борба с корупцията и подкупите, и други. Нефинансова декларация ще изготвят само големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които са с персонал над 500 души. Тя ще се изготвя след 1 януари 2017 г.

>>МФ иска търговски представители и членове на бордове да носят солидарна отговорност по ДОПК

Случаят КТБ и изпитанията за одиторите

данъци

За много собственици на бизнес одитът е скъпо и ненужно задължение. Тези от тях, които са имали средства в КТБ или забавени плащания от клиенти, закъсали покрай КТБ, вероятно са се почувствали измамени, когато банката фалира въпреки заверката на отчетите й без забележки. По-късно проверка, извършена от „Делойт“, „АФА“ и „Ърнст енд Янг“, откри основания за обезценки на активи в размер на 4.2 млрд. лева.

Възможно ли е одитор от ранга на КПМГ да пропусне такава колосална загуба?

Днес комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) заседава по случая КПМГ, но отложи решението си до попълване на състава си. Очаква се утре парламентът да гласува избора на Симеон Милев.

Това е първият случай, когато прожекторите се насочват към този орган, ръководен от бившия депутат от ГЕРБ Ваня Донева. Вероятно заседанието ще се проведе до края на седмицата, но въпросът за отнемане на лиценза на КМПГ още не е обсъждан официално. На заседанието днес е обсъждан само доклада от проверката.

Комисията има няколко варианта за решение спрямо КПМГ. Тя може да наложи глоба до 20 000 лева. По-сериозната санкция е отнемането на лиценза на одиторската компания за две години. Третият вариант би бил да се отнеме лиценза само на физическото лице, което е заверило отчетите на КТБ. Комисията също така трябва да се произнесе по два други казуса, свързани с КТБ – евентуален конфликт на интереси по отношение на Силвия Пенева, управляващ съдружник на „Делойт“, която извърши проверката на активите на КТБ, и Николай Орешаров, одитор на редица дружества, свързани с КТБ, който е и член на Одитния комитет на банката (конфликт на интереси).

Тези казуси са и в дневния ред на Института на дипломираните експерт-счетоводители, който по замисъл е саморегулираща се организация. Комисията по контрол на качеството в ИДЕС обаче е в конфликт на интереси, защото редови членове на ИДЕС трябва да проверяват свои колеги. Също така от действащи одитори е съставена и етичната комисия на ИДЕС. Институтът също има правомощия да налага санкции по чл. 41 от Закона за независимия финансов одит.

Законът предвижда и по-голяма санкция за одиторското предприятия –  „регистрираните одитори носят имуществена отговорност до трикратния размер на договореното им възнаграждение за одит за вредите, които са причинили на своите доверители, ако вредите са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия и бездействия. Ограничаването на отговорността не се прилага в случай на умишлено неправомерно поведение от страна на одитора.“

В случая на КПМГ това означава примерно 250 000 евро при неумишлени пропуски. Това е обаче е отговорност по Закона за задълженията и договорите, а не административна санкция.

Стесняващ се пазар

Казусът с одита на КТБ идва в критичен момент за одиторското и счетоводителското съсловие. Новата счетоводна директива 2013/34/ЕО поставя високи прагове за одит (балансова стойност на активите от 4 млн. евро и приходи от продажби от 8 млн. евро, което е до шест пъти повече от сега, остава критерият 50 заети), тоест по-малко предприятия ще трябва да заверяват отчетите си. Очаква се обаче ИДЕС да се опита да запази бизнеса на одиторите и да не вдига много критериите за одит. Директивата, която трябва да бъде въведена в българското законодателство до юли 2015 г. и да се прилага от 2016 г., ще изключи малките предприятия от тези, които подлежат на задължителен одит. При това на пазара на одиторски услуги ще останат само големите компани и публичните дружества, а те традиционно са клиенти на Голямата четворка – КПМГ, Делойт, Ърнст енд Янг и „Прайсуотърхаус“ и още няколко големи компании като „АФА“ ООД, която също бе ангажирана в случая КТБ.

От друга страна, счетоводителската гилдия вече бе изправена на нокти поради намеренията за своеобразно лицензиране на съставителите на годишни счетоводни отчети (това са и редовите счетоводители). Отново по идея на ИДЕС се обсъждаше създаването на институт на професионалните счетоводители. Имаше слухове, че лицата, които подписват отчетите ще трябва да се явят на изпити (независимо от дипломите за завършена специалност) и да плащат големи такси. Новата директива разпали този дебат, още повече че провеждането на изпити и завишаването на изискванията изглежда като опит да се компенсират одиторите за загубения пазар. Според ИДЕС обаче се търси повишаване на качеството на услугата. Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия и Съюзът на счетоводителите реагираха, че целта на директивата е да се облекчат изискванията към малките предприятия.

Според Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия не трябва да се увеличава регулирането на професионалната дейност на съставителите на финансови отчети чрез създаването на организация, в която членуването да става на база входящи изпити. Асоциацията се обяви и срещу идеята за чисто нови Национални счетоводни стандарти за малки и средни предприятия и да не се въвеждат допълнителни тежести за малкия бизнес.

Идеята за изпити за счетоводители поражда напрежение и поради резултати на изпитите за одитори, които се провеждат от ИДЕС и показа твърде висок праг за навлизане на пазара.  През 2014 г. на изпита по счетоводство от 165 явили се кандидати само 5 са положили успешно изпита, и то след преразглеждане на резултатите по повод подадени жалби. На изпита по данъчно и осигурително право от 56 явили се кандидати само 1 от тях е положил успешно изпита.  Имало е много жалби, но ИДЕС не насрочва втора дата за изпитите. „УС на ИДЕС не е на висотата на своите отговорности по администриране на изпитите“, констатира КПНРО, но отбелязва, че няма правомощия да промени това.
Ако новата директива наистина доведе до стесняване на пазара на одиторски услуги, то конкуренцията ще се ожесточи. От решенията за злополучния одит на КТБ ще зависи не само преразпределението на пазара между големите одиторски фирми, а и доверието към тази услуга.

Кой ще завери отчета на КТБ АД за 2014 г.

Въпреки че е с отнет лиценз, отчетът на КТБ за тази година подлежи на заверка, още повече, че акциите на банката се търгуват на БФБ. На 11 юни – дни преди затварянето на банката, Общото събрание избра за одитор, който да завери отчета за 2014 г. КПМГ България. Ако Комисията за надзор на публичните одитори установи нарушения и отнеме лиценза на КПМГ това решение може да се прегласува.

Това е ключов момент, защото отчетът към 30 октомври вече включи обезценките, препоръчани от трите компании („Делойт“, АФА и „Ърнст енд Янг“) въпреки множеството уговорки в техния анализ. Новият (стар?) одитор може да избере да потвърди тези заключения, като завери отчета, да откаже да изрази мнение (при определени условия) или даде отрицателно мнение по отчета.